Свети Цар Петър Първи (927 – 969)
Връщайки се назад в славната ни история виждаме, че за да бъде една държава силна, трябва да бъде управлявана от силен човек, мислещ
за народа си. От човек, който е обучаван през целия си живот за тази роля, който не е марионетка и проводник на чужди интереси. Човек с морални качества, тактически знания, изявен лидер, за когото държавата и народа
е над неговите лични блага. В този ред на мисли може да разберем защо България е достигнала това състояние,
след последните 45 години комунизъм и повече от 25 години ‘демокрация’. Ще ви
представим Цар Петър Първи, владетел, който е обявен за светец и е бил пример за следващите ни Царе, но
чиито дела са доста омаловажени от историците на миналия и този век по ‘незнайни’
причини.
Можем ли отново да се въздигнем от дъното, от материализма, който се е влял в
нашите сърца и да видим, че има нещо по-голямо от нас и нашия ‘кеф’. Невъзможно ли е да се
преместим от нивото на нихилизъм, бездействие и незаинтересованост относно България
и Българския народ? Нека всеки сам да реши за себе си дали иска да остане в историята
като консуматор или като човек, който променя сам себе си и гради бъдещето на
България.
Цар Петър управлява България от 927 до 969 г. Това е най-дълго управлявалият български държавен глава — 42 години. След него е цар Иван Александър с 40 години управление — от 1331 до 1371 г. Тодор Живков, за когото моите съвременници смятаха, че управлява Българията от сътворението на света, държа властта само 33 години.
През управлението на цар Петър, Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред „славяните“.
Цар Петър беше обявен още в първия цялостен корпус по българска история за слаб държавник. И така си върви до днес. От съжаление някой и друг милостив историк промърморва „как няма да е слаб държавник човекът, когато татко му Симеон Велики (893–927) така изтощил с непрекъснатите си войни с Византия икономическите и демографските ресурси на България, че тя вече не могла да се съвземе, каквото и да правел цар Петър“.
Въз основа на какво историците са направили извода, че цар Петър е бил слаб държавник
и е водил България към гибел? Ами цели 42 години не е вкарал България в нито една
война.
Второ, князът на покорена Сърбия — Чеслав, държан като заложник в Преслав, избягал
в покорената Сърбия в 934 г., отцепил се от България и си управлявал миниатюрната
държавичка, без цар Петър да вдигне на бой поне един полк и да възстанови статуквото.
Иначе историците признават, че другаде, включително и срещу главния враг Византия,
цар Петър не е загубил и квадратен сантиметър българска земя.
И много набожен бил цар Петър. Главното му занимание било да строи църкви и манастири.
Въпреки всичко, като протест срещу лошото му управление и непрекъснатото влошаване
на жизненото равнище, като социален протест възникнало движението на богомилите.
А то, като идейност, предхождало мисълта на Реформацията с цели пет века и било
наш нов принос в прогресивната европейска духовна и политическа мисъл.
Цар Петър – поредния велик Български Цар
Първо, баща му Симеон Велики го определил за наследник на трона, макар че не бил първороден син. Очевидно, смятал го е за най-способен. Нерешителният Петър се справил доста решително с опитите на двама от братята си да го свалят от трона.
Второ, в българските апокрифни летописи (т.е. в т.нар. народна литература) се казва, че цар Петър е добър цар, данъците били ниски и в България се живеело много добре.
Трето, летописите явно не лъжат, тъй като всеки, вдигнал въстание по време на византийската власт над българския народ, слагайки българската корона, се преименувал на Петър. Това направили Делян в 1040 г. и Константин Бодин в 1072 г. Накрая при успешното въстание на братята Асен и Теодор в 1185 г. в Търново Теодор, който като по-стар бил обявен за цар, взел и той името Петър. И ние така си го учим — въстанието на Асен и Петър.
Очевидно, вземайки неговото име, а не на Крум, Симеон и Самуил, въстаническите водачи са си правили пиара, че ще управляват като Петър. Но това означава, че той е бил почитан и уважаван от българското общество повече от прочутите с победите си на бойното поле Симеон, Крум и Самуил. И повече дори от Борис Кръстителя, който отгоре на всичко бил обявен за светец и, както се казва, е трябвало да бъде уважаван служебно.
И накрая, четвърто. В Средните векове слаб държавник не може да управлява 42 години. Много по-рано той щеше да рухне или държавата му да бъде пометена от някоя държава съперник в региона или самият той ще бъде свален от група приближени, които ще му вземат мястото — за да укрепят държавата или за да ползват облагите на властта. Да държи властта близо половин век в онези вълчи времена, може само много силен държавник.
Цар Петър – Канонизация за светец
Особено ценни свидетелства се неговата канонизация за светец, която е ознаменувана със запазена до днес средновековна Служба за владетеля, запазването на паметта му в православния календар и св. Предание на Православието, ценният домашен извор от средата на XI в. – т. нар. Български апокрифен летопис, свидетелствата на византийските хронисти за делата на българските въстаници против византийската власт и някои откъслечени пасажи от поучителни сборници с православно съдържание.
Къде са сбъркали съвременните историци? Средновековните българи очевидно са имали по точна оценка. Първо, в представата си за силен държавник. Първият том на първия цялостен корпус по средновековна българска история излиза в 1917 г. Това е времето на Първата световна война — четвъртата война за период от 30 години. За обществото и историците му силен държавник е този, който печели на бойното поле победи. Цар Петър не е воювал, значи е слаб държавник.
Оттук нататък всичко, което съобщават за цар Петър средновековните хронисти, се анализира и синтезира в полза на предварително съставената теза. Чеслав избягал, отцепил Сърбия, а цар Петър не направил нищо. Но Чеслав управлява само едно от няколкото сръбски княжества, не ги обединява в голяма унитарна държава, не воюва с България, живурка си тихо и скромно, а сръбските княжества са ликвидирани след няколко десетилетия от цар Самуил. Не е ли съвсем логично да предположим, че Чеслав не е бягал, а е изпратен като васал и доверен човек да си управлява княжеството? Така се избягват периодични бунтове на разни претенденти за княжеския трон под лозунга за независимост на Сърбия.
Унгарците грабели и България на път за своите грабежи във Византия. На грабеж при тогавашните транспортни средства всеки унгарски боец може да има само една каруца. Унгарците грабят във Византия добитък, дрехи, платове, мебели, луксозни предмети на бита. Ако грабеха и в България, каруците им щяха да бъдат пълни още между Белград и Ниш. Как ще се движи този тежко натоварен керван до византийската граница, която е чак при Одрин, и къде ще товарят унгарците новата плячка? А българите какво — ще им ръкопляскат? Та местното българско население дори под византийска власт унищожава по тези пътища два кръстоносни похода веднага след първите грабежи, та в собствената си държава ли ще се церемони с нашествениците? Още повече че теренът (дълги проходи в планините на Западна България) предполага устройването на засади — стар български специалитет по тези места.
По аналогия именно с кръстоносните походи, известно е, че в Средновековието чужди войски се пропускат през територията на една държава, за да нападнат друга държава по договор. Договорът предвижда обикновено придвижването на войската да става по един път, охраняван от силни гарнизони, край всеки по-голям град да се устройват пазари за храни и фураж (за да няма грабежи на местното население), а на връщане да се заплаща на държавните власти с част от плячката, взета от нападнатата вражеска територия. Само при такива обстоятелства са възможни нападенията на унгарците над Византия. В това отношение цар Петър е добър ученик на баща си Симеон Велики, пропуснал русите да прекосят България по Черноморския път и да нападнат Византия по време, когато страната ни е в мир с южната си съседка. С тих ход цар Петър е постигал две неща. Отслабвал е главния си съперник за хегемония на Балканите и е реализирал приходи за държавното съкровище от полагащата му се част от плячката на унгарците.
Стараел се е да не използва войната като средство за постигане на целите си, тъй като е знаел, че дори една победоносна война ражда много тежки проблеми. Като политик и държавник той по-скоро прилича на дядо си цар Борис I, отколкото на баща си Симеон Велики. И е успял напълно — на България той осигурява 42-годишен мир, предавайки на наследниците си една богата и силна държава. Толкова силна, че ще издържи половинвековна война с Византия при цар Самуил.
Цар Петър Първи – 42 години без война. Царят на мира
Днешният читател под 60 години (последната си война България завърши през 1945 г.) едва ли знае какво значи, особено в Средните векове, където се воюва през 2–3 години и понякога по сто години, какво означава 42 години без война. За средновековния европеец, който поради честите войни живее в постоянна несигурност за живота (своя, на децата и жената си), за къщата си, за стопанството си, който си ляга и не знае в колко часа ще се събуди в пламналия си дом, край който препускат подивели вражески конници, 42 години мир са си цяла епоха. Хората са се женели тогава на 16–17 години — това означава, че животът на три поколения българи е минал без война. А това означава, че хората са отглеждали спокойно стада, жита и деца, плащали са си данъци, служели войници, но без да умират по войни, макар и победоносни. Такъв навярно хората са си представяли живота в рая.
Естествено е, че при тогавашната система на управление този добър живот се е смятало, че е осигурен от цар Петър, и на практика до голяма степен си е било така. Оттам и народното признание, предавано от поколение на поколение поне 200 години, щом всеки претендент за българската корона се е прекръщавал на Петър, заявявайки по този начин, че ще управлява като цар Петър I между 927–969 г.
Автор: Божидар Димитров
Четете още:
🔴 Живееш в София? Сметката: Поне 3 хил. месечно за четирима🔴 Хазната гълта по 5537 лв. от всеки българин догодина
🔴 Сляпа ли е истинската любов! Историята на Калинка и Виктор (ВИДЕО)
Източник: bulgarianassociation
Коментари
Харесайте ни във facebook!
