Българска снаха бори ерозията в лозята на Саксония-Анхалт


Българска снаха бори ерозията на лозовите насаждения по стръмните склонове край река Саале в германската провинция Саксония-Анхалт. Проф. Сабине Тишев от Анхалтския университет по приложни науки е привлечена в екипа по специалния европроект LIFE ViEcos, чиято цел е да намали ерозията- ефект от климатичните промени, както и да увеличи биоразнообразието на животински видове в лозята. Крайната цел е местната винарна "Клостер Форте" в Бад Кьосен да получи възможност за устойчиво икономическо развитие.

Проф. Сабине Тишев избира около 15 вида диви цветя и ги засажда между редовете в лозето. "Някои от тях съм виждала и в България", казва Сабине на чист български. Навремето волейболният национал Асен Тишев откраднал сърцето й. И досега обича да идва в Плевен при свекърва си.

"Все още продукцията ни от вина не е био. Но пък може да видите овце, които са пуснати да пасат между редовете, за да намаляват биомасата. На мястото на тревата засаждаме специални видове диви цветя, които имат дълга коренова система. Целта е да намалим ерозията на площите и да увеличаваме добивите", разказва изпълнителният директор на винарната Фриц Шуман. Проектът е още в началото, но дори след първата година продукцията от грозде се е увеличила с 5 на сто. Най-голям ефект обаче се наблюдава при популацията от диви пчели и други животни, която се увеличила с 50 на сто, казва Шуман. Зърната на гроздето пък имат по-интензивно и силно оцветяване

Германците предпочитат полусухи вина и помнят българските "Кадарка" и "Магарешко мляко", макар че във винарната в Бад Кьосен се опитват да наложат друг тип сухи вина. Но признават, че добавят захар към червените вина, защото местният климат не позволява добив на грозде с достатъчно висока захарност. Опитите ми да разбера колко е захарта в гроздето пропадат, защото германците не могат да разберат какво означава 18-24 градуса захар и говорят за 85-92 процента вероятно узрялост на гроздето.

Когато питам младия местен майстор винар Кристофър Линднер с какво вино се гордее, че е успял да купажира, вместо за червено вино, той започва да разказва за снежно вино, направено от грозде, набрано в началото на декември.

Но пък местната винарна може да се гордее с дъбовите си бъчви, които все още се правят от майстор в съседно село. Дъбовите бъчви се използват предимно за червените вина.

Винарната произвежда 500 000 бутилки годишно и ги продава сама. "Не изнасяме вино в чужбина, единственият ни износ е за германското посолство в Брюксел", казва Фриц Шуман.

Добрите времена за избата в Саксония-Анщалт очевидно тепърва идват - с промяната на климата. "През 2013 г. имахме невиждано преди наводнение, избата се напълни с 80 см вода. Тази година не сме имали толкова много дъждовни дни и толкова малко поредни слънчеви. Така гроздето не може да узрее пълноценно за добро вино", казва шефът на винарната и уточнява, че средната температура се е вдигнала само с 1 градус. Но пък винарите от френската област Шампан реагират по-бързо. Заради по-високите температури, зърната на гроздето покафеняват. Затова те започнали да купуват земи на север - в Южна Англия, където да засадят френските сортове, разказват експерти по виното.

Накрая слизаме във винения архив на избата, за да видим историята й през годините. 80 на сто от вината стават за пиене, показва опитът на местните.

Отпиваме глътка от последните червени вина на "Клостер Форте". Макар и нелоши на вкус, нямат нищо общо с тежките, плътни, тъмно рубинени български вина.

Не можем да не преклоним глава на българската снаха Сабине Тишев, чийто новаторски дух е в основата на европейската субсидия от над 500 000 евро на винарната в Бад Кьосен.



Какво четем:

🔴 Ирландци и испанци откриха София за туризъм

🔴 ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ! (Дамян Дамянов)

🔴 Вдигнаха цените на месо, колбаси и масло

Източник: Стандарт



Коментари



горе