Той е българинът, продал над 70 млн. плочи. Той е Емил Димитров
„На нея с обич! Емил Димитров“ - музикален спектакъл, докосващ сърца, завладяващ с емоции и изправящ хиляди на крака в София, Варна, Бургас и Пловдив. Сега се готви за нова среща с публиката.
Спектакълът ще отбележи една година от началото си в зала 1 на Национален дворец на културата на 3 ноември. Това ще бъде шестото представление на голяма сцена за независимата мащабна продукция.
Музикалната приказка ще бъде представена за първи път със субтитри на английски език в НДК.
„На Нея с обич! Емил Димитров“ е завладяваща история за Артиста, за когото животът е музика, сцената – дом, а голямата любов – Публиката!
Той изпя 400 песни, създаде хитове, сред които „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“ и „Писмо до мама“. Даде на Европа 10 хита. Продаде над 70 000 000 плочи и за първи път събра 80 000 зрители на концерт през 60-те години на миналия век.
Той е Емил Димитров.
Спектакълът разказва за живота на Димитров - изпълнен с възходи и падения, с успехи и лични трагедии.
В ролята на музикалната икона е актьорът Даниел Цочев, а елегантното партньорство е на Антония Малинова.
Именно с Даниел Цочев и Антония Малинова ви срещаме в следващите редове. За емоциите, трудните моменти, спомените и още в интервюто, което двамата дадоха специално за Vesti.bg.
- Почти година след премиерата на "На Нея с обич! Емил Димитров" каква е равносметката и какви са очакванията ви от спектакъла този петък?
Даниел Цочев: Равносметката за тази една година е в цветовете на чернобялата телевизия – като епохата, в която се развива историята в музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“. Сцената и залата са в светлина. Зад кулисите са трудностите.
Очаквам на 3 ноември, приказката да ни погълне отново и да завърши щастливо, макар и през сълзи. Очаквам отново зала и сцена да бъдат едно!
Антония Малинова: "На Нея с обич! Емил Димитров" беше създаден във време, когато никой не поема рискове да направи подобно нещо в България. Създаден без никаква финансова подкрепа от големи компании или държавни институции. В сърцето на този спектакъл е един човек, а името му е Нели Бенова, автор и продуцент на спектакъла. Само тя знае какво ѝ струва! Аз знам, че усилията на Нели през тази година са титанични и това, което прави, за да даде живот на спектакъла, е нечовешки трудно!
Публиката е възхитена! За него вече се говори не само в София, а в България и това е прекрасно. На тази продукция се възхищават и мои колеги във Франция, оценявайки мултижанровия ѝ формат – кино, театър и музика, визуалната концепция, темата, като най-високо ниво професионализъм. Явно това не е достатъчно за компаниите, които спонсорират изкуство, щом нито една не застана зад нас и не ни подкрепи.
Очаквам с нетърпение петък, за да преживеем отново с публиката приказката за една истинска звезда – Емил Димитров.
- Спектакълът е изнасян на различни сцени в България. Когато върнете времето назад, можете ли да посочите сцената, на която най-силно сте усетили емоцията на публиката?
Антония: Публиката беше невероятна навсякъде. Започна се в София, с публика, която стопи разстоянието ‚сцена-салон‘ в НДК до такава степен, че я усещах като едно огромно дихание, излъчващо много обич. След нея срещнахме варненската публика, където имам лични причини да не забравя това, което витаеше между сцена и публика. Бургас – никога няма да забравя зрителите, сред които имаше пропътували стотици километри, за да дойдат до Бургас и да гледат спектакъла. Пловдив – една невероятна публика, която дори не помръдна, увита в одеала, готова да стои и под дъжда (за щастие ни заобиколи), готова да изгледа до край спектакъла и да пее заедно с нас.
Даниел: Сцената е като дом за артиста. И е трудно да си тръгнеш от всяка сцена, още повече след края на този спектакъл, когато емоцията и от двете страни избухва. Срещата всеки път е споделена! Публиката е специалния герой. Пътят към нея е лесен, когато си честен и всеотдаен. Нейният отговор е ясен, когато не ти позволява да си тръгнеш от аплодисменти.
Публиката е различна - любопитна, слушаща, пееща, плачеща. Но на всяка от сцените беше признателна за тази емоция, която отключваме в нея и която все повече ни липсва в живота. И беше щастлива от това, че не е пропуснала този празник. И все пак, в Бургас, по време на песента „Вън вали“ заваля.
- Кои бяха трудните моменти за вас по време на създаването на спектакъла?
Даниел: Трудностите са от тези, които ти носят приятни усещания като намирането на верните средства в сценичната реализация – мащабни, но и много интимни емоции. Трудно се отказах от любими песни. След премиерата, много хора ни поздравиха за това, че сме дръзнали да посегнем към Емил Димитров и за достойният начин, по който сме го направили. Това беше най-голямата трудност като цяло – да направим висок клас постановка за една икона за българската музика. И да я направи така, че да докосне няколко поколения българи, включително и тези, които нищо не знаят за Емил.
Антония: Като цяло имам много хубави спомени от създаването. Имах щастието да работя с невероятно талантливи хора като Снежина Петрова, Свила Величкова, Христо Павлов, Нели Бенова. И – разбира се – моят сценичен партньор, който разплаква всеки път публиката със своята игра и глас – Даниел Цочев.
- Какво още научихте за Артиста Емил Димитров? Какъв спомен от миналото изниква в съзнанието ви, когато чуете името му?
Антония: Осъзнах каква космополитна личност е бил. Творец, който не принадлежи само на една страна. Факт е, че песните му са звучали в повечето страни в Европа, а една от тях на 14 езика. Моят спомен за Емил е една млада жена – майка ми, която влюбено си тананика неговите песни.
Даниел: Открих, че освен голям артист и перфекционист е бил човек с добро сърце. Сигурно няма как да си голям, ако не притежаваш и двете. Не е правил компромис с нищо – от творческия момент до изявата пред публика. Споменът ми за него – грамофонните плочи, много плочи и тийнейджърът Даниел , който ги пускаше и отново, и отново.
- Кое според вас прави Емил Димитров обичан изпълнител от няколко поколения българи?
Антония: Наричали са го магьосник. Освен че е притежавал невероятен чар, той е успял благодарение на своя свръх професионализъм, да даде на своята публика песни с високо качество на текстове и музика. Публиката си е тръгвала от концертите му преобразена! „Онези, които се връщаха от неговите концерти, бяха други, озарени хора, и веднага крояха планове - кога и как - ще отидат на следващия концерт“, така разказват за него.
- Какво е за вас Тя – публиката?
Даниел: Споделеност!
Антония: Вдъхновение!
- Антония, Вие от дълги години живеете и работите в Париж, можете ли да посочите с какво българската публика се различава от френската?
Публиката, и във Франция, и в България си прилича по това, че има очаквания. Когато ѝ даваш всичко от себе си, когато не я подценяваш, тя е готова да тръгне с теб и да ти вярва.
- А къде театърът е по-ценено изкуство – у нас или във Франция, и защо?
Антония: Трудно е за сравнение. Франция има по-голяма финансова възможност, а и традиция да защитава културата си. В последните години, обвързано и с икономика, криза, не е лесно да се създават театрални проекти и там. Но това няма нищо общо с тежкото положение на театъра в България. Цяло чудо е, че театърът все още съществува на фона на политическата ни мизерия и чалга. Свалям шапка на моите колеги, които като последни мохикани продължават да се борят и да правят качествени спектакли, макар и не много. "На Нея с обич! Емил Димитров" е една от малкото качествени постановки. Не знам дали поради факта, че е независима продукция, което я прави още по-ценна, но остава встрани от полезрението на институции, награди и корпоративни меценати. Във Франция създаването на такава продукция е много по-вероятно да се финансира от държавата, защото културното наследство се пази. В България, нямам по-силен пример от „На Нея с обич! Емил Димитров“, тук дори, когато някой вече е направил най-трудното – да създаде нещо стойностно, остава незабелязано, сякаш няма никакво значение!
- Даниел, коя е любимата Ви песен на Емил Димитров?
„Без грим“, изпята след „Върни ми времето“ както е в „На Нея с обич! Емил Димитров“.
- А коя може да Ви накара да се просълзите?
Даниел: Не е една, но на „Писмо до мама“ не успявам да сдържам сълзите си. И на сцената, и извън нея. В музикалния спектакъл тази песен идва след силно драматичен момент в историята и...мисля, че плачем заедно – аз и Публиката.
- На финал, как можем да опазим спомена за големия Емил Димитров и да предадем творчеството му на следващите поколения?
Даниел: Като пеем песните му на децата си. Като разказваме за него. „На Нея с обич! Емил Димитров“ прави точно това. Прави го със средствата и възможности на киното, театъра и музиката на живо. И с много обич, която се усеща на чисто сетивно ниво от зрители на всички възрасти. Този резултат – да впечатлим млади хора, заедно с почитателите – съвременници на Емил Димитров, ми носи усещане за щастие и удовлетвореност, че успяхме в това да срещнем поколенията.
Какво четем:
🔴 Борисов спасител! Вади заклещени жени от катастрофирала кола🔴 И кой сега е №1? Родните театри биха кината по приходи
🔴 50-те години на миналия век: Началото на края на българското село!
Източник: Вести
Коментари
Последвайте ни във facebook!
