Павел Серафимов: Уважаеми учени, вие сте изправени пред избор


Изявление на Павел Серафимов, прочетено на 1 ноември 2017 г. на пресконференция в БТА, на тема нов поглед върху древната балканска история

Павел Серафимов. Снимка: Оneofusshares.com

Българската история познава много преломни моменти, а понастоящем сме в навечерието на поредния такъв момент. Днес, благодарение на развитието на науката и преимуществата на свободата на словото, ние най-сетне имаме възможността да покажем на света истинския си облик. Не същестувват пречки да бъде представена истината, а именно това, че ние, българите, сме потомци на тези, при които искрата на познанието блесна за първи път, преди около 7000 години.

Борбата на Георги Раковски, Цани Гинчев, Кирил Рилски, Никола Йонков Владикин, Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Георги Сотиров и други родолюбци не е била напразно. Тези хора виждаха в българите наследници на древно, местно население, на което съдбата е отредила важна роля.

Според прогресивните изследователи от миналото, ние имаме право да се наречем потомци на тези, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, Резос, Евмолп – хората, наричани от гърци и римляни  с името траки.

Докато по времето на Васил Златарски – основоположникът на българската историография, не съществуваха достатъчно доказателства за това, че народът на Орфей не е изчезнал, а през Средновековието е станал известен под името българи, то в средата и края на ХХ век доказателствата за това вече бяха изобилни.

През 1938 и през 1959 година излязоха резултатите от мащабни антропологични изследвания, от които стана ясно, че теорията за азиатския, тюрко-алтайски произход на българите трябва да бъде отхвърлена. Стана ясно и това, че повечето от жителите на България спадат към същия антропологичен тип, който е бил доминиращ у нас и по времето на Античността.

Важността на резултатите впечатли силно проф. Димитър Ангелов, който в своя работа спомена следното: “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

Тъжно е само, че на резултатите от антропологичните проучвания не бе акцентувано и от други наши учени, навярно поради тази причина проф. Ангелов не посмя да отиде по-далеч и да оспори отстояваното с фанатизъм виждане на повечето свои колеги за тюрко-алтайския произход на старите българи.

Все пак, направена бе крачка напред. Вече в научните среди бе допустимо да се каже, че не може да има и съмнение относно това, че голяма част от нас носят същата кръв, каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей.

Това бе доказано и от изследователи, работещи в друго поле на науката, различно от това на проф. Димитър Ангелов. Етнолозите Николай Колев, Иваничка Георгиева и Евгений Теодоров, а също и траколозите и историци Иван Венедиков и Ваня Лозанова, успяха да открият произхода на важни български обреди, празници и обичаи.

За изненада на мнозина се оказа, че Сирни Заговезни, Коледа, Гергьовден, Трифон Зарезан, Еньовден, ладуването, кукерските и русалийски игри, нестинарството, а също и мартеницата, не са неща, които се е появили  след прословутата 681-ва година, а са част от ревностно опазеното през няколко хилядолетия тракийско наследство. Касае се за ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, Бендида, Залмоксис. Касае се за традиция, която нито приетото още в апостолско време християнство, нито пък чуждото духовество от по-късно време успява да изкорени.

В своята работа “Древнотракийското наследство в българския фолклор” проф. Евгений Теодоров  разгледа подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си стигна до следния извод:

“Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи… и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“

Дори и лингвистите успяха да намерят общи неща между българския език и речта на Орфей. Акад. Владимир Георгиев откри, че най-типичният отличителен белег на българския език – екането и якането са нещо, което се е срещало и в речта на хората, наричани от гърците с името траки. Кирил Влахов представи интересни подробности  за тракийските фонетични явления в българските говори.

И ако не бе натиска на тоталитарната цензура, чиято основна цел бе да подтисне появата на национална гордост, дефинирана тогава като великобългарски шовинизъм, то още преди 40 години светът щеше да научи що за народ сме ние и какви са нашите заслуги в европейската история и изграждането на европейската култура.

Уважаеми учени, уважаеми историци, лингвисти, археолози, небето над България е черно, никога над нас не е висяла такава страшна опасност, както е сега. Заплашени сме от обезличаване, от обезбългаряване, от отнемане на територии от свещената българска земя.

До това, до голяма степен доведоха объркването и заблудите на хора посветили се на науката, но не посмели да тръгнат срещу течението, когато са виждали, че определени виждания не са верни. Идните поколения никога няма да забравят това, но днес имаме шанса, и то последния шанс, да излекуваме раните, да дадем възможност на народа ни да прогледне, да си възвърне самочувствието, узнавайки истината за произхода си.

Чуждите политици и държавници, съчиняваха легенди и теории, за да дадат сила на хората си, ние нямаме нужда да правим това, за да създаваме обединяващ нацията идеал. Ние само трябва да разпространим истината, а тя е, че сме потомци на народа на светлината, на хората, които караха дори Рим да трепери, но и от чиято святост се възхищаваха даже гърците.

Уважаеми учени, няма място за страх, не е страшно някой да сгреши, не е страшно дълго време да се бои да признае грешките си, това е човешко, но пък е също човешко, достойно, почтено и когато е настъпил съдбовният момент, моментът, в който се решава бъдещето на българския народ, его, лоялност към колеги и т.н. да отстъпят на дълга пред Род и Родина.

Истината винаги си пробива път, тя само може да бъде забавена известно време и днес, уважаеми учени, Вие сте изправени пред избора – дали да сте от тези, които ще бъдат запомнени само с това, че са останали верни на кариерата си, или да принадлежите на групата смели  хора, които са готови на всякакви жертви само и само, за да могат да служат на истината и на народа си.

 

Павел Серафимов


Какво четем:

🔴 Монета в чистилището на пещерата "Бачо Киро" показва греховете ни

🔴 Единствено в 7DS: Не е истина как наруши протокола в Лондон Григор Димитров заради едно българско знаме от публиката (Ексклузивни снимки)

🔴 Сбогом и ти олеква

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе