Капитан Петко Войвода - с 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни!
Изброяването на славните битки за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия,
в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, е вече към своя край...
1877. "Родопската армия" на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници.
При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер.
За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември
освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори
и след като той остава в турско според Сан Стефанския договор.
Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата,
Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им
за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови
части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает
бей.
На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и второ
поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.
Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски
военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора Крайчо войвода.
Но макар и с повече пушки отрядът е вече по-слаб поради необученото подкрепление.
След едно тежко сражение при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции.
1878. Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата само
добре подготвени бойци. С тях успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка и съседните
села. В края на година пристига руски гарнизон и поема тази грижа.
1879. Четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население
по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички
освободени и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата
се разпуска.
1880. Капитан Петко Войвода е вече цивилен гражданин. Генерал Скобелев, който
знае подвизите на този невероятно смел човек и отличен военен стратег му отправя
лична покана за гостуване в Русия. Там той го представя на император Александър
Втори. Императорът е покорен от силата и обаянието на българина. Награждава го
с Орден за храброст - "Георгиевски кръст", прави го Капитан от руската армия и
му предоставя огромно имение в Киевска губерния.
Капитан Петко Войвода се връща в България и взима участие в движението за основаване
на Тракийското /Одринско/ емигрантско дружество "Странджа". Слага се началото
на българската организация, която ще се бори за освобождаването на български
земи.
1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и аскер за
осемнадесетте години, в които преследват войводата и водят над 300 битки с неговата
чета, раняват го с 33 куршума - почти по два пъти годишна, това го постига политиканството,
новите управници, които се настаняват на в кабинетите на властта. Капитан Петко
Войвода, който има огромен авторитет сред народа и е русофил пречи на интересите
на новия премиер на страната Стефан Стамболов. Обвиняват го, че "готви преврат".
Арестуван е и изтезаван ежедневно 140 дни - от 27 юли до 15 декември 1892 година
във върненската тъмница Ичкале - в подземията на старите римски терми. След като
не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският народен герой е
интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск
варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени.
След падането на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна.
Психически смазан и болен той умира в нищета на 7 февруари 1900 година. Такава
е съдбата и на други борци за свобода и революционери...
Самуил Каварджиев
Какво четем:
🔴 НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ОБРА НАГРАДИТЕ НА МК "ШУБЕРТ"🔴 Как световният елит видя Априлското въстание: Оскар Уайлд
🔴 Алпийски заслон при село Храбрино – истинско предизвикателство за търсачите на силни усещания
Източник: budnaera
Коментари
Последвайте ни във facebook!
