Павел Вежинов - велики мисли от смелото перо на българската литература


Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Той е не само писател, а и сценарист, публицист и журналист.

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия.

В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. Член на БКП от 1944 г.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Нощем с белите коне", „Бариерата", „Следите остават", „Произшествие на тихата улица", „Човекът в сянка", „Дъх на бадеми", „Звездите над нас", „Везни" – творбите на Вежинов често се пренасят от листа на филмовия екран, за да разкрият вечната метаморфоза на човешката душа и отчуждението между хората, задушили чувствата си с безмилостните разсъждения на студения ум.

Отива си от този свят на днешната дата преди 34 години. Ето защо днес ви припомняме някои от най-вдъхновяващите му цитати.


„Това е човекът – мислех си аз. – Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна."

---

"Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост."

---

"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота."

---

"Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба."

---

"Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване."

---

"Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта."

---

У децата най-силно ме поразява тяхното живо, творящо въображение. В това отношение те превъзхождат възрастните. Никога не бива да се сърдим, когато децата измислят. Те не лъжат, тогава те живеят своя истински живот."

---

"Талантът не е злато, неподатливо на корозия. По-често той е като пашкул, от който не знаеш кога ще изскочи пеперудата."


Какво четем:

🔴 Триенето на приятел във Facebook има последствия в реалния живот

🔴 Нана - ще има ли геноцид над болните в България (Видео)

🔴 Недялко Йорданов: Искам да стисна ръката на Григор

Източник: edna



Коментари



горе