Легендата за Сирма войвода – жената воин

Тя е била реална личност, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Ражда се в семейството на Стрезо Дичов – известен резбар и живописец и съпругата му Ангелина. Името Сирма означава „магия” (от гр.), но същевременно в някои краища на България се използва и в смисъл на „сърп”. И в двете си значения то напълно отговаря на характера и действията на носителката му. След като изчезва най-добрата й приятелка – Руж(к)а, похитена заедно с още няколко девойки от богат местен турчин, на Гергьовден 1794 г. младата Сирма събира малка дружина и се отдава на хайдутството.

Това според някои автори става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма войвода действа из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско и около Прилеп. Сборищата на четата ѝ са предимно в Шар планина и нейните разклонения – Бабин трап, Стогово, Барбура, Кърчин.

Защитава населението в тези краища от безчинствата на албански разбойнически банди през размирния ХVІІІ век. Прочува се с ликвидирането на Амза бей – един от най-опасните местни потисници. Именно в сражение с бандите на Амза бей Сирма е ранена тежко, след което при нея остава да се грижи за възстановяването ѝ само байрактарят на дружината – Вълко Спиров от Крушево.

Най-интересното е, че Сирма е била начело на хайдушкия отряд, без почти никой от хайдутите да е наясно, че лидерът им не е мъж. Точно за това разказва легендата за Сирма войвода – че тя се престорила на мъж и затова успяла да бъде начело на хайдушкия отряд.

Според легендата, която е разказана и в народни песни за Сирма войвода, хайдутите не искали водачът им да е жена. Когато разбрали, че войводата им не е мъж, те се разлютили и поискали тя да се откаже.

Историята мълчи колко време е воеводствала Сирма, но се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: „момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка кога йе се скинаха (скъсаха) петлиците от гръдите…”.
Сирма войвода предложила на хайдутите от своята чета различни начини за избор на нов войвода и всеки път изборът падал върху нея самата. Едно от изпитанията е било точна стрелба и само Сирма успява да уцели пръстен, вързан на далечно дърво.

Сред другите изпитания било състезание по далечно хвърляне на камък, което отново спечелила Сирма войвода. Така седемдесетте човека, които според преданието е водела през горите, решили тя да остане техен лидер.

След няколко години бурен хайдушки живот из горите Сирма войвода през 1818 година се заселва в Прилеп като се жени за байрактаря си Вълко Спиров. Тя така и не се завърнала към хайдушкия начин на живот. Димитър Миладинов с възхищение говори и за други нейни качества – тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и обратно!

В 1856/1857 година като 80-годишна старица с нея се среща Димитър Миладинов.
В сведения под песента той разказва за срещата си с тая старица: „Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея“. В своя сборник „Български народни песни“ песента за Сирма е записана под номер 212, раздел Хайдутски песни.

За нещастие злата съдба я достига на стари години, след като е убита от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година. Нейна восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие Македония. Нейна по-голяма сестра е Боряна войвода.

Женското хайдушко движение може да се обособи в три добре отличаващи се категории.

1. Войводки, каквито са болшинството – 71.2 % (най-често срещана форма)
2. Байрактарки- 5.8 %
3. Редови хайдутки- 23 %

Хайдушките дружини с женско участие в тях могат да се разделят на следните типове:

● От чисто амазонски тип, съставени и предвождани само от жени.
● От смесен тип:
1. с преобладаващ брой хайдути-мъже, но с жени байрактарки или редови хайдутки
2. с доминиращ мъжки състав, оглавяван от жена войвода.

Какво четем:

Коментари