Войвода оженил Вапцаров насила за Бойка

Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща Ӝ. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в „неморално поведение“, я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: „Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.“

Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава.
Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише „протестант“. (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е  протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра.
Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката, като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. 

Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношенията им са изтънели драматично. Нелегалната дейност, която Никола крие и от жена си, доразрушава брака им. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелство на Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно, за да спаси Никола. Разстрелват го на  23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си поетът написва „Прощално“.

Официалната версия е, че посвещението е „На жена ми“. На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя  съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: „Той беше много чувствителен и

обичлив, но и
лесно раним

Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му“, казва пред Тончев майката на Вапцаров.

Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. „Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали“, казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров, и обяснява: „По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше бебе. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова.

Впоследствие актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му, признава Елена Вапцарова.

Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Партийната деятелка Мара Междуречка, която е била с нея в съседна на поета килия, разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез Морзовата азбука.
Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже

да крият чувствата си

Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. „Ти била ли си истински влюбена“ - запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства, отвърнала, че сърцето не Ӝ позволява да се държи отчуждено и привидно студено към „толкова милия и нежен Никола“.

Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова, или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената „позивната“ му към любимата Иванка била „жена ми“. Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението „Прощално“, остава под въпрос.