5 операции на коляното правят от Херо треньор предсрочно
От 6 години Димитър Димитров не кусва месо
Той е работохолик! Той е професионалист до мозъка на костите си! Дядо е на две прекрасни внучета, които не крие, че са голямата му слабост.
Пътят на един от най-успешните родни футболни треньори Димитър Димитров-Херо е низ от ситуации, перипетии и обрати в личен и професионален план, които понякога носят полемики и скандали, но по-често завършват с хепиенд.
За жалост, съдбата не е благосклонна към настоящия наставник на шесткратния шампион на България “Лудогорец”.
Херо е обещаващ футболист в столичния “Академик” в студентските си години през 80-те на миналия век. Стига до
четвърто място
в “А” група и
участие в
евротурнирите
Тогава на пътя на “студентите”, сред които освен Херо личат още имената на доказани имена като Кирил Любомиров, Сашо Борисов, Цонко Симеонов, Румен Димов, се изпречва тимът на “Кайзерслаутерн”.
“Отпаднахме, след драма. Загубихме в Германия с 0:1, а на реванша стигнахме до 1:1, спомня си далечната 1984 година Димитър Димитров.
Няма и 12 месеца по-късно Херо, който е титуляр в отбора, е принуден да окачи бутонките на пирона завинаги. Дългучът от Бургас рита като централен защитник или дефанзивен халф. Къса предни кръстни връзки на лявото коляно.
“Беше ужасно. Та аз имах амбиции, желания, но нелепата травма ми посочи друга съдба”, признава Димитър Димитров, който от 2011 г. е почетен гражданин на родния Бургас.
Следва операция в Германия. После още 4 интервенции все на увреденото коляно. Тогава младият специалист решава, че не трябва да хвърля бялата кърпа, а да насочи усилията си към следващото предизвикателство - треньорската професия.
“Явно не е сгрешил”, твърдят от обкръжението му, в което влизат бившите му помощници в няколко отбора Любомир Шейтанов и Алекси Желязков, настоящите му асистенти Петър Колев и кондиционният спец Детелин Маслов, които го следват у нас и в чужбина, както и един от най-приближените му в “Черноморец” и сега в “Лудогорец” Георги Чиликов.
Началото на треньорската кариера на прясно излюпения вифаджия е необичайно. Херо се захваща с женския отбор на “Нефтохимик”, после с юношите. В клуба усещат, че имат насреща амбициозна натура, която иска да се развива. Поканен е за асистент на Иван Вутов в първия отбор на “нафтата”, който уверено крачи към челните позиции в родния футбол. После Христо Порточанов, който в онзи период коли и беси в “Нефтохимик”, го назначава за старши треньор. Димитър Димитров се отплаща подобаващо. Дуото Портос- Херо стига до върха на бургаския футбол, вицешампионска титла през 1997 г.
Следват нови предизвикателства за треньора Димитров начело на “Литекс” и “Левски”. С двата тима става шампион на България. Със “сините” е и носител на купата на България през същата първа година от новия век. Херо никога не е криел, че от малък е фен на “Левски”, но в годините, когато с различни отбори е излизал срещу тима на сърцето си, е
доказвал, че
сантиментите
са на заден план
Последният пример е успехът на “Лудогорец” срещу “сините” с 2:0 преди дни.
“Сърцето тупти в една посока, но дотук”, философски разсъждава 58-годишният бургазлия, за когото не е тайна, че през годините по различни причини е отказал куп оферти за завръщане на “Герена”.
Малко повече от година в 14 мача води националния отбор. Работи по-късно с “трикольорите” и в екип с Христо Стоичков.
Особено любопитна е историята около назначаването на Димитър Димитров за старши треньор на пловдивския “Локомотив” през 2001 година.
Босът на клуба Георги Илиев е навивал в продължение на 4 часа бургазлията да поеме отбора. Преговорите са в култово местно заведение в Морската градина посред нощ. После Главния, както наричаха тогава боса на ВИС-2, дава още час време на Херо след разходка около морския бряг да даде окончателен отговор.
“Не съжалявам за избора си. Изкарах добри години в “Локо”. А
за Георги Илиев
мога да говоря
само със
суперлативи
Беше перфектен работодател”, признава Херо сега.
За да дойдат тежки периоди за спасяване на налегнатите от финансови проблеми “Нафтекс” и “Черноморец”. Между тях Херо прави кариера в чужбина. Води последователно “Ал Насър”, руския “Амкар” и “Ал Кадисия”.
“Навсякъде бях добре приет, но в арабските страни не е никак лесно заради температурните стойностти. В “Ал Насър” помощникът ми Димитър Стойчев, който ми беше асистент и в силните години на “Нефтохимик”, не издържа на 50-градусовите температури и се прибра преждевременно”, връща лентата отпреди 13 години настоящият треньор на “Лудогорец”.
2011-а е годината, в която Херо отново е поканен да спасява един от родните си отбори - “Черноморец”. Клубът тотално е изпуснал парата във финансово отношение след ерата “Красимир Балъков”. Димитър Димитров се захваща с нелеката задача да вкара отбора в релси с минимален бюджет, подсигурен предимно от продажбата на играчи.
Херо се явява едва ли не в ролята на жури, което трябва да отсее предложените от мениджъри кандидати за слава от чужбина. Димитров казва “да” за световно неизвестни играчи като Атиф Шаешу, Жужу, Азис, Яник Боли, Юсуф Уатара и други, които по-късно се превърнаха в спасители на “Черноморец” с продажбите им зад граница за суми по над 1 милион лева.
Октомври 2011 г. е един от месеците, за които Херо не иска да си спомня. След преглед при столичен лекар е
диагностициран
с рак на стомаха
Треньорът не не се предава.
Започва люта битка с коварното заболяване, подкрепен не само от най-близките си, но и от цялата общественост. Следва поредица от химиотерапии във Виена. В този период Херо не изоставя отбора на “Черноморец”, а продължава да води тренировките и мачовете. С много упоритост и воля успява да пребори тумора и вече дори не е в ремисия, която продължи 5 години.
“От 6 години не кусвам месо. Храня се здравословно. Релаксирам с йога и много движение. Когато съм си в родния Бургас, колкото и рядко да е това, любимите ми занимания са разходки в Морската градина с внучетата ми”, разкрива пред “24 часа” рецептата Димитър Димитров.
След края тежкия престой в “Черноморец” Херо тръгва по нов път. Съгласява се да е спортен директор на “Ботев” (Пд) през 2014 г., за да работи в тандем с ученика си Мъри Стоилов. Тази одисея по обичайни за България причини продължи само няколко дни и най-вероятно за добро.
“Не се виждам като директор. Мястото ми е на терена”, признава сега Димитър Димитров.
Следва успешното предизвикателство старши треньор на казахстанския “Иртиш". Призът “Почетен гражданин на Павлодар”, присъден през миналата година, е достатъчен атестат за повече от
добре свършена
работа в бившата
съветска
република
от 58-годишния бургазлия. Херо взе един посредствен отбор и го класира за евротурнирите.
“През годините съм абсолютен длъжник на семейството си. Искам здраве на най-близките ми. Майка ми изкара инфаркт преди 8 години. Слава богу е добре. Сега съм по-близо до нея. А за внуците ми Дея, която е на 6 години, и Иван, на 4 години, съм готов на всичко. Те са голямата ми слабост. Докато мога ще остана и на футболния терен”, категоричен е Херо. Малките наследници са от дъщерята Петя.
Горд е, че в лицето на сина си ще има последовател в треньорската професия. Наскоро Виктор Димитров се дипломира в НСА. Вече се е захванал и с работа. Помощник е на Никола Спасов във втородивизионния “Царско село”. Съдбата на Димитров-младши, който физически е копие на именития си баща, е сходна.
“Не че ми е син, но имаше данни за добра кариера на футболист. За жалост, Господ не беше с него. За 3 години се наложи да направи 3 операции на дясното коляно. Съдба, но дано е за добро”, смята Херо.
Димитър Димитров и досега съжалява, че при престоя си в пловдивския “Локомотив” не е одобрил не кого да е, а брата на Лионел Меси.
“Няма да си кривя душата. Усетих, че не става. Все пак в името на рекламата явно е било подходящо да измисля нещо друго”, категоричен е Херо.
Негово откритие в “Черноморец” е и настоящият халф на “Лудогорец” Абел Анисе, от когото “акулите” така и не попълниха клубната си каса със свежи пари. Мадагаскарецът избяга скандално от Бургас в посока ЦСКА. След това акостира и в пловдивския “Ботев”, за да “пристане” на “Лудогорец” през 2014 г.
Така три години по-късно съдбата отново го срещна с Димитър Димитров. Херо явно показва, че не се колебае относно качествата на своя “син” Анисе. Смята го за константна величина, затова постоянно разчита на неговото присъствие в титулярния състав на разградчани.
Херо е наясно, че е максимално експанзивен, което често му създава проблеми. “Такъв съм, лесно се паля около терена, но и бързо гася пожара. По-късно, когато анализирам ситуацията и видя, че не съм прав, съм готов да се извиня”, признава вече поулегналият специалист. И го направи след изгонването си на мача срещу “Левски”.
“Трудно приемам неправдите. Затова и така реагирам, но с времето нещата се поуталожиха. Но съгласете се, че никой не иска да бъде мачкан, защото така трудът на много хора понякога отива на вятъра”, смята 58-годишният наставник на “Лудогорец”.
Какво четем:
🔴 Как да си направите медовина🔴 Очарователно космато семейство: три хъскита и едно спасено коте
🔴 Черният бъз - българският женшен
Източник: 24 часа