Апартаментът – крепост на българина


През последните петдесет години всяко семейство в България имаше главен герой, нещо като голям играч. Това бе апартаментът.

Той събираше хора, разделяше ги, караше ги да се обичат, мразят, да раждат, да се убиват, да тръгват или да остават. Всяко действие на човека бе подчинено на осигуряването на апартамент, на подялбата на апартамент, ремонтa на апартамент и неговите удобства. Хората смятаха, че го притежават, но по-скоро той притежаваше тях. От дом, той бе превърнат в икономически знак. Бедните го искаха, за да не изглеждат бедни, а богатите – за да прикрият богатството си. Веднага щом купеха и обзавеждаха един, те се насочваха към следващия. Не оставаше време, нито желание да се работи в името на друго. Да се живее в името на друго. Всичко важно и съществено в тази бедна страна, се случваше в името на Негово Величество Апартамента.

Ако се вярваше на високите цени, апартаментите трябваше да са чудесни места за живот. Но не бяха. Панорамата от терасата на един апартамент, показваше друг апартамент. Тази гледка осигуряваше база за сравнение. Бегла разходка из който и да е апартамент не показваше нито какво работи собственикът, нито личния му вкус. Показваше единствено размера на кредита, който е изтеглил. Размерът на кредита беше най-често голям, тъй като се влагаше в нещо, което се предполагаше да е вечно. Кое, ако не вечността си струва всяка похарчена стотинка?

Ако някой се излъжеше и изтеглеше малък кредит, след година две осъзнаваше що за глупак е. За да поправи репутацията си, теглеше нов по-голям кредит, с който погасяваше първия и започваше да изплаща новия. Ако ненадейно се събудеше богат – от лотарията с парите не се търсеше щастие, нито се пътуваше – не. Веднага биваха инвестирани в апартамент. Нямаше начин нито да се избегне апартамента, нито да се отърве от него. Дори да бъде потрошен, запален, каквото и да му причиняваха, той надживяваше всичките си собственици. Съществуваше необитаем, самотен, студен и надменен. Когато цели родове умираха, поради болести или родови проклятия, апартаментите оставаха да векуват като паметници, безразлични към жертвите, паднали в тяхно име. В очакване на следващите.

Ако хората емигрираха, апартаментът ги държеше приковани, да се завръщат отново. Тези подобия на домове гълтаха съдбите на хората, чиято най-силна и страстна мечта бе да имат апартамент. Наличието на апартамент гарантираше, че поне едно човешко същество му завещава най-хубавите си години.

Какво правеха хората след като вече го бяха придобили? Дали заживяваха удовлетворени и мирни? О, не! Заемаха се с ремонт на апартамента. Ремонтите биваха какви ли не, сезонни – пролетни, есенни, летни или зимни, биваха спешни, основни, освежаващи, енергоспестяващи, ремонти за сватба, за погребение, за раждане на дете, наложителни ремонти, поради авария или поради започнал ремонт на съседа. Ремонтите бяха като доминото – едно да падне, събаря цялата редица. Докато свършеше единият, идваше ред за новия и така нататък, и така нататък. Цял живот.


Какво четем:

🔴 Няколко начина да опазите данните си от злосторници в мрежата

🔴 Отец Васил - от футбола през срещата с духовници до службата на Бог

🔴 Зеленото око край Пазарджик

Източник: Труд



Коментари



горе