Христо Пашов – майсторът, направил 97 църковни купола


Куполите и камбанариите на 97 църкви и манастири в България е направил търновецът инж. Христо Пашов. С това завидно богатство зад гърба си той е решил да кандидатства за рекорд и да бъде вписан в Книгата на Гинес. В момента той майстори 98-ия си купол на най-новия храм във Велико Търново „Св. Петка” в кв. Картала и е получил предложение да изработи и двата купола на университетската църква.

Инж. Христо Пашов е единственият майстор на куполи и камбанарии в България и сред малцината в целия християнски свят. Той е наследил майсторлъка си от своя баща, който пък се учил да изработва куполи и камбанарии от вуйчо си. В момента Христо Пашов обучава в този занаят сина си Тихомир, който е вече четвърто поколение майстор в тази професия. „Е, Тихомир още не е станал майстор, има да учи още 5-6 г., преди да го пусна сам да прави куполи”, усмихва се инж. Пашов.

Той самият се катери по върховете на църквите от 1967 г. Първите две камбанарии, които направил тогава, били на църквите в Драгижево и Първомайци. А първият купол е на църквата в Чапаево. През тази година той е измайсторил куполите на църквата „Св. архангел Михаил” в Горна Росица, Севлиевско, и на „Възнесение Христово” в Руските гробища във Велико Търново. Някъде между всички тези пътувания той имал времето да напише и издаде „Практически наръчник на строителя тенекеджия”.

Преди да започне да говори за своята работа, Христо Пашов се връща към годините, когато се е учил от баща си Стефан Пашов. „Той е в началото на моята история. А при него началото е най-младият му вуйчо. Той пък се учил от някой преди него. Всъщност моят род води началото си от родения в Трявна майстор Манол, който е направил Селим джамия в Одрин. Та на този мой прадядо по бащина линия аз вероятно дължа гена си и страстта си към строителството”, усмихва се инж. Пашов.

Неговият баща е майсторът на куполите на Катедралната църква във Велико Търново. Направил ги, докато бил фронтовак. За да го научи на занаята, вуйчо му го откупил от държавата и го повел със себе си по обектите.

Няколко години по-късно, през 1981 г., Христо Пашов изработил купола и камбанарията на Патриаршеската църква на Царевец. „Чувството да си на върха на църквата е почти необяснимо. Оттам виждаш целия град в краката си”, казва майсторът и признава, че за всичките си години работа в бранша той не е имал нито един сериозен инцидент. Обяснява, че го пази Богородица, а след това на един дъх изрежда имената на още няколко светци, които бдят над него и над сина му. Сред тях и св. Спиридон, закрилник на тенекеджиите и златарите. Когато става дума за чудеса, той разказва как през 1992 г. го призовали спешно да сложи кръст на Патриаршеската църква. Събитие някакво трябвало да се случва там и Стефан Савов, председателят на Народното събрание, щял да присъства на службата, която епископ Иларион ще служи. Всичко това обаче не можело да стане без кръст на купола. „Валеше дъжд в този ден, а да се катериш по камбанарията и да висиш на мокрото въже не е най-приятното нещо. Но когато отидохме на Царевец, дъждът спря. Монтирахме кръста, слязохме от хълма и пак заваля”, казва инж. Пашов и оставя случката без коментар.

НА ЧЕТИРИ ЦЪРКВИ, СТРОЕНИ ОТ МАЙСТОР КОЛЮ ФИЧЕТО, Е РАБОТИЛ ИНЖ. ХРИСТО ПАШОВ. Качвал се е на върха на „Константин и Елена”, „Св. Николай” и „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново, както и на свищовския храм „Св. Троица”.

„Много спомени имам от работата си в църквата на отец Славчо „Св. Николай”. Единият е свързан с пари. През 1985 г. отец Николай Горанов, който по онова време беше протосингел на митрополията, дойде да приеме работата ми и да се разплатим. Казах, че трудът ми струва 1500 лв., и той веднага реагира, че това са много пари. А аз му обещах 500 лв. само ако се качи на върха на кръста. Той, разбира се, каза, че това не е за него, и дълги години след тази случка, когато идваше на моите обекти, никога вече не повдигна въпроса за цената”, усмихва се майсторът. След това като на себе си казва, че в неговата работа има много труд, изкуство и още повече риск.

На църквата „Св. Николай” е и най-високата камбанария, на която инж. Пашов е работил. Тя е 24 метра от земята и се равнява на осеметажен блок. Най-отдалеченото място, където са го викали, пък е Лопушанският манастир в монтанското село Георги Дамяново.

В колко точно църкви и манастири в търновската епархия е работил Христо Пашов не помни. По-лесно му е да се сети, че във Велико Търново само на „Св. Марина” не е правил нищо. Иначе е майсторил куполите на църквата в с. Врабево, родното място на Добри Джуров, правил е камбанариите и куполите на общо 20 манастира, сред които Преображенският, „Св. Троица”, Дряновският, Къпиновският, Плаковският…

„КУПОЛЪТ МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА КАТО ШИШАРКА ИЛИ ПЪК КАТО ПЧЕЛНА ПИТА, МНОГО ЧЕСТО ПРАВИМ И КУПОЛИ С ГЛАДКА ПОВЪРХНОСТ. Точно такъв ще бъде куполът на „Св. Петка”. Някога решението е било на строителите, сега е на архитектите”, вдига рамене инженерът. И подробно обяснява как се прави така, че куполът да изглежда като шишарка, когато е изработен от ламарина, изрязана във формата на разтеглен шестоъгълник. Ако пък шестоъгълниците са правилни, тогава куполът наподобява пчелна пита.

Материалът, който инж. Пашов ползва, обикновено е медна или поцинкована ламарина. Казва, че медната ламарина е на практика вечен материал, стига някой да не го открадне, което се е случвало неведнъж в практиката му на майстор.

Много по-трудно се работят камбанариите, казва инж. Пашов, защото са по-високи. Често на тях той работи без скеле и само с една стълба. За да защити себе си и живота на сина си, той използва похвати от алпинизма и се връзва с въже. „О, и на въжето съм увисвал, слава на Бога, без да падна. И на гнездо на стършели съм попадал, и са ме жилили, което никак не е приятно”, усмихва се Христо Пашов.

Освен че прави куполи и камбанарии, инж. Пашов и синът му Тихомир умеят да изработват и декоративни кръстове от медна ламарина. Така че куполите на много храмове завършват с кръстове, направени от тях самите. И от двамата им помощници – Георги Медев и Георги Георгиев.

ЕДНО ПОСЛАНИЕ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА Е ВГРАДИЛ В ЕДИН КУПОЛ ИНЖ. ХРИСТО ПАШОВ. Написал го върху оризова хартия, която увил в станиол и след това прибрал в пластмасова тръбичка. Затъкнал всичко това под топката, над която се извисява кръстът на купола. Текстът, който измислил, е следният: „Драги потомъко, когато намериш нашето послание, да се знае, че тенекеджийските работи на… храм през 19… г. се извършиха от следните майстори: Стефан Пашов, Христо Пашов” и следват имената на още неколцина техни помощници. Църквата и годината, в която направил това, инженерът спестява, за да не дава хляб на любопитни младежи. „Не могат да го намерят, дори и да ти кажа кой е храмът, не могат да стигнат до това послание. Но въпреки това ще го запазя в тайна, че всякакви хора без работа живеят в тази държава”, вдига рамене майсторът.

Трябвало е обаче на повече камбанарии и куполи инж. Пашов да сложи името си. Защото той се оказва сред тези, които не получиха признание за това, че е работил за превръщането на Царевец в атракцията, каквато е днес. А в навечерието на 1 ноември общината даде това признание на поне 100 човека със заслуги към историческия хълм. „Е, мен не ме знаят”, въздъхва майсторът, който освен по църкви и манастири е работил и по сградата на РИОСВ, хотелите „Премиер” и „Царевец”, както и по фасадата на колежа „Аркус” във Велико Търново.

Догодина инж. Христо Пашов ще навърши 70 г. и по този повод е решил да направи изложба със снимки на всички камбанарии и куполи, които е направил през годините.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Четете още:

🔴 Мамафия

🔴 ПОЛЕЗНИ ИЛИ ВРЕДНИ СА МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

🔴 Кочмар и Карапелит – имена на славата





Източник: Борба.БГ





Коментари

горе