Туристи играят на граничари и диверсанти в застава от соца


Застава заживя нов живот на границата с Гърция, а някогашните заграждения с бодлива тел до нея става все по-голяма атракция за туристите.  Край доспатското село Барутин бизнесменът Лъчезар Давидов е преобразил стара застава в къща за гости, а туристите му се изживяват в ролята на граничари и нарушители, влизайки във времената на Желязната завеса.

Посетителите минават по Еко пътеката „12 застава“, която е на надморска височина от 1086 метра. Маршрутът от 8 километра е маркиран с табели. Започва по асфалтовия път от селата Барутин до Бръщен, като след около 3 км се отклонява вляво по черен път от надморска височина от 1086 метра, за да стигне до 1500 метра в района на някогашния кльон след изкачване през красива иглолистна гора, през която се стига до сградата на бившата 12-та застава.

По офроуд трасето, което изисква джип 4x4, се преминава през няколко дървени моста и по пътя се виждат остатъци от граничния кльон. Заставата на границата е само на 14 км от общинския център Доспат, но усещането е съвсем различно от природната картина край язовира. Страховитите сцени, които си представя човек за случвалото се някога покрай бодливата тел и прекрасната природа наоколо са в пълен контраст.

Сградата преди това е ползвана за казармено помещение от войниците, охранявали част от българо-гръцката граница. В района на заставата са запазени техническите съоръжения за охрана -  кльонове, браздата и пирамидите, определящи границата между България и Гърция.

Из горите наоколо могат да се види сърничка, зайче, лисица, глиган, глухари и следи от мечки. А посетителите се чудят колко ли съдби са се променили някога покрай  бодливата тел, която е била непреодолима и жестока стена.

За капак местните са си направили и еко пътека, наречена "Желязната завеса“, покрай останките от времето на соца. В бившата застава пък са изложени устави, документи и знаци от онези години, разказват от Туристическия информационен център на Доспат.

Край бившата застава има и нещо напълно различно - феноменът "Пукнат камък", който представлява като отрязана с нож от великани многотонна скала. До него се стига с разрешение от "Гранична полиция", но това не е пречка за любопитните туристи. "Пукнат камък" се намира на пътя, който в миналото е свързвал хората от Северна Гърция с част от Южна България в Западните Родопи. Пътят е бил използван главно от търговци.

Преданието за него е, че семейство български търговци се завръщали от Драмско, дъщерята на търговеца поискала да отпочинат и да продължат на другия ден. Търговецът я обичал много. Вечерта напалили хубав огън и седнали край него. Ала на нощната светлина бащата забелязал, че дъщеря му има доста голям корем, което го усъмнило, че е бременна. Не се е стърпял и я е попитал.

Дъщеря му признала, че е бременна, но твърдяла, че не е била никога с мъж. Бащата не вярвал на думите . За да докаже правотата си, дъщерята се огледала и казала: "Ако думите ми са истински, този камък да се раздели". Тогава големият камък се разцепил на две. Бащата прегърнал дъщеря си и я помолил за прошка. "От тогава до днес този камък се нарича "Пукнат камък", разказват от Барутин.

До него пък в близост се намират и други причудливи скални образувания, също обвити в мистерии.

 

Горският си спомня: Застреляха Клаус и Бригите в Гръцко

В района още се помнят страховити драми за бегълци, пробвали да преминат в района на Доспат и  Борино от онези времена. Горският Мустафа Амишев от близкото Борино разказва за съдбата на двама разстреляни млади германци. "Вечна дружба" извикала германката, преди откос от куршуми да я повали, малко след като с приятеля  минали нелегално българо-гръцката граница в района на Борино през 1975 година.

Повечето от ГДР били в жестока заблуда, че границата с Турция и Гърция е лесна за преодоляване. Сред тях били и Бригите фон Кистовски /27 г./ и Клаус Прауч /32 г./ от Лайпциг, за които разказва Мустафа.

Бил лесничей, когато срещнал немците в горския участък на селата Буйново и Кожари, където след това били убити. Взел ги да преспят в къщата му, а след това те поели в един порой към местността Хайдушки дол. Клаус бил с фенер и нож. С Бригите се качили пеша по дерето между урвите към заставата "Чаирла" в местността Гьоз тепе.

Влезли в неутралната зона, ала вместо да хванат вдясно за Гръцко, се замотали. Мислели, че са вече в Гръцко, когато граничарите открили следите им, защото заради дъжда кучетата изпуснали следата. Цяла нощ ги гонили и след като усетили, че са ги изпуснали, от страх от наказание ги убили, след като вече са били в Гръцко. Страховити истории има и за съседните застави.

В същото време в съседното на Барутин село Бръщен всяка година честват гибелта на граничарите Вергил Ваклинов и старшина Дончо Ганев на Римския мост на Доспат дере при престрелка с 4-ма диверсанти. Граждански форум "Граничарите на България", който събира служили по заставите по южната граница, полагат венци на паметната плоча, където е станала престрелката на 1 юли 1959 г.

За местните така или иначе остатъците от бодливата тел по границата са страховито наследство, което искат да се запази, за да се помни.


Какво четем:

🔴 Как наш екип откри печата на Тервел в музей във Вашингтон

🔴 Трябва ли да стана циганка, за да не плащам данъци

🔴 Начало на Лозенградската операция

Източник: Марица



Коментари



горе