Как са изглеждали българските аристократи през Средновековието


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

До неотдавна средновековният костюм на българина бе само обект на несигурни догадки от страна на историческата общност. Чрез работата на упорити изследователи вече разполагаме със значително повече данни относно начина, по който са изглеждали различните български обществени прослойки през периода XIII – XIV в.

Според изследователя Калина Атанасова „средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата и трудно се подлага на категоризиране. Отделните му елементи се комбинират един с друг по произволен начин и дори аксесоари, замислени като комплект (например чифт обеци), се подреждат и носят асиметрично.“

Официалното облекло на царя и болярското съсловие обикновено се състояло от дълга до глезените далматика или сакос – тясна права дреха, леко разширена в долния край и завършваща с широка, богато украсена със златни нашивки и скъпи камъни, ивица плат. Отгоре се носела дълга до земята мантия, ушита от тежка копринена тъкан. Голяма яка, изработена от златоткана материя и украсена със скъпоценни камъни, покривала раменете и плещите. Ръкавите завършвали с богато украсени маншети. Царят носел и златоткана лента – лорос, в допълнение към този костюм, с която се указвал неговият владетелски статут. Тя минавала през кръста и се замятала на лявата му ръка.

Доколкото може да се съди от изворните данни, островърхи ботуши от червена кожа, допълвали костюма на владетеля. Любопитно е да се отбележи, че макар видът и кройката на царските одежди да били подчертано византийски, модата на българския царски двор изоставала сякаш умишлено спрямо тази в Константинопол с повече от столетие. Това вероятно се дължало на желанието на българските висши аристократи да се разграничат и обособят от византийските си съвременници или да демонстрират приемственост с по-ранни регалии на българската държава.

Указаното по-горе описание, разбира се, е само един пример за голямото многообразие от дрехи, носени от българските благороднически кръгове през периода на Второто българско царство. Широко разпространен модел дреха сред българската аристокрация е бил и кафтанът, а при определени случаи дори са се срещали одежди със западноевропейска кройка. Открити останки от дрехи в средновековни некрополи ни дават възможност да направим преценка, както за сложността им, така и за вложените усилия в направата на тъканите, от които са изработени. Традиционната украса е бродерията – сърмена и бисерна, засвидетелствана при разкопки, и обикновена, наблюдавана на стенописите. Мотивите, доколкото могат да се възстановят, най-често са растителни или геометрични, но има и сложни зооморфни модели като двуглавите орли от Дворцовата църква във Велико Търново.


Какво четем:

🔴 Коя е най-красивата пожарникарка в България?

🔴 Бунт на Граф Игнатиево: Бойните ни пилоти отказаха да летят

🔴 Днес отбелязваме голям празник, свързан с Богородица

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе