Любимите кръчми на пловдивската бохема


"Интелигентният човек никога не си ляга в деня, в който е станал" казват старите пловдивски бохеми. И ако сега мнозина осъмват в популярните нощни клубове, то преди 10 ноември, известни пловдивски кръчми приютяваха артисти, художници, писатели и всеки, който по някакъв начин бе свързан с онази прислойка от обществото, която къде с ирония, къде с явно пренебрежение, игнорираше социалистическите порядки. Емблематичните пловдивски кръчми бяха със статут на храмове, в които пловдивчани изповядваха своите радости и скърби, места, в които времето спираше. Ето някои от тях, които продължават да живеят в старите семейни албуми и в спомените на филибелии. 

КРЪЧМА ПЛОВДИВ - ЛЮБИМАТА НА ПЛОВДИВСКАТА БОХЕМА

Кой не помни и кръчма "Пловдив", чиито стени бяха изографисани от най-известните пловдивски художници: Димитър Киров, Йоан Левиев и Бояджана - сина на Златю Бояджиев. По масите в тази кръчма са вдигали наздравици  Стефан Мавродиев,  Татяна Лолова, и Йордан Радичков,  Руси Чанев,  Константин Павлов,  Цветана Манева, Слона, Катя Паскалева. 

Основният специалитет  в кръчмата е шкембето, задушено в масло, както  и мешаната дреболия. През петдесетте години  започват да сервират жабешките бутчета или т.н. "морски пъдпъдъци". Кръчма Пловдив е задължителна спирка за всеки софийски интелектуалец, дошъл в командировка в Пловдив.  Култовото заведение на ул. "Отец Паисий" /до градинката/ отдавна е само спомен. 


КАФЕНЕ КРИСТАЛ ИЛИ КАК СЕ КОВЕШЕ КУЛТУРАТА

Кафене „Кристал” на края на Главната над Римския стадион се превръща в роден дом на писателското съсловие. В началото заведението е със статут на тузарски аперитив, но постепенно променя славата си. Събират се големи творци- художници и писатели, като Генчо Стоев, Кольо Витковски, Николай Казанджиев, Крикор Папазян, Рашко Сугарев, голяма част от актьорите от Пловдивския театър.

 

Талисман на „Кристал” е Велко Парашиков. Черпят го, охотно и неохотно, бирата бързо развързва езика му. Застанал прав, той сипе на висок глас откровения, често досажда на познати компании. Но понякога изрича и истини, които мнозина споделят само шепнешком, разказва в книгата си „Гранд кафене „Кристал” Георги Райчевски.

В култовото заведение са се родили не един и два литературни сюжета, пренесени на страниците на книгите на големите имена от пловдивската, а и от националната сцена. Често се обсъждали различни идеи, водели се разгорещени спорове по актуални теми и разбира се имало продължителни купони на чашка. Аудиторията от хора на словото, на четката и на сцената хич не се харесвало на персонала. Бакшишите били толкова малки, че персоналът се сменял редовно. Най-трудно на мястото се задържали мъже, разбира се.

 

АЛАФРАНГИТЕ - ФРЕНСКИ ФАСОН, РУСКА ВОДКА И КОКА КОЛА

Моля две алафранги, за мен и приятеля ми! Как ви звучи? Подобна молба е можела да се чуе в някогашните кафенета в Пловдив. Вече не. Но когато чуем думата „алафранга”, едва ли се сещаме за чашите за кафе с дръжка. По-скоро носталгично ни удря в сърцето споменът за едно от най-романтичните заведения в Стария град под тепетата – „Алафрангите”, от края на 60-те години на миналия век. Което вече го няма.

Снимка: Данчо Йорданов

Всичко в тази кръчма, разположена в типичната възрожденска къща – от рисунките върху външните стени, уютното дворче и цигуларя Ромо – миришеше на романтика. Алафрангите по стените отдавна не са същите. Дворчето – още по-малко. А Ромо се самоуби – казват, че заради забранена любов с българка. А гениалният импровизатор със струните беше циганче.

Картина на архитект Белин Моллов

В „Алафрангите” доста от пловдивската бохема си имаха „свои” маси. Тук редовно можеше да се видят актьорите от Кукления театър Сивинови и Понко, журналистът Иван Дионисиев, професор Огнян Сапарев, когато още не беше професор, а половината пловдивски студентки бяха влюбени в него.

А цените? Те бяха направо „народни”! За по-малко от 4 лева можеше да пиеш една водка, и то руска, да си хапнеш наденица, и то с картофи, и даже да „удариш” една кола. Тя беше най-дефицитна.

Едно от значенията на „алафранга” е  нещо, направено „по френски, по европейски”. Е, не сме сигурни дали „Алафрангите” са изглеждали „по френски”, но че бяха любимо заведение за поколения пловдивчани, в това сме сигурни.

ЧУЧУРА  И НЕЗАБРАВИМАТА СТАРОГРАДСКА ГОЗБА

Емблематичното за 80-те години на миналия век заведение "Чучура" се намираше на точно толкова емблематичната улица "Отец Паисий". Повече от 30 години ресторантът се пукаше по шевовете си заради "староградската гозба", лятната си градина на пъпа на Пловдив, гювечетата с шкембе и език и, разбира се, “Пловдивската гроздова”.

„Чучура” се въртеше от прочутата Таня Гинева и за да си намериш място в него, трябваше или да си резервирал маса предварително, или да си близък на Таня. Само че… в един момент нещата се промениха и пловдивският ресторант от легенда се превърна в кошмар. Впрочем около „Чучура” винаги са се завихряли скандали. Първо, Таня Гинева реши да съди Стефка Костадинова за измама за 10 000 долара. После в двора на кръчмата бе взривена бомба. Жертви поради ранния час на атентата нямаше, но щетите бяха големи. Така и не се разбра кой е задействал взривното устройство.

А „Чучура” западаше все повече и повече. Топлата атмосфера и високото ниво на обслужване някак си изчезнаха и се стигна дотам шеф Манчев да се опитва да съживи легендарното заведение чрез телевизионно предаване. Урокът беше преподаден на завърналия се от Лондон внук на Таня Гинева, но… не се получи. И сега вместо „Чучура” тук има „Смокини”…

БУМБАРНИКА - ЛЮБИМ НА ТРИ ПОКОЛЕНИЯ ФИЛИБЕЛИИ

Красив фонтан, страхотна градина, уникална атмосфера! И център на специалитетите от субпродукти: бумбар, шарден, търнак, агнешки главички, чревца, език и други дреболии и вкуснотии. Това беше „Бумбарника” за 3 поколения филибелии. А сега? Вместо „Бумбарника” има казино. Кич, безвкусица, недоразумение… Определенията са на пловдивчани.

Всъщност странен култ към карантията има в Пловдив от далечни времена. А според някои даже градът ни е единственото място на света, където е имало „Бумбарник” – и то на пъпа му, в най-луксозния за времето си хотел - „Тримонциум”.

Всичко започва през далечната 1956-а, когато се открива Тримона. Тогава се ражда и една безумна идея, която впоследствие се оказва гениална - в менюто да има бумбар. Все още има пловдивчани, които с носталгия си спомнят как са се редили на опашка, за да се освободи място в Бумбарника. Където пък изобщо нямаше нужда от меню – хората си знаеха: бумбар и каничка вино.

След „демокрацията” хотел „Тримонциум” се превърна в част от веригата хотели „Принцес интернационал”, после беше продаден на друга турска верига, появиха се някакви странни надписи на фасадата. Пловдивчани поведоха война срещу кича и идеята отпред да се появят лъвове или други чудесии. Но… славата на Тримона помръкна. Вместо лятна градина вече има басейн. Вместо „Бумбарника” има казино... И това вече не е Тримона.

 

ГОЛЕМИЯТ БУНАРДЖИК – МЯСТО ЗА РАЗДУМКА И СВАТБИ

Едно от култовите места на старата бохема през 30-те години на 20 век е ресторантът на Бунарджика. Намирал се в южната част на красивия пловдивски хълм, където днес има фитнес площадка. Заведението се превърнало в притегателно място за филибелии, защото разкривало неповторима гледка – от панорамата на града, през суровите склонове на Родопа планина та до зелените одежди на Средна гора. Бюфетът предлагал разнообразно меню и много скоро ресторант Бунарджика придобил култов статут.

Пловдивчани празнували специалните си празници – сватби, рождени дни и другарски срещи. Гостите на града също не го пропускали, а снимките от заведението скоро се превърнали в пощенски картички, които обикаляли България и носели славата на Бунарджика. „Виновник” за привлекателността на ресторанта бил кметът Божидар Здравков, разказват в книгата си „Забравеният град. Записки за Пловдив” Петко Петков и Владимир Балчев.

Градоначалникът поел града през 1932 г. и си поставил амбициозната задача да превърне изоставеното тепе в красив парк с алеи, детски кътове и водни огледала. Ресторант Бунарджика бил последният щрих, за да стане хълмът една от най-големите атракции под тепетата.

 

ТРАКИЙСКИ СТАН - РЕЗИДЕНЦИЯ ЗА ИЗБРАНИ

По времето на социализма къщата е превърната в едно от култовите заведения на „Балкантурист”. В края на 80-те години на миналия век в сградата избухва пожар и част от къщата и двора са унищожени. 

Внушителната постройка се намира на ул. „Пълдин” в Стария град и е построена в началото на 19 век в стила на ранните несиметрични къщи. 

Стаите са богато украсени с дърворезби, ажурни розети, дървени орнаменти на повече от 200 години и вградени в стените долапи. В някогашната приемна на прочутия пловдивски изцерител д-р Владо и до днес е запазен таванът, който е истинско произведение на изкуството.

По времето на социализма резиденцията е едно от ВИП заведенията в Стария град. Там се събира партийният елит, номенклатурчици. В един период там вечерята е била задължителна, което отблъсква по- неплатежоспособната клиентела.

 

МАЛЬОВИЦА-НЕЗАБРАВИМИТЕ КЕБАПЧЕТА 

На мястото на известната аптека "Мальовица" в западното подножие на Бунарджика е била една от най- прочутите кръчми на Мараша, носеща същото име. 

„Мальовица“ не е луксозно заведение, но пък е любимо на работническата класа от квартала. Десетки се извървяват през хоремага , за да ударят някоя ракия, кана вино , замезвайки задължително с прочутите кебапчета.

 

ТИХИЯ КЪТ - ТАМ, КЪДЕТО СЕ РОДИ ПРИНЦЕСАТА

Прочутата кръчма се е намирала на Гроздовия пазар. Там се ражда прочутата “принцеса” – известна в началото като “кюфте на филия”. Някои смятат, че тук е родено и татарското кюфте, но засега няма категорични доказателства. 

Историята е следната. Имало някакъв клиент, който редовно си поръчвал кюфтенца, но съдържателят - бай Пешо, все забравял да му даде хляб. И един ден, при следващата поръчка, клиентът си поискал забравената филия. Тогава бай Пешо пъхнал хляба между две кюфтета и изръмжал: "Хайде яж сега от това!". Което естествено се оказало изключително вкусно.  

БИРХАЛЕ КАМЕНИЦА - ПО ЕДНО СЛЕД СПЕКТАКЪЛА

Бирхале Каменица е задължителна спирка на актьорите от Пловдивския театър след спектакъл. Гастролиращите артисти също не го пропускат. Компаниите често осъмват в обвитото в тютюнев дим, заведение. Чести гост там е Тодор Колев, който обичал да се усамотява в едно от сепаретата.  


Какво четем:

🔴 Ерих Мария Ремарк – Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино

🔴 Афродизиакът, наречен тиква ИЗПИТАНИ РЕЦЕПТИ

🔴 Защо се родих българин?

Източник: trafficnews



Коментари



горе