На Козник още търсят съкровището на Ерим Папа


Козник - между великолепието на природата, легендите за траки, византийски съглашения  и несметните богатства на средновековния владетел Ерим (Римпапа)  

Планината край Рудозем не е сред най-популярните туристически дестинации у нас. За любителите на пешеходните преходи и историята обаче районът предлага вълнуващи пътешествия във времето сред уникални родопски пейзажи. Първото място, което пътешественикът не трябва да подминава при този поход, е крепостта Козник, известна още с наименованието Козя скала.

Маршрутът

Ако пътувате от Пловдив, следвайте път 86-ІІ в посока Смолян. След като ви преведе през прохода Роженски поляни, шосето ще ви отведе в квартал Устово. Движейки се край меандрите на река Черна преди Средногорци, пътят завива надясно и вече сте на отсечката за Рудозем. В красивия родопски град ще сте на 126-ия километър. Поспрете в центъра на малкото миньорско градче за чаша топла ароматна напитка и подкрепление с пресен кадаиф или баклава. Винаги са пресни и много вкусни.

До местността Козник остават още 6 км. Поемате в посока Гърция по шосето, което през 2019 г. вече ще е международно - тогава се очаква да се отвори ГКПП Рудозем - Димарио - новото и най-бързо трасе до плажовете на Егейско море, южно от Ксанти. На 2 км след града се завива наляво към Рибница, преминава се през малкото родопско селце и се продължава още около 1,5 км, където вляво започва черен път, катерещ се към крепостта. Оттук разстоянието до Козник е 2,5 км. Можете да го вземете със средно висок автомобил. След първата чешма с беседка обаче ще трябва да оставите колата и да продължите пеша с изкачване по добре обозначена пътека. Преходът нагоре отнема около 40 минути.

 Изкачването ще ви преведе през смесена гора от бор и бук, като в подножието на самия мегалитен скален комплекс се появява и черен дъб. След първата беседка  от прехода в гората поемете наляво, за да се изкачите към каменните блокове, разположени на северозапад. От тях се открива невероятна панорама във всички посоки: на север-северозапад -  връх Свобода, Национална астрономическа обсерватория Рожен и, разбира се - Момчилова крепост; на запад - връх Голям Перелик и родопският Ком; на юг - високите хребети на гръцките Родопи; на изток и югоизток - Циганско градище и връх Вейката, първенецът на Източните Родопи. След като се насладите на гледките, поемете на запад. Малко преди втората беседка преминавате на сантиметри от правоъгълна яма, изсечена в скалата и почти скрита от туфи трева. При внимателно вглеждане ще забележите, че от нея тръгва улей надолу по скалния скат: да, това е така, защото според археолозите, проучвали крепостта, тук е имало тракийско светилище, а  ямата е обредна вана, в която траките принасяли своите дарове към боговете и гадаели какво бъдеще ги очаква . Името на местността се свързва с тракийският бог Ерми, чието име, според Херодот, в транскрипция на гръцки е „Хермес“. Пак според него „знатните траки изграждали светилища на Ерми и свързвали произхода и рода си с него“. След втората беседка пътеката изкачва леко нагоре и ви превежда през подножието на две 30-метрови скални образувания, доминиращи над цялата местност. Именно тези скали, известни с наименованието Братята, се виждат от крепост Калето в местност Турлука над Смолян, четвъртата гарнизонна крепост в този район, охранявала военния и търговски Източен презродопски път, свързвал Горнотракийската низина с Беломорска Тракия през Античността и Средновековието. След Братята пътеката преминава в подножието на скален връх с множество хоризонтални ниши. На 20 метра под пътеката се виждат останките от южната стена на средновековната крепост Козник. Последните археологически проучвания са от периода 2006-2007, но и до ден днешен дъждовете изваждат на повърхността керамични фрагменти от съдове за съхранение на жито и напитки (питоси), които били вкопавани наполовина край крепостните стени, за да осигуряват продоволствие на гарнизона.  Най-южната точка на Източния презродопски път е местността Циганско градище, след която той напуска територията на съвременна България.

Със средновековния период на крепостта е свързана легендата за несметно богатия местен владетел Ерим Папа, който обикалял околните местности и селища със златна колесница. Според преданието при завладяването на крепостта Ерим можел да вземе само това, което могат да носят 15 от неговите магарета. Поради тази причина неговото огромно богатство, както и златната му колесница останали скрити в скалите на Кичика. Тези предания от години привличат иманярите, ентусиазирани да намерят съкровището, но всички тези опити са без успех до днес.

Някога тази древна крепост била наричана от местното Кечикая (от турски kecikaya, кози камък). Именно заради това наименование изследователите смятат, че става въпрос за средновековната твърдина, спомената на гръцки като Kosnikos (Косникос, тоест Козник) от самопровъзгласилия се за византийски император пълководец Йоан Кантакузин в средата на ХIV век. Той води война за трона в Константинопол с овдовялата императрица Анна Савойска и нейния доверен военачалник Алексий Апокавк. Съоръжението край Рудозем е една от деветте родопски крепости, предадени от противниците на Кантакузин на българския цар Иван Александър заради обещаната военна помощ.  

От крепостните стени пътеката продължава да изкачва на североизток, преминава от северната страна на билото и след около 500 м прави рязък завой на юг, като ви превежда през борова гора, плавно преминаваща в ниски хвойнови храсти, спуска се по скален скат, за да прекоси горска поляна и през смесена гора да ви изведе до най-източната група образувания от мегалитния комплекс, най-впечатляващото от което се нарича Главата. Представлява скала, която, гледана от изток, наподобява изсечен профил на човешка глава. Поспрете при беседката тук, за да си отпочинете и да се насладите на гледките. От Главата се върнете до горската поляна и поемете по маркировката вляво, която ще ви преведе през гората в подножието на Братята и обратно надолу до заслона с чешма при началото на пътеката.


Какво четем:

🔴 Как "Българската Коледа" промени живота на 5-годишната Александрина

🔴 Годината на Жълтото земно куче 2018: Ето каква ще е за всички зодии

🔴 Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите

Източник: Марица



Коментари



горе