Най-евтините риби са най-полезни


Българинът продължава да набляга на океанската скумрия и шарана

Една шепа уклей от чиста река, две-три таранки от селския язовир или кило шаран може би са най-безвредните риби, които може човек спокойно да сложи на масата си. Като добавим вечния шлагер в лицето на океанската скумрия, която има плътно месо, не се отглежда в развъдници и е достатъчно евтина, става ясно каква е масовата консумация у нас. Е, може да се добави любимата нечистена пържена цаца, попчетата и сафридът, ако го има.

“Повече от 80 на сто от внасяните през последните години риби са аквакултури. Отглеждани са

в изкуствени

басейни, тъпкани

са с храна и

антибиотици

Също като пилетата”, обяснява собственик на верига магазини във Варна. От Норвегия идва сьомгата, за която наскоро излязоха изследвания, че е токсична, тъй като се отглеждат максимум бройки в минимум водна площ. Още преди 3 г., когато наложиха ембарго на храните от Европа, руснаците обявиха, че норвежката сьомга е опасна за здравето на хората, сега това се потвърждава и от западни изследвания.

От Гърция у нас идват лавраци и ципури, които също се отглеждат в изкуствени условия. Кило лаврак може да стигне до 70 лева в най-елитните рибни ресторанти, а по-тежки има само в дивата природа. Вече има внос дори на минокоп, който е белият като цвят вариант на морската врана, и на 40-килограмови синегриди. И двата вида вече се отглеждат в садки в тихите заливи на егейските острови.

В последните години в Гърция също кацат самолети с океанска риба, от която ние купуваме. Южните съседи са разпределителен център, както това става с аржентинските плодове и зеленчуци. В последните години пък

Амстердам е

центърът на

търговията с

океанска

скумрия

Траулерите от Гренландия, Фарьорските острови и Норвегия вече разтоварват там този вид риба и оттам почва вносът. Друга част от скумрията идва от САЩ и Канада. Интересното е, че американците въобще не харесват скумрията заради специфичната миризма и я дават само на делфинариумите. От Полша последните години има внос на балтийска писия, която е доста по-едра от черноморската и стига до кило, кило и половина. Нейната цена е около 10-11 лева, докато българската, която е по-дребна и живее само във Варненското езеро, струва минимум 15 лева за кило.

Не може вече

да внасяме от

Турция

Сега на една каса искат на едро по 300-400 лири. Рибата поскъпна, защото вътрешният пазар я поема изцяло”, оплакват се вносители. Допреди 5 г. се пазареше изгодно в Истанбул, още повече - там можеше да се купят черноморски сафрид, чернокоп и паламуд за разлика от Гърция. В същото време гърците пък започнаха да купуват масово нашата барбуня, която е по-дребна, но по-вкусна. А пък и я даваме без пари - по 2 евро килото на едро. Когато няма черноморски сафрид, той се внася от Гърция, където екземплярите са по-нискокачествени и по-евтини и се предлагат като наши. От юг се внасят още хамсия и средиземноморска скумрия.

Тази година по пазарите пък се появи

роден паламуд

по 12 лева за

кило, който е бил

замразен м.г.,

когато вреше от него и цената му бе паднала до 5 лева. Леферът сега стигна рекордните 40 лева и стана по-скъп от калкана. Той пък по традиция е изнасян за Турция чрез Гърция и претоварване в Егейско море. Определена фирма изкупува всичките квоти за улов и изнася здраво, тъй като у нас няма кой да даде по 28-30 лева за кило. По-добре си купи едно агне, отколкото да даваш толкова пари, съветват дори самите продавачи по пазарите.

“Преди 10 г. внасях по 10 тона различни риби от Нова Зеландия. Там океанът е студен, природата прави рибите вкусни. Големите вериги обаче си внасят огромни количества замразена риба и убиха дребните вносители като мен. Дяволската риба я давах по 15 лева за килограм на едро, сега ресторантите я купуват от веригите по 40 лева”, добавя собственик на варненски магазин.

Продължава

боядисването

на рибите,

въпреки че влезе официална забрана от ЕС. “Сьомгата в Норвегия я дават 15-16 лева за килограм заедно с главата, тук филето трябва да се продава за 30 лева. Слагат доста керотин, за да стане рибата червена. Същото правят и у нас с американската пъстърва и после я наричат сьомгова пъстърва. Сьомгата обаче трябва да е 3-4 кг, по-дребната е суха, а по-едрата става прекалено мазна”, твърдят спецове.

Сладководният пангасиус, който бе много популярен падна като прадажба, защото престанаха да го боядисват. Тази риба живее почти без вода, в Тайланд я пускат в оризищата да яде корените на ориза след прибирането на реколтата. За 3 месеца става килограм. В Азия обаче слагат фосфати, за да стане рибата по-крехка, като шибнат и 300 г вода на едно кило, рибата уж евтина, пък излиза скъпо.

У нас бяха правени опити за отглеждане на сладководно барабунди, което вирее в реките в Австралия и бе любимо за улов на филмовия герой Дънди Крокодила. Въпреки големите инвестиции обаче рибите миришеха на тиня и бяха спрени като производство. Правени бяха опити за отглеждане на африкански сом в Карловско. Рибата обаче живее при 30 градуса температура и все пак става за ядене, но няма вкуса на родния сом. Сега на мода е отглеждането на китайската риба тилапия, която също бързо нараства. Рибата има кафява кожа с люспи и прилича на родната таранка. Под Балкана се отглеждаха изкуствено и малки количества лин, но и този опит замря. В България

най-масово се

отглеждат

американската

пъстърва и

шаранът,

който е 6-7 лева за килограм. Търговските вериги внасят шарани от Унгария и ги пускат по 4,50 лева за Никулден, но тази риба не е вкусна, твърдят родните търговци.

По морето цацата си остава най-масова. Корабите на пристана в Несебър я продават по 1-2 лева на едро. Тази година сафрид и чернокоп няма, има дребни тънки екземпляри, които вървят по 7 лева на борсата във Варна. За сравнение - при миналогодишното изобилие чернокопи по 200-300 грама се продаваха по 4-5 лева за килограм.

Калканите си остават на високата цена от 25-30 лева за килограм. “Не е като едно време. Дядо ми е влизал до колене в морето край Кранево с един шиш и е бучил риби по 10-12 кг до самия бряг напролет. После ги е влачил до реката, за да може да ги изкара. Отива в кръчмата и който платял една ракия на дядо ми, получавал един калкан от 10 кг. С магарешка каруца ги е носил вкъщи. През 1948 г. нямаше какво да ядем, правехме хляб от картофи и карахме само на калкани, казваше пък баща ми”, свидетелства Радослав Русев.

РЕЦЕПТИ

Опашка от дяволска

риба по премиерски

Любимото ястие на премиера Бойко Борисов, което му сервират в най-елитния рибен ресторант във Варна, е опашка от дяволска риба. Приготвянето ѝ обаче е различно от това, което знаем - по норвежки. Скандинавците запържват бялото твърдо месо със слънчогледово олио и после го пекат на 180 градуса във фурна. Ние предлагаме друга, варненска рецепта.

Опашката се одира и се запазва. Вземаме месото, правим дупки в него и в тях шпиковаме с парчета пушена аншоа от консерва. След това месото се връща обратно в кожата и се пече на фурна. За по-добро задушаване слагаме и зелеви листа.

Шаран върху морска сол

Шаран от 2-3 килограма се заравя обилно в 3-4 кг морска сол. Престоява около час в солта и после се вади. Слага се на скара и се пече, докато кристалчетата сол престанат да пукат по него. После се консумира с различни сосове и гарнитури.

Печенето с морска сол е известен рибарски трик. Той се прилага и при едър сафрид. Рибата се заравя в солта, без да се чисти от вътрешностите. След престоя се изтръсква леко от солта и се слага на скарата. Докато е топла, се вадят само двете странични филета. Трябва да се внимава, защото, ако попаднем на вътрешностите, ще загорчи доста неприятно.

В Средния изток шаранът се прави осолен и опушен, както при нас океанската скумрия. Това основно ястие за номадите обаче е непознато у нас.


Какво четем:

🔴 Как да си направим сурвачка?

🔴 Математици обличат яки униформи

🔴 Учителка принуждава първокласници да й целуват ръката

Източник: 24 часа



Коментари



горе