Създадена е ВМОРО



На 23 октомври 1893 г. в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е поставено началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Нейни основатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д–р Христо Татарчев от Ресен, който е лекар в Българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е учител в Българската мъжка гимназия в града, Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун, Андон Димитров от с. Айватово, който е учител в Българската мъжка гимназия в Солун и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в същия град. Организацията се явява продължител на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски.

След подписването на Берлинския договор населението в Македония и Одринско остава под османско владичество. Още тогава били направени първите опити за създаване на трайна революционна структура — комитетите „Единство“, но те били неуспешни. Основаването в Пловдив на Българския таен централен революционен комитет през 1885 г. имало за първоначална цел освобождението на Македония от османска власт. В действителност обаче била постигната по-лесната цел — обединението на Източна Румелия и Княжество България. Впоследствие започнали да възникват и други революционни групи и кръжоци, които да подготвят революционното движение в Македония и Одринско. Такъв опит за създаване на революционна организация за освобождение на Македония и Одринско бил направен в Пловдив през 1889–1890 г. от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, бивши членове на БТЦРК. Междувременно сред учениците на Солунската българска мъжка гимназия действал Таен революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев. През 1891 г. Дамян Груев и Петър Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Те създават в София тайно младежко дружество, наречено „Дружба“.

На следващата година, след завършване на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, подобна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български книжар там. През 1892 г. той се среща в София с Гоце Делчев, който вече е юнкер във военното училище, и с Коста Шахов, като съгласуват намеренията си за организиране на въоръжена борба. След завръщането си в Солун Хаджиниколов започва да търси хора за осъществяване на този проект.
Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров.

Задачата им е да подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да даде организиран отпор на сръбската пропаганда. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и евентуално след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи.
Наскоро след това са проведени още две срещи. Срещите се провеждат без да се водят протоколи и без да се избира първоначално ръководство. Според Попарсов групата била наречена формално „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“. На ново събрание на същата група, проведено пак в Солун в началото на 1894 година, присъстващите вече имали под ръка екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, в който били публикувани Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като образец за първия устав на организацията, който не е запазен. Изработването му е възложено на Попарсов. Формирано е ръководно тяло на организацията – Централен комитет. Неговият състав е: д-р Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници.
Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 г. Одобрен е новият Устав. Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети. Първото име, което носи организацията вероятно е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК).

Началните стъпки на организацията са много предпазливи. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора – предимно първенците по градовете и селата, учителите, свещениците и т.н.
Източник: Уикидепия


Какво четем:

🔴 Данните за българите в чужбина варират от 1.1 до 2.5 млн. души

🔴 Българска снаха бори ерозията в лозята на Саксония-Анхалт

🔴 Ирландци и испанци откриха София за туризъм

Източник: Актуално



Коментари



горе