26-годишен българин възроди читалище с помощта на холивудска бригада

Днес съществуваме в един изключително труден свят, опрени в ъгъла, стиснати здраво за гърлата от желязната хватка на проблемите, които с всеки изминал ден, като че ли се умножават, вместо постепенно да изчезват. Животът стана непосилен дори за собствените ни плещи и често едва кретаме напред под неговата тежест и бреме. Причините за радост драстично намаляха, отстъпиха място на тревогите, притесненията и несигурността, които запълват ежедневието ни.
Но съществуват две задвижващи човека сили, които умеят да вдъхват кураж и увереност, сили превръщащи волята ни в стомана дори и в най-мъчителните моменти, а това са именно любовта и мечтите.
Когато те се преплетат и станат едно, тогава едва ли съществува нещо, което би се осмелило да застане на пътя на онзи, който ги притежава… В такива мигове се раждат истинските чудеса.
Атанас Атанасов от град Хасково притежава и двете – големи мечти и силна любов. Неговите копнежи го отвеждат на дълго пътуване, простиращо се зад океана, но любовта му към родното го връща обратно в България, където се превърна в истински съвременен възрожденец.

Историята на Наско тръгва от кортовете на Хасково, където усърдно тренира тенис рамо до рамо с… Григор Димитров. Всъщност двамата, по онова време все още деца, израстват заедно на тенис игрището. Но Григор трябва да извърви своя собствен звезден път и напуска Хасково, а с него тръгва и баща му, като оставя града без тенис треньори. Междувременно Наско завършва езикова гимназия и бива приет с пълна спортна стипендия в Американския колеж „Уитман“, в щата Вашингтон. Чест, която се пада едва на малцина българи. Без да се замисля нашето момче стяга куфарите и прелита хилядите километри, за да продължи своето обучение в страната на неограничените възможности.
Днес 26-годишния Атанас можеше да бъде втората голяма тенис надежда на България, за която нашата преса да пише неуморно, но макар спортните му амбиции, той среща по-голяма любов от ракетата – актьорското майсторство. Така заменя корта със сцената и светлините на прожекторите. Сега Наско не съжалява ни най-малко, защото споделя, че макар да е желаел да се занимава с тенис, никога не се е виждал като професионален състезател. А ние никога няма да разберем кой би победил в мач между Атанас и Григор.

Според образователната програма в САЩ, колежаните имат право да тренират първите две години без да посочат определена специалност, като през това време могат да записват различни модули и да експериментират, откривайки правилното място за себе си – там където ще се чувстват най-добре.
В един такъв „експеримент“, Атанас записва модул актьорско майсторство в класа на Кристофър Петит – представител на елитната нюйоркска школа, завършил режисура в Колумбийския университет.
Наско се сеща за приятелите си в България, които през годините не веднъж са му казвали, че трябва да стане артист, заради изключителните си шеги и имитации, които му се отдавали с лекота.
В това време той е убеден, че ще се върне обратно в България след странството си по света, с нови виждания и образование зад гърба си, като ще започне работа в полза на родината си, като политик или икономист, но очарованието му от актьорското майсторство се оказва по-силно от всичко останало. Самия Атанас твърди, че човек може да бъде най-полезен на себе си и на обществото когато върши именно това, което истински обича, а не онова което да трябва да прави на сила.
Още с излизането си на сцената той се превръща в любимец на професор Петит, който твърди, че подобна игра не е виждал от години. Макар из колежа да се носи мълвата, че Петит е изключително строг, взискателен и не пести забележки, но до края той изпитва слабост към нашето момче, с което и до днес са приятели и при всяка възможност се виждат на по чаша кафе или студена бира, разказвайки си какво им се е случило от последната среща. Атанас не крие обаче, че през следването си и той е получавал забележки от преподавателя си, но всъщност е благодарен за тях, дори ги цени повече от поощренията.
След колежа пътят на българина го води в Лос Анджелис и по-конкретно в звездния Холивуд, където става доброволец във Фестивала на Американския филмов институт и има удоволствието да се срещне с имена като Ал Пачино, Едуард Нортън и Майкъл Кийтън. , Смело нагърбил се с няколко работи наведнъж, започва да преподава тенис на децата на звездите и дори работи в пицария.
Днес Наско е отново в България, с още по-смели мечти, които вече сбъдва. Докато е на посещение в село Татарево от където са баба му и дядо му и двамата бивши преподаватели в местното училище, Наско отива до библиотеката. Там разбира, че читалището всъщност има театрална зала, която обаче е в изключително окаяно състояние. Макар разрухата, царяща в помещението, Наско изпитва истинска възхита към красотата на залата, която целия прах и мръсотия не могат да скрият. Тъгата, която изпитва, бързо преминава в ентусиазъм. До тогава е искал да промени света и в онзи миг решава да започне от театралната зала на читалище “Народна просвета”, като й върне обратно живота.
И ето идва идеята за проекта „Отключване“ – възраждането на едно читалище. Наско записва клип, в който разказва за плана да обнови залата и го качва в американска социална платформа за набиране на средства. Дарения се приемат от различни суми – кой колкото може, но на тези, които дарят $500 ще имат табелка с името си на един от столовете в залата.
Следва тежката част. Специално в помощ с почистването и ремонта на помещението идват приятелите на Наско от Холивуд, цяла бригада прилита океана, за да помогне безвъзмездно на българина в трудното, но удивително и прекрасно начинание. Снимат и документален филм, не само за ремонта, но и за красотата на родината ни, който разпространяват в интернет.
Днес Атанас е единствения човек с личен ключ от читалището в Татарево, като стопанин на мястото, което благодарение на любовта и мечтите си успя да прероди. След като събира $15 000 за каузата си, заедно с американските другари неуморно работят в читалището. Трудът им се отплаща и макар все още да има неща за оправяне, като течащият покрив, токът идващ само от един контакт или лющещите се стени, залата е преобразена. Заради студа през зимата остава заключена, но на пролет вратите й се отварят за местните жители, които не крият, че в началото са били скептични. Вече две лета на сцената се играе и дори са закупили прожекционен апарат, превръщайки читалището в кино.
Така Наско от Хасково стана истински герой и възрожденец, като не позволи на времето и трудното икономическо положение на страната ни, да отнеме безвъзвратно едно истинско богатство. Върна на хората от Татарево съкровището на изкуството и културата, но най-вече им върна надеждата, че мечтите могат да преборят всички препятствия, дори и привидно невъзможните, които стоят на пътя ни.
Та какво сърце ще е онова, което не мечтае, нали?