СТАРО ТЪРНОВО. Войната на капитаните срещу генералите


Обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. в Пловдив и признаването на този акт от княз Александър I Батенберг на 8 септември с. г. в „столицата на оцелелите” Велико Търново е събитие с изключителна значимост за съдбата на нашата държава. Най-недоволна от създаването на единна българска държава е Сърбия. Виждайки заплаха за своя стремеж към хегемония на Балканите и за аспирациите си към Македония, на 2 ноември 1885 г. сръбското правителство обявява война на България в името на запазването на Берлинския договор и „равновесието” на региона. Добре обмисленият от военна и политическа гледна точка план на западните ни съседи предвижда за по-малко от седмица да се разгромят българските части в района на Пирот – Цариброд, да се посрещнат и сразят в поход идващите от Тракия части и да се завземе столицата София. Там на 8 ноември крал Милан предвижда да продиктува условията на мира. Сръбските „кроежи” включват още „откъсването” на три български окръга, огромна военна контрибуция, както и преместването на столицата на „победените” във Велико Търново.
Сръбско-българската война продължава само петнадесет дни (2 – 17 ноември 1885 г.), но те са достатъчни да убедят света, че „когато българите бранят националните си интереси, са силни, мотивирани, учудващо добри войници, па макар и без висши офицери” (през септември 1885 г. по нареждане от Русия военният министър княз М. Кантакузин подава оставка, а всички руски офицери от Княжеството и Източна Румелия са отзовани. Това дава основание краткото по време, но значимо по резултати сръбско-българско стълкновение да влезе в историята като „войната (победата) на капитаните срещу генералите” – б. а.).
В ноемврийските бойни действия през 1885 г., впечатлили „целокупний просветений свят”, активно участва Шести пехотен Търновски полк. Той е сформиран с Указ N 41 от 1884 година. В неговия състав влизат 17-а Търновска, 18-а Габровска и 21-ва Еленска дружина. Сръбското нападение на 2 ноември 1885 г. го заварва край Търново Сеймен (днес Симеоновград). За кратък период от време и при изключително тежки условия нашите земляци достигат до арената на бойните действия и участват в сраженията срещу сърбите при Драгоман, Нешков връх, Цариброд и Пирот. Интересно е да се знае, че Шести пехотен Търновски полк се бие сам на Драгоманските височини и „принуждава сърбите да мислят само за отстъпление”. А 18-а и 19-а рота от полка вземат участие и в боевете при град Кула.
За отношението на старостоличани към войната, която редица специалисти определят като „отечествена”, красноречиво свидетелства фактът, че в града се формира Окръжен комитет за набиране на доброволци, ръководен от Н. Хаджиславчев.
Още в края на октомври 1885 г. бившият ботев четник Йордан Недев – Инджето и Йордан В. Странджов организират Доброволческа чета „Христо Ботев”, сражавала се в състава на Втора софийска доброволческа опълченска дружина в боевете при Пирот. След края на бойните действия великотърновската чета „Христо Ботев” се включва в състава на 5-и пехотен Дунавски полк, където изпълнява отговорни задачи до подписването на мирния договор.
В старата столица се сформират още две доброволчески чети. Едната от тях е „Раковски и Левски”, чийто организатор е дългогодишният председател на Търновския революционен комитет Христо Иванов – Големия. За нея Йордан Венедиков пише: „На 16 ноемврий търновскиятъ окрѫженъ управитель телеграфира до военния министъръ, че е сформирована доброволската чета, наречена „Раковски и Левски”. Четата се състои отъ 400 души, отъ които 100 конници. Повечето сѫ стари опълченци. Има и четирма народни представители. Четата е готова да тръгне най-късно следъ 4 деня…”.
Другата чета се нарича „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”. Поради сключеното примирие тези две формирования не участват в сраженията, но са ярко доказателство за всенародната съпричастност към каузата за национално обединение и готовността на населението от нашия край да я брани с оръжие в ръка.
Сравнително непопулярен е фактът, че местните ученици и студенти също не остават безразлични към устояване на идеята за единна България. Още през септември 1885 г. група от обучаващи се в Семинарията при Петропавловския манастир, „подкрепена”от търновски ученици и граждани, сформира т.н. „Търновска семинаристка чета”, посрещната лично от княз Александър I Батенберг в Пловдив. По-късно участниците в нея се включват в героичния марш-маньовър до западната граница и на 15 ноември пристигат в Пирот.
За да участват като доброволци във войната, от чужбина се завръщат и много търновски студенти, сред които се открояват Марин Русев и Стефан Сарафов, следващи медицина съответно в Женева и Париж, Стоян Киселов, изучаващ стопански науки във Виена…
Като доброволец в Сръбско-българската война се включва и бележитият ни съгражданин Стефан Стамболов.
Старостоличани активно защитават Съединението не само с оръжие в ръка, те събират храна, вещи и парични средства в помощ на участниците във военните действия. До 10 ноември са събрани 17 727 лв., постъпват много вещи, необходими за войниците и доброволците – цървули, ризи, чорапи, кърпи, чаршафи, фланели и други.


Какво четем:

🔴 Шоколадово руло с бисквити

🔴 Малкият принц – 15 незабравими цитата

🔴 Наско Сираков и Илиана Раева отпразнуваха рождения ден на внучката си (снимки)

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе