Могилица пази тайните на дълголетието


Могилица е второто селище след Смилян, до което ще ви отведе път 868-3, ако отправната точка за пътуването ви е Смолян. Пътят се изкачва плавно от Смилян, срещу течението на трансграничната река Арда. Малко преди да стигнете с. Кошница, сгушено на дъното на планинска котловина - откъдето идва и името му - вляво от пътя, на върха на скално възвишение ще видите зидовете на антична и средновековна крепост „Калето“.

При Кошница можете да поспрете и да си напазарувате от местно произведените продукти, изложени при крайпътното магазинче - картофи, цвекло, тикви, мед, домашни сладка. От тук продължете към Могилица, която ще изскочи неочаквано зад поредния остър завой след няколко километра шофиране.

В центъра на селото, почти пред сградата на кметството, ще ви посрещне скулптурна дървопластика на традиционните занаяти - 4-метрова лъжица и 56- литрова бъклица, окачени върху внушителен буков ствол. Композицията е един от символите на селото и любимо място за снимки на туристите.

Могилица е единственото селище в средните Родопи, където традицията на изработка на дървени съдове и посуда за бита е жива. Свързана е с традиционния поминък на хората тук - овцевъдството. Млякото, след заквасване, преработвали в дървени съдове - от киселото избивали маслото в бурилки, а вторичният продукт - мляко и суроватка, която тук наричат бърканица, е идеалната разхладителна напитка в летните жеги.

От суроватката чрез изваряване получавали извара. Маслото, сиренето и всички производни от него съхранявали в дървени съдове, изработени от хвойново дърво, чиято дървесина е антисептична - убива микроорганизмите, и така продуктите запазвали своята годност.

Зад композицията и кокетно оформеното цветно пространство между сградите на пощата и кметството се е сгушило малко магазинче на занаятите: предлагат се ръчно изработени дървени сувенири, традиционни тъкани, торби, терлици, тестемели (кърпи за забраждане), плетива, дори родопски халища и козяци.

Предназначението им в обзавеждането на родопския дом от Средновековието и Възраждането можете да видите нагледно в няколкото обзаведени стаи в другата забележителност на селото - Агушеви конаци. Архитектурният ансамбъл, паметник на културата от национално значение, е най-добре запазеното в архитектурно отношение къснофеодално стопанско имение на Южните Балкани.

Светлината в жилищната площ се осигурява от 222 прозореца, а топлината - от 24 огнища, за което свидетелстват същият брой комини, завършващи с конусовидно изваяни камъни. И до ден днешен се спори каква е била функцията им - декоративна или на гръмоотводи. Сградата е построена в периода 1820-1842 от най-заможния собственик на овце - Салих Агуш ага, чиито стада наброявали над 15 000 глави.

Майсторите дърворезбари са изваяли слънца, розетки и геометрични феерии в дървените тавани на стаите. Впечатляват вградените стенни ракли - мусандри, зимникът за съхранение на млечните продукти, тайната стая за „търговски шпионаж“, въртящите се цилиндри за подавате на храна от „кухнята“ към дворовете, където се трудели ратаите - семейството на Агуш ага изповядвали ислям и чужди мъже не можело да виждат лицата на жените, приготвящи храната.

В сградата имало голяма библиотека с книги, донесени от Виена и Париж. Впечатляващи за времето си са вътрешните тоалетни и бани, обратната вода от които се отвеждала от сградна канализация. В югоизточния ъгъл на ансамбъла се намира кула с бойници и изрисувани външно стени.

Освен с функцията да отбранява имението кулата е свързана с преданието за най-младия син на собственика. Той отбил военната си служба в османската флота, а когато се завърнал, поискал кулата да бъде построена, за да му напомня за моретата - като морски фар, чиято светлина насочва корабите към брега. От 1962 до 1973 г.

Националният институт за паметниците на културата извършва реставрация и консервация на сградата, след което в нея е уредена постоянна етнографска експозиция на Регионален исторически музей - Смолян, озаглавена „От агнето до вълната“. След 1989 г. наследниците на фамилия Агушеви предявяват реституционни претенции, които са удовлетворени.

От лятото на 2017 наследниците отварят комплекс за туристически посещения, а средствата, събрани от вход, ще бъдат инвестирани в дейности по поддръжка и реставрация.

Село Могилица е известно и с празника на традиционните занаяти и родопското дълголетие. Той се провежда в първата събота на м. юли в защитената местност Падала, разположена срещу Агушеви конаци, на другия бряг на река Арда, до който стигате, преминавайки по малък римски мост.

Местни и гостуващи майстори занаятчии излагат своите изделия в шатри на поляната, а местните жени организират изложение-дегустация на традиционни родопски храни. Мандри и производители на продукти от региона също присъстват със свои щандове.

А самодейните състави към читалище „България 1937“ в селото забавляват публиката с музикално-хумористична програма на открита сцена, която завършва с хора, в които самодейци, жители и гости на селото танцуват, докато останат без дъх.

 

Какво да видим: Скулптурна композиция кандидат за „Гинес“  

- Агушеви Конаци  - работи целогодишно. В зимния сезон приема посетители от 10.00 до 17.00. Цени за вход: 5.00 лв. възрастни; 2.50 лв. за деца. Почивни дни: понеделник и вторник.

- Скулптурна композиция на традиционните занаяти в центъра на селото, с която преди години селото кандидатства за книгата на рекордите „Гинес“.

- Пещера „Ухловица“: работи целогодишно. През зимния сезон (октомври-април) първо влизане в 10.00 ч, последно за деня - в 15.00 ч. Цени за вход: 6.00 лв. за възрастни, 3.00 лв. за учащи. Група по-малка от 5 човека заплаща такса общо от 30.00 лв.

Сред прилепите: Пещерата "Ухловица" спира дъха 

На 2 км след Кошница, вдясно на шосето е отбивката за паркинга в подножието на пещера „Ухловица“. Тя се стопанисва от БТС и е един от 100-те национални туристически обекта. До нея се стига след 800-метрово изкачване по черен път, завършващ с метални стълби. 

"Ухловица" е пропастна пещера с денивелация от входа до най-ниската  точка 25 м.
Красивите сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, коралити, карстови перли и искрящо белият карстов водопад в нея буквално спират дъха.

В пещерата зимуват прилепи, а недрата  са съхранили костните останки на праисторически пещерни мечки.


Какво четем:

🔴 За пулса на селото и с обич към хората: Катя – искрата на Блъсковци

🔴 Ползите от киселото зеле

🔴 Григор Димитров и Пецата*

Източник: Марица



Коментари



горе