Англичаните ми казаха, че съм невъзпитан "Никога не казваш сори и плийс"


Днес отново се прибирам от работа и пак отново за пореден път съседите ми, които живеят срещу нашата къща са запушили мястото, където си вкарвам колата. Живеем под наем година и половина на тази улица и поне един път в седмицата съм запушен от съседите отсреща, които имат не една кола, а три.

За пореден път не мога да си влезна в къщата, за която плащамe 1250 паунда на месец. Не стига, че едвам вкарвам колата, но и съседите редовно си оставят една от трите им коли на улицата, така, че да не мога да влезна въобще. Няма как и да я оставя извън парко мястото си, изкочих от колата и звъннах на звънеца, и едновременно чукнах на вратата малко по-силно от обикновено.

Първо изкочиха трите кучета на съседите и ми се разлаяха, а след това и жената на съседа на видима възраст между 60-65 години, с наднормено тегло и тежка стъпка. Казах й:

-Можете ли да си преместите колата (точно това казвам всеки път без много да се обяснявам повече, защото е ясно за какво става дума).

Тя ме погледна отново с учуден поглед , както всеки път , поглед който изразява „този пък какво иска?!“  Намръщи се, свъси чело, отвори устата си, в която нямаше и един здрав зъб и ми се развика.:

-Никога не казваш извинявайте и моля, мейт.

Това ме вцепени, и честно казано изненада. Година и половина търпя тази ситуация, да не мога да си влезна в собствената си къща,  за която плащаме не малко пари, а накрая се оказа,че и трябва да им искам и разрешение, да казвам моля и съжалявайте за безпокойството.  По принцип не обичам скандалите, търпелив съм, зодия Телец, интроверт, но сега се наложи да отвърна, повиших и аз леко тона:

-Не виждам защо да се извинявам, когато вината е ваша. Вие сте оставили колата си така, че аз да не мога да вляза. Вие имате три коли, а ние само една и през няколко дни ме запушвате.

Тя се стовари в колата си, която е някаква антика, дори по-стара и от моята и продължаваше да вика:

-Ти трябва да си възпитан, ти трябва да казваш, съжалявам, ти трябва да казваш моля…

Тя си премести колата, аз си влезнах в тясния  си ход на предния двор на къщата, за който бяхме се разбрали с хазайна да го разшири, още преди година, защото няма как да влизам без да си одраскам колата, а той на свой ред ми беше казал „представяш ли си аз как ще вкарам джипа си вътре?“

Естествено както винаги става в Англия, обещанията на хазаите не струват и пет пари, не направи нищо да ми улесни  живота и да спра най-сетне да драскам старата си кола, ту отляво ту от дясно. Сега пък и съседката ми се развика и ме изкара не добре възпитан.

Чудя се какво трябва да направя сега. Да продължавам да звъня и да не казвам моля и съжалявайте, както досега, или пък да казвам с една голяма лицемерна усмивка, както те правят. Или просто да спирам така, че те да трябва да ми казват на мен моля и съжалявайте? Така или иначе войната започна, вие какво бихте ме посъветвали?


Какво четем:

🔴 Хора като Димитър Кудоглу (май) се раждат веднъж на сто години

🔴 Как да различим инфаркт от паник атака

🔴 Бисери на първолаци: По-добре късно, отколкото...бременна

Източник: chujdozemec



Коментари



горе