Лютиерът Владо Тилев за поредна година дарява една цигулка на талантлив ученик


През ноември 2016 г. чрез своята фондация лютиерът Владо Тилев дарява два музикални инструмента на талантливи ученици от столичното музикално училище “Любомир Пипков”. Ученичките Марина Маринова и Наума Найман получават безвъзмездно за 1 г. скъпа цигулка и чело. Тази година на 9 ноември Тилев отново ще проведе конкурс сред талантливите ученици от музикалното училище, като ще дари 1 цигулка, а цигулката от миналата година ще остави на Марина Маринова, която сега е 12-и клас. “Тази година ѝ е последна и много важна и ще бъде много жестоко да ѝ я отнема. Ще ѝ оставя инструмента за още една година”, казва лютиерът. Той все още се колебае дали да не остави и челото от миналата година на Наума за още една година.

“Няма значение какво ще представят децата - някаква пиеса по техен избор. Просто трябва да ме впечатли таланта на детето”, казва Владо Тилев за всички деца, които смятат да участват в конкурса. За в бъдеще той се надява да продължи инициативата и допълва, че до края на годината ще направи друго дарение на НМУ “Любомир Пипков”. “Ще направя подарък 5 малки цигулки с цел, като се появят малки дечица които искат да учат в музикалното училище, то да може да им предостави някакъв подходящ инструмент”, разказва Тилев. От години лютиерът също

подарява и лък

за цигулка

на първата награда

на музикалния конкурс “Панчо Владигеров”. “От следващия конкурс ще променя това - лъкът няма да се дава на първата награда, а на най-добре представилия се българин” споделя за намеренията си лютиерът.

Той решава да основе своята фондация преди повече от година, защото смята, че е добре човек да прави благотворителност, която да е в полза на някаква част от обществото. “Мисля, че хората, които са удовлетворени от съдбата си, както съм аз, е добре по някакъв начин да помагат на другите. Не че е задължително, но защо пък не”, казва Тилев, който вече от 22 г. поправя и създава струнни инструменти.

Още когато е на 12-годишна възраст, започва с малки ремонти по своето виолончело. Тогава с родителите си живее един етаж под лютиер, от когото гледа занаята. Вдъхновява се от него, но отначало си мисли, че това ще е негово хоби и като син на музиканти, той също ще бъде музикант. Дълго време живее с тези си намерения, преди да започне да се занимава професионално с лютерия. “След казармата заминах да следвам в Германия 5 г., завърших с виолончело в град Есен, като паралелно изучавах лютерия в професионални ателиета. Но не съм завършвал лютиерско училище” разказва Владо Тилев. Щом се връща от Германия се явява на

конкурс за водач

на виолончелистите

на оркестъра на БНР

“Имах късмета да не ме вземат”, казва с усмивка Тилев и допълва, че е безкрайно щастлив със сегашната си професия. “Трябваха ми 2 седмици, за да реша категорично, че няма да се занимавам със свирене”, казва Тилев. През 1994 г. отново заминава при родителите си в Германия, за да накупи инструментариум, и се връща обратно в България, където става професионален майстор на виолончелото и цигулка.

Започва да работи в едната стая на апартамента си, а след няколко години работа успява да си наеме първото малко ателие на ул. “Славянска”. Идват поръчки както от София и провинцията, така и от чужбина. Занаятът му потръгва и от 2 г. насам е в ново помещение от 120 кв. м на бул. “Патриарх Евтимий”. Работил е по много скъпи инструменти, но трудно може да определи някой от тях като най-добър.

“Не мога да кажа: това е най-добрата цигулка. Но най-скъпият инструмент, до който съм се докосвал, е “Страдивари” на проф. Минчо Минчев” казва Владо Тилев и допълва, че сега има двама помощници, които обаче не нарича чираци. “Те са големи хора, даже единият е по-голям от мен. За момента няма на кого да предам занаята си. Няма млади хора, които искат да се учат”, разказва Тилев. Децата му са на 13 и 16 години, но той не смята, че някога ще ги учи на занаята си. Според него има спад на пазара на качествени инструменти и

главният виновник

за това е Китай

Там се произвеждат много евтини инструменти, които се правят буквално на конвейерната линия. “Всички родители, чиито деца започват да свирят на някакъв инструмент, предпочитат да дадат 100-150 лв. за инструмент вместо 1000 лв.”, казва Тилев.

В България лютиерският занаят не е особено популярен. В София лютиерите са не повече от 4-5 души. Най-много майстори на цигулки има в Казанлък, тъй като там има традиция покрай фабриката за струнни инструменти. Именно там са работили много хора, които в един момент са се отделили и сега в града на розите се произвеждат най-много струнни инструменти. Някои от българските лютиери са учили занаята в Италия – мястото, където се правят най-качествените инструменти. Владо Тилев обаче не е на това мнение. “Дори в Италия в момента има редица майстори, които правят едно и също. Наистина майсторски изработки, но къде е звукът? Няма нищо общо с образците от преди 200-300 г.”, казва Тилев.


Какво четем:

🔴 Подариха 150 кози на сираците на отец Иван, но няма дърва за зимата

🔴 Честит имен ден: На 6 ноември празнуват 5 страхотни имена! Това са...

🔴 Искат кметовете на малките села да бъдат избирани пряко

Източник: 24 часа



Коментари



горе