Пантуди - крадецът джентълмен, обира богатите и дава на бедните


В апашкото изкуство има два сорта крадци. Повечето са лакоми хищници, малцина са джентълмени в професията.

Първата категория включва телефонните измамници, които обират склерозирали пенсионери.

От втората е легендарният Пантуди.

Политическата бъркотия през 20-те години на миналия век развързва ръцете на престъпния свят. Събитията от юни и септември 1923 г., червеният и белият терор от 1925 г. ангажират всички сили на полицията. В тази ситуация крадците си крадат на спокойствие.

Дявола

от Стара Загора

и Фантома

от село Одърне

навързват серия взломни кражби. Методи Найденов-Тотката пребърква софийските трамваи. Христо Николов-Шишко Черния работи по железопътните линии Русе - Горна Оряховица и Мездра - Лом.

Пантуди сред приятели. Царят на апашите е клекналият между децата.

Лазар Марков-Шишко Зеления ходи чак до Виена, за да покаже какво може. Христо Иванов - Дежурния, наричан още Черната маска, обира милионера Георгов и бяга в Цариград, откъдето се прехвърля в Марсилия. Заловен е миг преди да отплава за Америка.

Действат още Джико Мръсния, Милан Козата, Николайката, Стоянето, Налъма, Пиявицата. Всички са лакоми хищници! Над тях се извисява благородната фигура на Пантуди.

С горда осанка

и пъргави очи,

той е царят на апашите. По произход е евреин, но сменя името си Давид Леви с Димитър Левков. Пантуди е професионалният му псевдоним.

Говори френски, немски, испански, румънски, гръцки, турски и малко английски. Обикаля цяла Европа, прескача и до Африка. Живее като фараон, пръска фантастични суми наляво-надясно, неизбежно обкръжен от дузина почитателки.

Редовен клиент на “Бандит палас”, както посветените наричат Централния затвор, Пантуди не обича да се застоява в него. Килийният живот го отвращава и в миг на просветление решава да смени занаята. Става кабаретен артист.

Редовните клиенти на Централния затвор го наричат “Бандит палас”.

Започва в “Император Диле”, после се прехвърля в “Мулен Руж”, сетне гастролира и в други лъскави заведения.

Гвоздеят на

програмата

е чаровна унгарка,

която разиграва на търг. Тя излага прелестите си, а клиентите наддават. Една нощ във “Верона” сумата стига 50 000 лева. Оказва се обаче, че това е реклама, мераклията бил подставено лице, нямал в джоба си пукнат грош.

Тъкмо Пантуди започва да свиква с новия живот, ето че го търсят Сандо Щърбия, Монката и Гого. Една сутрин тримата влизат в хотел “Одеон палас” и питат: “Тук ли е господин Левков?”.

“Той винаги почива до обяд”, отвръща камериерката. С тежка стъпка Пантуди се появява към 12 часа. Поръчва кило мастика и ги кани да седнат.

Сандо Щърбия излага

целта на визитата

Поради кризата апашкото съсловие от ден на ден расте, информира го той. На пиацата излизат апаши, които поради неопитност резилят занаята, влизат веднага в ръцете на полицията и издават старите катили. Това е, защото им липсва елементарна подготовка, както теоретическа, така и практическа, вади корена на злото Сандо.

Решили са, продължава той, да организират школа за младите кадри. Би ли се съгласил Пантуди да изнесе няколко лекции? Той е писател и знае как стават тия работи.

Абсолютно вярно! Левков е човек на перото, автор е на повестите “Приключенията в Марсилия”, “Трупът в морето” и “Трагедията на Наташа”. По онова време те са бестселъри.

Освен това Пантуди

е чел Чарлз Дикенс

Знае наизуст цели глави от “Оливър Туист”, където функционира джебчийска школа.

“Той реши въпроса моментално - още щом видя делегацията, но за да позалъже онази дрипа, която хората наричаха съвест, и да си даде важност пред бившите другари, той поиска срок за обмисляне”, документира негов биограф.

Спас Дойчев

На другата сутрин Пантуди дава утвърдителен отговор. И бездруго някакъв детектив веднъж му подмята: “Ако вие престанете да крадете, ние какво ще правим? Нас тогава трябва да ни уволнят, защото ще станем безпредметни.”

Апашкото учебно заведение отваря двери на улица “Пиротска” в подземието на базар до стария цирк.

Обучават се

двадесетина

голобради

апашлета

Дисциплината “Ментарджийство” води Сандо Щърбия. Пантуди оглавява катедрата “Лява ръка - десен джоб.” Материалът е прецизно систематизиран. Отделни лекции са посветени на “петляркаджийството” (джебчийството), “туфгаджийството” (взломната кражба), “печис-кирисчийството” (къщния обир) и т.н.

Въпрос на личен избор, нещо като свободноизбираема професия, е дали младокът ще специализира “мечкарство” (разбиване на каси), дали ще стане “трескоджия” (крадец по влаковете), или ще се отдаде на опасното “карманьоладжийство” (въоръжен грабеж).

В подземния ПУЦ курсантите лека-полека навлизат в теорията. Започва и практиката. Пантуди се качва на подуянския трамвай с неколцина кандидат-петляркаджии.

Мишената е

д-р Розенфелд,

чийто портфейл

винаги е пълен

Мотрисата спира пред Генералната банка. В суматохата при слизането преподавателят нагледно бърка в джоба на доктора. Плячката е 26 000 лева.

Сега Давид Леви обръща представата за еврейството, което исторически е набедено в скъперничество. Демонстрира пред учениците как постъпва крадецът джентълмен.

С компанията младоци Пантуди тръгва из Ючбунар, квартала на столичната беднотия. Пуска в ръцете на просяците не дребни монети, а едри банкноти. После влизат в една бакалия, където баба брои стотинките за парче сирене. Плаща цялата тенекия и добавя щафета луканка.

Инструментите на касоразбивача

Останалите банкноти

са изгуляни

във “Верона”

През 1929 г. недоучило апашле попада в ръцете на полицията и издава учебното заведение. Подземието на “Пиротска” е претършувано. Пантуди е окошарен, започва следствие.

При един от разпитите следователят му поднася показанията за подпис. Обръща се, лъсва ланец на часовник. Жесток сърбеж изгаря лявата ръка на гражданина Левков. Крайникът не издържа, с изкусно движение прибира сахата в десния джоб на задържания.

После Пантуди джентълменски го връща: “Заповядайте, господин съдия-следовател! За да ви бъде ясна картината на моите престъпления, аз поисках нагледно да манифестирам своето изкуство пред вас.”

Майсторът повтаря

номера с часовника

в Париж

Този случай е издирен от колегата Пенчо Ковачев, който преди време публикува изчерпателна поредица за Пантуди.

Малко преди 9 септември 1944 г. Пантуди лежи в сливенския затвор заедно с Анжел Вагенщайн. “Веднага заминавам за Америка! Това тук държава ли е?”, декларира какво ще направи раираният, като излезе на светло.

След народната победа Пантуди наистина емигрира, но отсяда в Париж. Там кореспондент на “Работническо дело” е Павел Писарев. Двамата се срещат в елитно заведение. Пантуди плаща сметката и обещава, че ако Павката напише нещо за него, ще му подари часовник и пръстен.

Хваща ръката на журналиста да вземе мярка за пръстена и измъква часовника, който носи в момента. На довиждане му го връща. “Не бъди заплес, а внимавай! Защото колегите ми не са толкова благородни и социални като мен!”, предупреждава крадецът джентълмен.

Майстор на

шперца и грима

Касоразбивачът Спас Дойчев

се маскирал като Левски

Четвърт век българските банкери бълнуват в кошмарите си името Спас Дойчев. Заради изключителни постижения в касоразбиването и рядкото умение да покрива следите си той е провъзгласен за Майстор на шперца и грима.

Всяка каса има душа, в чиито дълбини трябва да проникнеш, обичал да повтаря Спас. Обектът трябва да се ухажва, а не да се насилва, продължавал разсъжденията си той.

Ключалките са

като жените,

мразят грубияните

Само с внимателни, гальовни движения сейфовете отварят обятията си, учел аджамиите в бранша Майстора.

Родом от затънтеното тутраканско село Калимок, Спас Дойчев разнася славата на българското апашко изкуство далеч зад пределите на отечеството. Той влиза в занаята едва дванайсетгодишен. Специализира в Цариград, където сформира отряд от съмишленици.

С него професионалистът прави турне из Европа. Дойчевата команда инспектира трезори в Италия и Франция. Проверява здравината на каси в Испания и Австрия. Проучва ключалките на сейфове в Югославия и Румъния.

През 1927 г. Спас се връща у нас и започва работа с Иван Георгиев от Силистра и руснака Антоний Волтвик. През февруари 1930 г.

групата обира

шуменската

еврейска каса

“Калима”

През януари следващата година бастисва брашнарския склад на улица “Братя Миладинови” в София. Няколко седмици по-късно е ужилена и Спестовната банка. Сейфовете й олекват с 33 хил. лева плюс скъпоценности.

След тези удари Спас Дойчев отсяда във Варна. През нощта на 4 срещу 5 април 1933 г. атакува Популярната банка. Този обир влиза в учебниците по криминалистика. Спас първо проучва навиците на касиера. Един ден онзи излиза на разходка и Майстора се вмъква в дома му.

Намира ключовете от трезора в панталоните му. Снема отпечатъци върху бял и червен пластилин, като за по-сигурно измерва дължините и разстоянията от зъб до зъб. По калъпите влашкият специалист Ангел Рошу изработва копията.

В тихата пролетна

нощ Спас

минава зад банката

Мята въже на покрива. Като усеща, че куката е захапала перваза, запълзява нагоре. От керемидите се вижда морето и светлините на корабите. Дойчев въздъхва по тази романтика и отваря капандурата.

После слиза на тавана, минава през втория етаж и стига до първия. Тук отваря металната решетка и отключва касите. С 900 хил. лева на рамо Майстора се измъква по същия път, като старателно врътва всички ключалки.

Спас обаче е заловен. Варненският полицай Ради Марков надушва бърлогата му на улица “Шарска” 33 и го хваща натясно. Съдът му лепва 15 години тъмница. Майстора намира пролука в кафеза и като волна птичка отлита на юг.

В Пловдив

разбива пет каси

Две синдикални, една пощенска, една аптечна и една на брашнарски магазин. Докато си почива между едрите набези, изпразва и по-малки сейфове.

Касоразбивачът залага на неочакваните обрати в маниера на работа. Той се крие зад няколко фалшиви имена. Спас Дойчев е най-известният му псевдоним, с който остава в историята. Инак се казва Димитър Гаврилов Иванов.

Полицията го търси по четири-пет портрета, защото сменя външността си като Левски. Под вънкашност чужда и под име ново Спас ту е селянин от Добруджа, ту докер от варненското пристанище, ту тежък търговец.

На 1 май 1935 г. при проверка на съмнителни лица в Пловдив Спас Дойчев отново е арестуван. Пише показания, следствието ги чете като криминален роман.

“Къде са ти

инструментите?”,

питат го полицаите

Дойчев отвръща, че ги е заровил на два километра извън града край шосето за Пазарджик.

На 4 юни заранта конвой го извежда да покаже такъмите. Като наближават Захарната фабрика, Спас се отскубва и хуква към близките дървета.

“Полицаите извикали на беглеца да спре. Понеже той продължил да бяга, полицаите стреляли подире му и Дойчев се строполил на земята смъртно ранен с два куршума - в гърба и в кръста”, описва схватката вестник “Утро”.

Майстора на шперца и грима е откаран в болницата, където към 12 и 30 часа издъхва.

 


Какво четем:

🔴 В нощта срещу неделя връщаме стрелките с час назад

🔴 Георги Джагаров: "Каквото им кажем, това ще пеят..."

🔴 Най-големият официален банков обир в България

Източник: 24 часа



Коментари



горе