С носталгия за селото от нашето детство
Пътят дотам обикновено започва с шумни градски улици и излизане на магистрала,
продължава с тотална промяна на пейзажа от сиво към зелено и синьо, ниви, поля
и бостани, аромат на растения, билки, цветя и подправки и ето, че сме там – на
село. Връщаме се за един ден, но сякаш никога не сме си тръгвали. Времето е спряло,
всичко е същото. Спираме пред къща с табела – от онези табели, които вече не съществуват
в нашия свят.
„Образцов дом“
... пише там и това е повод за гордост у предходните поколения – все пак с това почетно звание общините удостояват семействата, които са наистина образцови по отношение на поддържането на къщата, двора и мястото около тях в безупречно състояние. А у нас надписът предизвиква неусетно прокрадваща се тиха носталгия за баба и дядо. Не днешните, модерни, градски, работещи, боядисващи косите си, а точно онези – побелелите, при които бялото придава допълнително благо излъчване и харизматичност. Онези, които някога са били учители, инженери, строители, а днес са се отдали на печене на чушки, правене на сладко, лютеница и туршия. Може би и вино или ракия (който е по-голям късметлия). Зад табелата се крие къща – нито много голяма, нито много малка, и дворче, в което всеки камък, храст и дърво, носи някакъв спомен от бурни и неограничавани детски игри. От къщата винаги се носи някакъв топъл аромат – на уют и още нещо, нещо вкусно.
Gagitta
Мекици, бухти или баница за закуска...
... е, понякога и за обяд, и за вечеря, и за междинните закуски – нали баба дава всичко. Ама, колко нездравословно, бихме казали днес – бяло брашно, при това пържено, при това в рафинирана мазнина. И след това намазано със сладко, забъркано с много, ама много захар. Е, да, но това беше част от лентата „на село“. Една част, която всяко дете обожаваше. Заедно с останалите манджи на баба – боб, леща или качамак, а може би и гювеч, пълнени чушки и сармички... Вкусотия, при която обикновено не се налага да ти напомнят да си изядеш всичко, защото вече си го направил.
Gagitta
Звук от отброяване до кръгъл час
... и така познатият до болка сигнал на радио Хоризонт – Българското национално
радио, което на всеки кръгъл час отброява последните секунди на предходния, след
което ти съобщава: „Часът е точно...“, а после ти казва последните новини за деня.
Дядо и баба са свикнали с него, тъй като преди е било само това, и макар че сега
могат да хванат и някоя друга честота, не го правят.
Камината – топлината на живия огън
... е част от селската къща и ѝ придава неповторим уют. Има някакво излъчване,
някакъв специфичен заряд, който завихря цялата вътрешна атмосфера и я променя
изцяло.
Gagitta
Из стаите се усеща и миризма на... изминали години, споделени мигове, изживени животи. Мирише и на старо дърво. От мебелите е – здрави, дървени и несменяни, откакто са сложени. И онези фини дантелени покривчици, които всяка баба можеше да плете на една кука.
Сутрин
... ни събужда селският часовник – събуждането с петлите е неотменна част от
селския живот. Постепенно се включват и другите участници на селския битов оркестър
– звънчета на излизащи на паша животни, подвикващ овчар, лай на куче.
Gagitta
Старци, седнали на пейките пред къщи,
... посрещат дружелюбно с поглед и кимване всеки, решил да направи разходка из
улиците. Особено ако е новопристигнал. Особено ако е нов. Само появата му и краткото
минаване са такова събитие, че предизвикват коментари, дискусии и стават тема
за разговор в следващите няколко седмици. Но да, така е на село – всяко малко
и твърде просто за усложнения живот на градския човек нещо е събитие – от раждането
на ново теленце до минаването на непознат или забравен човек по улицата. И в двата
случая сладкото надпреварване за най-добрата останала памет и най-бързо разпознаване
на новодошлия не могат да оставят безразличен и най-бездушния човек – „А, ти на
кого беше?“,„Не си ли на Петров внучката?“, „На Ленков, учителя, ли беше?“ ще
оттекват зад гърба дълго време, ако не се смилим да разясним на кого сме точно
и какви сме.
Каручки с магаренца и велосипеди – „балканчета“
... са част от забележителностите на разходката из село. Площадът с малката сладкарничка
с пасти за 80 стотинки и боза или айрян, пекарната с пухкав бях хляб и смесеният
магазин – всичко е тук. Не е мръднало. Наистина! Нито сантиметър. И докато се
опитваме да намерим все пак някаква разлика, поне една отлика, детска врява разцепва
спокойствието – боси, мръсни и безнадзорни деца тичат наоколо в поредния рунд
на стражари и апаши. Няма кой едно възмутено „Обуйте се, има много стъкла!“ да
им каже. По-срамежливите ще се спрат отдалече и ще ни наблюдават едновременно
плашливо и с нескрито любопитство. По-отраканите веднага ще си поискат да ги черпим
по една пастичка или сладолед.
Ще ги почерпим – нали и ние сме били така? Сладко детство, селско детство, отминало
детство, загубено детство... Останали само спомени – любими, сладки, малко горчиви...
Димчо Дебелянов е написал елегичното „Да се завърнеш в бащината къща“, гаснейки
от носталгия по бащиния дом. А днес, за много от нас същото важи с пълна сила
за завръщането в бабината или дядовата къща. Връщаме се за един ден, но сякаш
никога не сме си тръгвали. Времето е спряло, всичко е същото. Били ли сме някъде
другаде, или просто сме сънували?
Gagitta
Какво четем:
🔴 Ето я Деси Радева в Париж! Виж разходката им с Брижит Макрон🔴 "Билд": Витоша предлага най-изгодните ски почивки в Европа
🔴 ВИК-хайдутите имали бизнес план и точно този план е нормално да го платим ние
Източник:
Коментари
