Яна Язова - писателката, на която не простиха за таланта и красотата
Тя е на 18 години, красива като видение – водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, създадени за целувки. Талантът блика дори от първите й неумели стихове, които му занася в пет, плътно изписани ученически тетрадки. Той е на 51 г. нисък, тантурест и небрежно облечен, разсеяността му е повод за десетки вицове, ексцентричното му поведение и остър език са му спечелили безброй почитатели и врагове. Но пък е гениален!
Така започва една история за любов, поезия, талант, младост, жестокост и забрава...
Днешните млади читатели едва ли са чували нейното име, а училищните и университетските учебници не я споменават дори. През 1932 г. обаче американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” съобщава, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от хубостта и таланта й.
Още през 1936 г. (след две стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Яна Язова, литературен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 г. Майка й Рада е от виден калоферски род, а баща й д-р Тодор Ганчев е потомък на болярски род, спасил се в Сухиндол след падането на Търново под турска власт. Той е завършил философия в Цюрих, и двамата са учители.
През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация, тя е наречена детето - чудо на българската литература .
Завършва славянска филология в Софийския университет. Любовният й роман с професора, трийсет години по-възрастен от нея, семеен и с големи дъщери, полага драматичен отпечатък както върху творчеството й, така и върху личната й съдба.
Много популярен, но и конфликтен, любимец на студентите, приятел на царя и на Елин Пелин, но с много врагове, нерядко подлаган на остра критика, обсипван с хули и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено въвежда в тези среди и младата си обаятелна приятелка.
Наричат Язова „правописната грешка на Балабанов”. (Професорът е известен с предаността си към правилната граматика и неведнъж е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика девойка и валчестия световноизвестен учен. Любовта им ескалира до обществен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат.
Понякога в няколко вестника едновременно излизат ехидни рисунки: елегантна девойка с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над тантурестия, неугледен професор с чанта под мишница, от която надничат луканки или бутилка вино. Балабанов е известен с влечението си към пийването и мезето.
Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност – тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага брак, но Балабанов го осуетява.
По това време отношенията й с Балабанов търпят криза поради нежеланието му да се разведе, затова Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й любовник проваля обаче сватбата й, като изкусно успява да я убеди, че ситият живот на богата съпруга не е за нея, че по този начин ще съсипе таланта и бъдещето си на писател. По същия начин, година по-късно, с грозен скандал, а според някои - и с побой над съперника – той ще осуети в Созопол зараждащата се любов между Яна и художника Марио Жеков.
Въпреки огромната си любов, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, казват си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен плам. Срещат се по тайни квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма.
Едва през 1943 г., почти тайно от Балабанов, 31-годишната поетеса ще сключи брак с инж. Христо Йорданов. И макар бракът да е видимо добър, оттук нататък в живота на някогашното “гениално дете” липсват радостите.
Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича – с горчива и нежна обич, докрай, умира съпругът й. Настъпват години на пълна изолация. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за грешки и грехове, каквито всъщност няма.
Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири.
Въпреки ласкавите отзиви на тези, които са чели откъси от него – сред тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, – тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов.
Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й – измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това, а всичките ѝ вещи - откраднати.
Фактът, че досието на Яна Язова, пълно с доноси против нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е намерено и досега, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезли в дома на писателката.
"Хубавата и странна Яна Язова", както я нарича френският професори Жорж Ато, е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота, дори и в смъртта... А връзката й с проф. Александър Балабанов е нейното щастие и проклятие едновременно.
Четете още:
🔴 Дете прогледна след увреждане на зрението в кувьоз🔴 Арменецът Хекимян срази турчина Местан: Какво искате вие, кой ви наруши правата, че да искате да признаят турско малцинство?
🔴 Бегликташ - Българският Стоунхендж
Източник: edna
Коментари
Харесайте ни във facebook!
