Германци си направиха колония в приказно родопско село


Ако някога сте си мислили, че животът извън мрежата е просто измислица, малкото село Одринци е мястото, което ще ви докаже, че грешите. Разположено в югоизточната част на България в близост до българо-гръцката граница, Одринци е било изоставено призрачно село до преди няколко години. Скрито сред хълмовете на Родопите, селото се радва на мек и топъл климат в плодороден район, известен с винопроизводство. Най-близкият град, Ивайловград, е на около двайсет минути път с кола. По време на почивката ми, в която планирах единствено да се любувам на есенните цветове и да пия вино в Ивайловград, моите домакините ми разказаха истории за "странно германско селище" в селото, така че на следващия ден се качих на колата и отидох дотам, за да проверя какво се случва.

 

Как се стига дотам?

Ивайловград не е най-лесното място, до което да стигнете. Дълга част от пътя минава през виещ се планински проход. Пейзажът предлага красива природа, но имахме само уикенд, затова трябваше да действаме бързо. Така че предпочетохме да минем през Гърция. Да, по-бързо е да излезете от България от граничния пункт „Капитан Петко Войвода“ и да влезете отново през Ормени, отколкото да минете през планината. Стигнете ли веднъж до града, оттам нататък пътят е хубав.

Вила „Армира“

Първата ни спирка по пътя от Ивайловград до Одринци е Вила „Армира“ - останките от най-богатата римска вила, намерена на българската територия са разположени на около четири километра от Ивайловград. Комплексът датира от 1-ви век и е открит през 60-те години. Оттогава досега се е превърнал в добре уредена туристическа дестинация. На входа има шоурум, където можете да изгледате 15-минутния документален филм за мястото, научавайки историята и легендите, свързани с него. След това влизате в самата вила, за да се насладите на мозайките и колоните на онова, което някога е изглеждало като дворец. Обиколката вътре не е дълга, така че имате достатъчно време да се разходите в двора и да слезете до близката река Армира, която дава името на самата вила. Всичко това няма да ви отнеме повече от час.

Свирачи

Следващото село по пътя е Свирачи - най-голямото в провинцията, с население от няколкостотин души. Един от домакините ни живееше там, затова му гостувахме за обяд. На практика, в селото няма нищо забележително, така че можете просто да го подминете. Но в къщата на нашия приятел бяхме изкушени от домашно приготвено козе сирене и червено вино - почти всички в региона произвеждат това у дома си. Най-голямата атракция на подобни места са местните хора. Те винаги са гостоприемни, отворени за гости и изпълнени с истории за местните традиции и обичаи. Прекарвайки време с тези хора ви кара да се чувствате като на посещение на друга планета. След обяда най-накрая тръгнахме към нашата дестинация.

 

Одринци

След Свирачи се насочихме към село Мандрица. Няколко километра преди селото взехме отбивката за Одринци. Малък тесен път с храсти и ниски дървета от двете страни продължаваше вече десет минути, което ни караше да се чудим как ще се разминем с друга кола ако се наложи. За щастие не се наложи и скоро забелязахме първата къща в Одринци. Тъй като времето беше достатъчно топло, за да караме със свалени прозорци, първото нещо, което ни порази, когато изключихме двигателя, беше натрапчивата тишина в района. Паркирахме встрани от улицата и решихме да се разходим пеша из селото.

Преди век местните хора са изкарвали прехраната си с бубарство. Оттогава са останките от просторни дву- и триетажни къщи от кирпич. Заради ограниченията, поставени на граничните райони по време на комунистическия период, селото постепенно бива изоставено. Днес има само празни къщи - някои са добре запазени, докато други са почти напълно срутени. Разхождайки се по двете основни улици, ще видите, че си личи кои къщи са били богати. За съжаление, в последните десетилетия селото се е превърнало в призрачен град.

 

Новите заселници

Само преди три години група от 22 души, повечето от немски произход, купили няколко имота в селото и се установили там. Тази необичайна постъпка тогава привлече вниманието на българските медии. Скептична към прочетеното в Интернет, стоях пред една от тези къщи. След малко се появи някакъв мъж. Приближих се до него, изпълнена със съмнения дали ще отговори на поздрава ми или ще ме отпрати. Бях учудена когато разбрах, че той говори перфектно английски, и че е готов да ми разкаже историята на своите последователи. Оказа се, че се казва Степан и е духовният водач на общността. Степан ми разказа как цялата им група е основана от германци, чиято основна идея е да живеят по-близо до природата, извън икономическия модел на западното общество. Всички те били висококвалифицирани професионалисти - специалисти по информационни технологии, лекари, инженери, които решили да изоставят начина си на живот и се преместили в Того. Живели там няколко години, но лошите здравни условия в страната ги отблъснали. Така потърсили друго подходящо място и се натъкнали на изоставеното българско село.

 

След като се заселили в Одринци, живели без никакви удобства, като електричество, водоснабдяване, технологии или пари. Разменяли труд с хората от близките селища. Днес те отглеждат собствената си храна и добитък. По време на моето посещение работеха върху изграждането на електрическа ограда за защита на стадата. Общността не се придържа към определена религия, но хората са подчертано духовни. Тяхното верую е, че сме едно с природата и животът в големите градове е против всичко човешко. Слушайки историята на Степан, бях разкъсвана между дълбоко уважение към смелостта и решителността на тези хора и жалост за децата, които растат по този начин - изолирани, домашно обучени от възрастните в общността, лишени от достатъчно социални контакти.

 

Срещата ме накара да се замисля за начина, по който живея и за стремежите, които си поставям. Силна вълна на благодарност за всичко, което имам, изпълни цялото ми същество. И все пак част от мен ревниво повтаряше: "Все пак е възможно…"


Какво четем:

🔴 8 от всеки 10 българи обитават собствен дом

🔴 Каракачанов поиска наказателна отговорност за Лютви Местан

🔴 Веганите се загрижиха и за конете, неетично било да теглят каруци

Източник: trafficnews



Коментари



горе