Георги Джагаров: "Каквото им кажем, това ще пеят..."


Разговор в “Поглед” за градските песни на България

От редакцията на в. “Поглед” ме канят на разговор за градските песни с участието на зам. -председателя на Държавния съвет Георги Джагаров.

Славянка, секретарката на Джагаров, вече ми е казала, че той се пошегувал: “Каня ги на спявка.”

За спевките ни с Джагаров са натрупани достатъчно свидетелства на очевидци и хронисти:

“Георги Джагаров

беше бохем,

умееше да пие

Той е затварял за три дни ресторанта на писателите. Всички пиеха с него - Светлозар Игов, Тончо Жечев, всички бяха на софрата му. Борислав Геронтиев, който доскоро беше шеф на БНТ, му беше дясната ръка. Джагаров много обичаше народните песни, а Борислав пее великолепно, та бохемстваха заедно. (Благовеста Касабова, в. “Шоу”, 28. 8. 2008 г.)

“Откритият и бохемски живот на Джагаров е твърде лесен за нанасяне на удари. Извън държавната си работа той потъваше в софийските нощи със свои по-млади колеги по муза - на неговата маса почти винаги можеше да се видят Борислав Геронтиев, Янко Станоев, Емил Рупел, Дончо Цончев, художниците Вежди Рашидов и Георги Трифонов. Като нежни сенки над винените пари се мяркаха и силуетите на млади красиви поетеси. Специалните служби съвсем спокойно ги наблюдаваха и пишеха докладите си... Борислав Геронтиев беше един от любимците на Джагаров. Сигурно защото и двамата бяха влюбени в народните песни и често можеше да се чуе как и двамата припяват на маса.” (Д-р Боян Захов, в. “Уикенд”, 10-16 септември 2011 г.)

От 1971 г., когато Тодор Живков го назначи за своя заместник в Държавния съвет, Георги Джагаров стана доброволен и добре заплатен пленник. Уж го облякоха в голяма власт, а всъщност го лишиха от всякаква власт.

В началния период имаше големи президиуми, имаше грандиозни манифестации, където задължително по протокол присъстваше и зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров.

После президиумите се позагубиха, в официалните комюникета не се изписваха имената на големци от неговия ранг и името му почти се изгуби от помениците на държавната йерархия.

Беше му чоглаво, че никой за нищо не го пита, че нищо не зависи от него. Както сам казваше -

никой не го

бръсне за слива

Ако му възложеха някаква работа, той цял се отдаваше да я свърши: събираше комисии и консултанти, чиновници и стенографи, правеше разточителни заседания.

В края на краищата всички усилия се оказваха напразни. Той не падаше духом, но се чувстваше изолиран и непотребен и започваше да ругае други властници и властта като такава.

Разбира се, ругаеше тихо, в тесен кръг, защото иначе би се лишил дори от измамното чувство, че е във властта. А властта не бързаше да му отнема това измамно чувство, за да не се сдобие в негово лице с един от най-върлите си и посветени критикари.

Няколко години от държавническата дейност на Георги Джагаров минаха в безполезна работа по празнично-обредната система и интонационната среда.

По негова инициатива в. “Поглед” поде разговор за градските песни. Събрахме се. Насядахме около ниските масички почти като около кръгла маса. (По онова време истинската кръгла маса още не беше изобретена.)

На най-личното място е седнал Джагаров. Вдясно от него - главният редактор на “Поглед” Любен Генов, вляво - композиторът Тончо Русев. До Тончо - аз и Румяна Цинцарска, сатирикът Генчо Узунов, певецът на градски песни Петров, журналисти от редакцията на “Поглед”.

Разговорът продължи три часа. Почти през цялото време говори само Джагаров. Негов монолог, прекъсван от самия него с въпроси, на които предварително е казал отговора.

Непрестанно ни убеждава, че всички трябва да сме на неговото мнение, не само защото е негово, а защото е правилно.

Заплашва ни, че в противен случай щял да излезе със самостоятелен материал във вестника. На нас не ни остава друго, освен да се присъединим към неговото правилно мнение. Някои го правят гласно, други - мълчаливо, трети - с недомлъвки.

Тончо Русев иска да каже нещо. Джагаров го срязва: “Бъди кратък!”. И Тончо млъква.

Певецът на градски песни Петров се сеща за народа. Джагаров предупреждава да не го плашат нито с народа, нито с Ботев, нито с никого.

Клетият певец на градски песни сякаш не може да се ориентира в обстановката и прави опит да зададе някакъв въпрос.

Джагаров му дава

ултиматум:

ако иска да участва в този разговор, нека да не задава въпроси, а да отговаря каквото го питат. Питам Любо Генов постъпили ли са читателски предложения кои градски песни да пеем.

Намесва се Джагаров: “Сега читателите да ги оставам настрани.” И отсича: “Каквото им кажем, това ще пеят! А всички песни ще минат през мен!”

Тук официалната част от разговора за градските песни приключва. Изоставил диктаторския си тон, Джагаров се разпорежда седящият до него Тончо Русев да се премести и да отстъпи мястото си на Генчо Узунов.

Вече един до друг седим Джагаров, Генчо и моя милост. “Сега ние тримата ще ви попеем”, казва Джагаров и се смее.

Става интересно. Ние от триото един през друг правим уговорки, че не сме кой знае какви певци, че не сме пели отдавна, и най-важното - трябва да пеем, без да сме пили.

Останалите ни подканят настойчиво. Ние запяваме:

“Всяка вечер

кога дойда, Маро,

очите ти потъмнели,

уста ти подуена,

защо не ми каза

три дни по-рано,

не щях да взема

такваз кучка бесна...

После “Стар бял дядо овци пасе”. Песен подир песен. След всяка песен напомняме, че пеем на маса с газирана вода. Джагаров вдига чашата си с чая и се провиква: “Наздраве!”. След веселата част от разговора за градските песни станахме, разпростихме се и се разотидохме уж развеселени, но и позамислени.

Певецът на градски песни Петров си тръгна дълбоко замислен.


Какво четем:

🔴 Най-големият официален банков обир в България

🔴 Забравете за лекарствата – бабини илачи срещу грип

🔴 Дориана Леондеф - наше момиче в „Чинечита"

Източник: 24 часа



Коментари



горе