Майка бута инвалидна количка 4 км по разбит път, за да ходи синът й на училище


Осмокласникът Пресиян, който страда от мускулна дистрофия, вече учи в гимназия по моден дизайн

Тези дни жена от Велико Търново предложила помощ - да го кара със специален бус, пригоден за трудноподвижни

Майка на дете с мускулна дистрофия от Велико Търново вече 8 години го бута в количка 4 км в студ и пек, за да го води на училище. Анета Янева заедно с болния Пресиян и по-малкия си син Божидар живее в запустял район по пътя от Асенова махала към манастира “Света Троица”. Т.нар. улица “Дервеня” е

осеяна с

огромни дупки,

на места следи

от асфалт почти

няма,

а най-близката автобусна спирка под хълма Трапезица е на два километра. Този път през гората 35-годишната жена изминава с инвалидната количка минимум по два пъти дневно. За да може да се придвижват по-бързо и да стигнат навреме за часовете на Пресиян в Професионалната гимназия по моден дизайн,

качва 5-годишния

му брат при него

в инвалидния

стол

Казва, че така момченцето го подкрепя, докато преодоляват тежкото трасе.

“Голям километраж е тук, докато стигнеш до спирката. Тръгваме много рано, бързаме, даже слагам малкия при батко му в количката, защото той не може да бърза толкова. Божидар посещава детска градина “Пролет”. Първо оставяме него, оттам с количката хващаме другия автобус, за да можем да се придвижим до училището. Закъсняваме 15-20 минути за първия час, но директорката ни влиза в положението”, разказва Анета.

През зимата обаче горският път почти не се разрива, а количката не може да се движи в снега.

Пресиян е 100% инвалид, тежката болест прогресивно го сковава и осмокласникът не може да се движи и обслужва сам.

“На 5 години забелязахме, че има проблем. Просто го измъчваха стълбите. Започнахме да го водим по болници. В болница “Св. Наум”" в София му поставиха диагнозата мускулна дистрофия тип Дюшен. До 7-годишна възраст си вървеше, но след това вече е на количка”, разказва Анета.

Пресиян първо учел в основното училище “Христо Ботев” под Царевец близо до детската градина на братчето си и транспортирането било сравнително по-лесно - само с един автобус. Сега майката смъква и качва количката в две превозни средства, докато го закара в гимназията.

“В училище

се чувства

страхотно

с децата,

понякога сме на втория етаж, друг път на третия, качваме го по стълбите. Караме само по три часа дневно. Не можем да стоим повече по простата причина, че той има изкривяване от миналата година и състоянието не му позволява да изкара всички занятия"” обяснява Анета.

После започва да бута момчето в инвалидния стол и поема обратно към единствената стаичка, която тримата обитават в стара наследствена къща в покрайнините на Търново. “Гледам да прибера големия да си почине и бързам да взема малкия. Оставям Преско сам. Даже от няколко дни имаме папагали, за да не скучае”, разказва майката.

Принудена е да се справя сама с всичко, след като м.г. мъжът ѝ, който е баща на по-малкото ѝ дете, получил мозъчен кръвоизлив и парализа. За него се грижат близки на друго място.

Младата жена не се оплаква от съдбата си, само моли да получи общинско жилище в града, за да може децата да имат по-лесен достъп до училище и болница, а Пресиян да бъде посещаван от рехабилитатор в дома им. Подала е молба, картотекирана е, но едва тази година. Твърди, че обещанията са януари 2018 г. да бъдат устроени като крайно нуждаещи се.

Дотогава вяра в добрината им дава жена от Велико Търново, предложила да помага. Преди дни на майката е звъннала жена на име Мария, която предложила да взема Пресиян и да го транспортира всеки ден до училище с адаптиран за инвалидни колички частен бус. Очаква да се чуят пак, за да уточнят детайли по превоза. “Много ме зарадва, защото не всеки би се трогнал от нашата история. То и няма нищо необикновено”, приела е орисията си Анета.

Семейството живее с 942 лв. - инвалидната пенсия и детските. До миналата година майката

му била личен

асистент, но

от тази година

ги съкратили

“Парите заминават за една седмица, а в момента и малкият е болен - със скарлатина”, обяснява жената.

Анета е спряла лекарствата, които Пресиян трябва да приема. Твърди, че едно от тях предизвиквало катаракти. Скоро ходили да му махат вторична катаракта на лявото око, изписали му и очила.

“Не съм с

толкова големи

възможности,

за да бягаме

по операции

То за дистрофията няма лечение, но по-нататък, ако се отключи някъде да заминем в чужбина, за експериментално - на драго сърце. Но в момента малкия няма кой да го гледа”, продължава тъжния си разказ търновката.

След като ги показали в репортаж по Нова тв, майката била потърсена от “Социално подпомагане” с покана да подаде молба за енергийни помощи. “Даже дойдоха с кола да ни вземат. Надяваме се да ни одобрят и да получим ваучер за твърдо гориво. Аз вече съм поръчала два кубика дърва, защото големият, като няма оросяване, все гледам да му е топличко”, реди Анета.

Въпреки всички трудности тя никога не е мислила да остави Пресиян в социална институция. “Него като го няма, на мен ми е празна къщата. Много ми е свидно, защото той ми е първороден син и не бих го дала никъде. Предпочитам да си го гледам, отколкото да го дам”, твърди майката.


Четете още:

🔴 Булка избра деца в неравностойно положение за шафери

🔴 Йорданка Христова попадна в наследството на Фидел Кастро – вижте какво ѝ е оставил!

🔴 "Никога не се жени за българка!"- съветът на един чужденец





Източник: 24 часа





Коментари

горе