Асенова крепост – пазителят на Родопите

Асенова крепост е една от най запазените и добре възстановени такива. Според името може да се досетите, че се намира в близост до Асеновград.

Местността, където в момента се издига величествената крепост е позната още на древните траки. Първи те оценили важността на локацията и защитеността на терена, като сведения за техни поселения има още от V – IV век преди Христа. Сведения за обитаването на скалистата местност има и през римската и ранновизантийската епохи, но определено най-голям интерес за нас Българите буди времето, когато крепостта е била в пределите на средновековна България и най-вече по времето на цар Иван Асен II. Преди това данни (според открити монети) има от времето на византийският император Теофил (829-842), като явно тук е имало непрекъснат живот чак до 15 век. В началото на съществуването си крепостта е била малка и е имала ролята на крепост-кула, която е защитавала прохода, свързващ Пловдив и Беломорието. След известно време около нея се обособяват две села с имена Петрич и Стенимахос.

От разтълкуването на името можем лесно да си извадим заключение, как крепостта се сдобива с това име, а именно заради скалистия и труднодостъпен терен. Логично след създаването на поселения в региона и населението на крепостта нараснало, а писмени сведения ни подсказват, че дори Асенова крепост е имала собствена администрация и дори армия. Разрастването на крепостта, позната и с друго име в историческите извори – Стенимахос, довело до създаването на едноименния град още през XIII век. Разположеното на северозапад село Петрич, пък от своя страна просъществувало едва до XIV век.

Безспорно една от най-големите забележителности и със сигурност символа на крепостта е църквата “Св. Богородица Петричка”, която се е запазила и до наши дни. Тя е построена през XIII век и е двуетажна. Първият етаж най-вероятно е служел за склад, а същинската църква е била на вторият етаж. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Най-впечатляваща е архитектурата на църквата и най-вече на нейната фасада. В комбинация със стенописите, част от които са се запазили и до днес, църквата е един от най-блестящите примери за уникалната средновековна архитектурна и изобразителна школа. През 1991 година “Св. Богородица Петричка” е била напълно реставрирана и до момента изпълнява функцията си на православен храм.

bulgarianhistory.org