Фасул или адреналин - това е въпросът, когато сте в Смилян
Наричат Смилян селото на фасула, висококачествените млечни продукти и адреналиновите преживявания. Възможно ли е наистина да се съчетаят всички тези неща на едно място? Отговорът е един: да, защото тук наследството и традицията са подети от предприемчиви хора, които ги осмислят и превръщат в препитание. Но да започнем поред.
Първите данни за населеното място са открити в хроники на римски летописец, който споменава за „голямо славянско селище на половин ден път с кон от изворите на Арнесос“ (гръцко наименование на р. Арда). Едно от най-старите селища в Родопите - Смилян, се намира на 120 км южно от Пловдив и само на 15 км южно от областния център Смолян, както и на 20 км източно от изворите на р. Арда.
Разположението му на входа на горното поречие на р. Арда, както за идващите от Пловдив, така и за пътуващите от Кърджали и Златоград, го прави отправна точка за над двадесет маршрута за пешеходни, вело- и конни преходи в тази част на Родопите, придобила популярност като Район за пешеходен и пещерен туризъм „Горното поречие на р. Арда“.
Вече десетилетия наред това е най-многолюдното село на територията на община Смолян от 86-те такива. Към днешна дата в селото живеят 1892 жители. Периодът на прехода след 1989 година оставя своите следи върху местната икономика, но предприемчивостта на местните хора успява да преструктурира икономиката така, че тук да няма демографски срив.
Селото безспорно се прочу с отглеждането на смилянски фасул, който е със защитено наименование и регистриран географски произход от 2007 г. съгласно Закона за местните и географските означения.
Освен на микроклиматичните и почвени особености, специалният вкус на местния фасул се дължи и на традиционния начин на отглеждането му - почти изцяло ръчно обработване, подхранване само с органична тор и комбинирано с други ниски култури - картофи, цвекло, зеле.
Всяка година през последната събота на октомври селото организира Празник на смилянския фасул, по време на който се провеждат три конкурса: за най-атрактивен щанд на местен производител, за най-оригинално пано от смилянски фасул и за най-вкусно ястие от смилянски фасул. Творенията от последния можете да дегустирате, а от щандовете на производителите - да си закупите от смилянския деликатес.
Паната от фасул можете да разгледате в Етнографската сбирка „Смилянски фасул и традиционни родопски терлици“, помещаваща се на втория етаж в сградата на читалището и целогодишно отворена за посещение. В деня на празника всеки гост може да похапне безплатно фасул-чорба, приготвена от местните майстори готвачи.
Другият голям празник в Смилян е свързан с фолклорните традиции - Еньовден. Съботата непосредствено след Еньовден селото провежда фолклорен събор надпяване и надиграване „Изворен глас“. Освен да се насладите на изворен певчески фолклор от Родопите, в следобедната част можете да видите танци от всички фолклорни области. В деня на събитието се провеждат множество ателиета за приложение на билките в традиционната медицина, кулинарията и занаятите.
Часовниковата кула в Смилян е другата местна забележителност. Построена преди около 240 г., когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска кааза (околия). През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, кулата е надзидана с още 2,30 м и на върха монтират часовника, който работи безотказно до ден днешен. Мъжете от една фамилия, вече трето поколение, самоуки и на доброволен принцип, поддържат в изправност.
От Часовниковата кула започва Панорамната пътека, която се изкачва по северното било на планината и след двучасов преход ще ви отведе обратно в селото при западния му край. Ако предпочетете южната дъга на Панорамната пътека, след изкачването да Разсечен камък се спускате към обширните поляни в местността Свинарево. Преходът по тази отсечка е около час.
Ако ви се стори къс, от беседката в края на този маршрут можете да се спуснете към въжения мост в местността Бакърджийци, където е първата чешма по трасето на туристическата пътека „Лечебните изворчета“. Пътеката се движи край леглото на р. Арда и води до 7 извора, водите на всеки от които според местните хора имат лечебна сила - за очи, за стави, за брадавици, за сърце, за екземи.
Ако сте любители на по-дългите преходи, препоръчваме „Пътеката на орхидеите“, която от Смилян се изкачва към долната махала на близкото село Чокманово и извежда до манастира „Св. Атанас“, който през 1911-1912 г. приютява щаба на командвания от полк. Владимир Серафимов 21-ви Средногорски пехотен полк, който в сражението с турските войски при връх Средногорец обръща хода на войната и довежда до присъединяването на най-южните български земи към България. Времето за преход в двете посоки е около 6 часа.
Другата пътека е от село Смилян, нагоре по течението на р. Серафимовска до връх Средногорец, където се намира мемориалният комплекс „Родопската Шипка“. Времето за преход в двете посоки е 7 часа.
На дегустация в мандрата
Другото, което задължително трябва да опитате в Смилян, са традиционните млечни продукти и жълтите сирена на мандрата в селото. В далечната 1992 г. три предприемчиви семейства създават млечен кооператив и с помощ от Програмата за сътрудничество и развитие на Швейцария преобразуват бившето картофохранилище в модерна производствена мандра.
Швейцарците им предоставят технология и лицензи за производство на жълтите сирена „Тилзит“, „Груер“, „Гауда“, „Ементал“ и „Пекорино" заради качеството на млякото в тази част на Родопите, което се дължи на два фактора: състава на планинската паша и породата „Българско родопско говедо“, която от април 2013 г. официално е призната за местна порода.
Преди 10 години към мандрата започва да работи къща за гости, където се предлагат дегустации на млечните продукти за туристи, на избиване на масло от кисело мляко по ръчен способ, млечен крем със сладко от горски плодове и печени сирена. Тази есен стопаните предизвикаха сензация с предлаганите от тях бонбони от смилянски фасул. От магазинчето при мандрата освен млечни продукти можете да си напазарувате мед и пчелни продукти, сушени билки и плодове.
Вече трета година мандрата на практика реализира т.нар. „къса верига“: през октомври и ноември домакинства инициативата „Пазарни уикенди“ - местни производители и занаятчии предлагат директно на посетителя своята продукция: картофи, фасул, тикви, родопски терлици, дървена посуда за бита и ръчно произведен текстил.
Празници, които да посетите
Тодоровден - състезание между товарни коне в м. Трошачката край с. Смилян.
Гергьовден - обичай „Три водици“ за здраве и преминаване през скално провиралище за пречистване в местност Дупката.
Фолклорен събор надпяване и надиграване „Изворен глас“ - съботата след Еньовден.
Празник на Смилянския фасул - последната събота на октомври.
Смилян и приятели 4Х4 - офроуд състезание в местност Трошачката край с. Смилян в три категории: автомобили, мотоциклети и АТВ - всеки първи уикенд на ноември.
Къде да похапнем
Комплекс „Смолена“ - препоръчвани специалитети: „Фасул в тиква“ и „Трахна“.
Механа „Аида“ - препоръчвани специалитети: „Смилянски фасул с манатарка“ и „Паниран смилянски фасул“.
Комплекс „Млечен дом“ - препоръчвани специалитети: печени жълти сирена и млечен крем.
Комплекс „Родопски рай“ - препоръчван специалитет: пълнено агнешко със смилянски фасул.
Всички места за хранене предлагат родопските специалитети качамак, пареник, пататник, клин (родопска баница с плънка от яйца, ориз и сирене).
Как се стига до китното село
С автомобил
Ако тръгвате от Пловдив, поемете по път ІІ-86 Пловдив-Асеновград-Смолян. След гр. Чепеларе имате избор: да продължите по ІІ-86, преминавайки през местност Роженски поляни, след което се спускате надолу през селата Соколовци и Бостина и влизате в гр. Смолян откъм източната му част. След тунела на входа на града поемете надясно по околовръстното шосе и след около 3 км завийте наляво за изхода с обозначение с. Арда.
Ако след гр. Чепеларе изберете панорамния път през Пампорово, при влизане в гр. Смолян отново поемете по околовръстното шосе на града, което следва р. Черна, и шофирате само по него, докато стигнете малко кръгово кръстовище след светофара при бензиностанция на Лукойл. Следвайте пътните табели за Смилян и Арда. Излизайки от град Смолян, преминавате през с. Чокманово и следващото селище е Смилян.
Ако идвате от Източните Родопи (гр. Кърджали) можете да изберете два маршрута: единият е през гр. Ардино - с. Средногорци - гр. Рудозем - с. Смилян. Другият е през Златоград - Мадан - с. Средногорци - гр. Рудозем - с. Смилян
С автобус
Най-удобните транспортни връзки с обществен транспорт са от автогара Родопи - Пловдив, откъдето автобуси за Смолян тръгват на всеки кръгъл час.
От гр. Смолян за с. Смилян:
Автобусна линия №13:
7.00 ч. от спирка над автогара Смолян
7.30 ч. и 14.45 ч. от автобусна спирка „Бункера“, кв. Долно Райково
От с. Смилян за гр. Смолян:
6.00 ч., 8.10 ч. и 12.10 ч. (без събота)
Преминаващи автобуси:
Автобусна линия за с. Арда
12.40 ч. и 17.40 ч. от автогара Смолян
От Арда за Смолян
(час на преминаване през Смилян - 7.40 ч. и 15.30 ч.).
Какво четем:
🔴 "WOULD ТОДОР LIKE SOME БЪЛГАРСКА МАНДЖА"...!?🔴 Денят на будителите в Малко българско училище в Чикаго
🔴 Днес е най-енергийният ден в годината! (Ето какво ще се случи)
Източник: Марица