Детето чудо Мартин Копчев от Габрово на 3 г. събирал наум трицифрени числа
Не обичам лесните победи, казва осмокласникът от математическата гимназия
Цяла витрина с медали по математика и информатика, чийто брой дори не знае, притежава в дома си габровският талант Мартин Копчев. Осмокласникът от Природо-математическата гимназия “Акад. Иван Гюзелев” преди месец добави единственото злато за България от Първата европейска младежка олимпиада по информатика в София, а преди дни се завърна с бронз от Букурещ, където се състезавал с ученици до 12-и клас.
Мартин вече не помни кога се е явил на първото си състезание, но пък в собствената си топкласация нарежда тези медали сред най-ценните.
“През изминалата учебна година след поредица от състезания в състезателна група C (8-и клас)
успях да извоювам
капитанското място
в националния отбор
по информатика
за младежи до 15 г. и половина и да спечеля единствения за България златен медал от eJOI. Този октомври взех участие и в едно от най-авторитетните състезания по информатика - Romanian Master of Informatics.
“В него участниците са до 12-и клас и ако бях спечелил златен медал, щеше да
е суперготино, но няма как да стане. Мисля, че поне две от задачите изискваха
неща, които до момента не бях ползвал”, разказва Мартин.
Към списъка с ценните за него медали добавя и сребърния от младежката олимпиада по математика. Важно като различно преживяване и постижение е
олимпийското му
злато в
Сингапурската
международна
математическа
олимпиада
на предизвикателствата - SIMOC 2016 г. Да се качиш за пръв път на самолет, да
прекараш 13 часа във въздуха, да прелетиш 9400 км, да станеш в 1 часа през нощта
(източноевропейско време), за да решаваш задачи по математика на английски език,
преборвайки 760 конкуренти от 15 страни. Това няма как да не е повод за самочувствие.
“В Сингапур е много различно оттук. Имат изключително строги закони и много глоби. Дори за дъвчене на дъвка на публично място ще ви глобят 500 сингапурски долара. Много зелен град е. Засадени са много дървета и ще засаждат още, защото така понижават средните температури. Удивиха ме редът и дисциплината във всяко отношение - от улицата до организацията и провеждането на олимпиадата. Също така предварително ни обърнаха внимание, че образователната система в Сингапур е една от най-добрите в света. Училищата, които видяхме, разполагат с отлична база”, разказва момчето.
Преди да се захване с алгоритмите на програмирането и дори преди да се научи да чете, Мартин от тригодишен смята без затруднения.
“Като малък доста често боледувах и по препоръка на лекарите, когато бях на 3 години, се наложи да прекарам една цяла зима у дома. Тъй като родителите ми работеха, грижите за мен пое пенсионираният ми дядо. Той е човек с богата обща култура, но поради липса на финансови възможности не е успял да продължи образованието си и почти цял живот е работил тежък физически труд. Един ден, за да разнообрази дългите зимни дни, дядо решил да ме научи да смятам с числата до 10. Но на мен ми станало толкова интересно, че по цял ден съм обикалял с един калкулатор и съм решавал най-различни задачи. Дори съм бил стигнал до етап да събирам трицифрени числа наум”, разказва той.
Родителите му допълват, че бил дете, надраснало възрастта си. Не обичал да играе, а да се занимава с логически тестове и задачи от типа на поредицата “Мисли бързо, решавай бързо, бъди пръв”. Много обичал пъзели и да реди лего конструктори. Когато започнал уроци по математика на 5-годишна възраст, не можел да чете, но вече можел да решава състезателни задачи за първи и втори клас.
Първият му досег със състезателното програмиране пък е в началото на четвърти клас. Бил поканен от Донка Капралова да се включи в “Телерик” - школа за състезателно програмиране за деца.
“Харесва ми възможността
да се създават
приложения, които
улесняват живота
на хората
- помагат на хора в беда или на такива в затруднено положение”, обяснява Мартин.
Извън математиката и информатиката с удоволствие се занимава с изучаването на английски . Тази година се подготвя за явяване на изпит за международен сертификат за напреднали САЕ.
“Това много ми помага и при подготовката и явяването на някои от състезанията - например за т.нар. Австралийско кенгуру, където задачите са изцяло на английски език. През изминалото лято спечелих Prize, решавайки 30 задачи за 75 минути”, разказва тийнейджърът.
Като по-малък изключително
много се интересувал
и от астрономия
Заради доста натоварения си график обаче в четенето се е концентрирал само и единствено върху литература, свързана с подготовката му по математика, информатика и английски език. В малкото си свободно време плува и като всички тийнейджъри обича да играе на компютърни игри.
Родителите на Мартин правят всичко по силите си да го подкрепят и да му помагат да постига целите си. Габриела и Даниел Копчеви са инженер-химици. Той има и по-малка сестра.
“В нашето семейство образованието, наред с трудолюбието и честността, е на изключителна почит. Родителите ми винаги са ме учили, че
здравата работа
бие таланта, когато
талантът не работи
здраво
Често ги обвиняват, че насила ме карат да ходя на състезания, но не е така. В мен има голяма доза състезателен дух и винаги се старая да съм най-добрият в това, с което се занимавам. Не обичам лесните победи и винаги търся предизвикателства, които да поддържат интереса ми. Нещата, с които се занимавам в момента, ми доставят удоволствие”, твърди геният на цифрите и алгоритмите.
Все още Мартин не се опитва да гледа твърде напред в бъдещето, не крои някакви грандиозни планове и предпочита да си поставя по-краткосрочни цели. През ноември отива на международния турнир по информатика “Джон Атанасов” в Шумен.
Четете още:
🔴 Монументът Камбаните светва🔴 Софиянци са сред богаташите в Европа!
🔴 Господинци магнит за любителите на селския туризъм
Източник: 24 часа