Невена КОКАНОВА – тази тъй възможна любов (ВИДЕО)
Днес Невена Коканова можеше да празнува 79-и рожден ден. Съдбата обаче не бе твърде благосклонна и предпочете актрисата да не остарява. Родена е на днешния 12 декември 1938 година в Дупница и напусна видимия свят на 3 юни 2000 г., покосена от рак на гърдата.
Първите актьорски стъпки на Невена са на сцената на Ямболския театър, който носи нейното име, а също и театърът в родното ѝ място. Хиляди неща са се изписали за Коканова, приживе и след смъртта ѝ.
През 2008-а бе представен филм за Невена Коканова, наречен „Аз коя съм” с продуцент и сценарист Георги Тошев, оператор Виктор Попов, режисьор Мария Арангелова. Един филм, направен с много любов и уважение към актрисата, в който участват нейни колеги и близки.
В "Инспекторът и нощта"
Цветана Манева споделя: „Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните ѝ черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш... по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо”.
Покойният Атанас Свиленов – кинокритик, разказва във филма „Аз коя съм”, че Невена не е обичала да говори за себе си, да показва себе си извън ролите, в живота: „Беше човек , който очевидно можеше да изтръгва много от своята дълбока душевност и да го вплита, да го вгражда в своите роли. Това не е само много красивата Невена. Това е Невена, която можеше да усети болката, трагизма, самотата, защото Невена Коканова беше всъщност един самотен човек. Грижеше се за дъщеря си, след като почина майка ѝ, мъжът ѝ рано почина, красавицата на България ходеше с едни големи торби, които мъкнеше по улиците, грижеше се за бита... Тя беше един много достоен човек и това достойнство, което излъчваше е вградено в нейните роли, то присъства навсякъде, във всичко, което тя прави”.
Преди 90-те години Невена Коканова два пъти отказва на журналиста Атанас Свиленов да напише биографията ѝ: „Не ме ли разбра, че аз не мога и не искам да допускам чужди хора до душата си. Не за теб става дума, а за ония, които ще четат книгата с воайорско любопитство. Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят".
В "Крадецът на праскови"
Невена Коканова има десетки роли в театъра и близо 60 в киното. Познаваме я като Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение”, Невена от “Спомен за близначката”, Тинка в „Момчето си отива”, Ганета в „Матриархат”. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев.
В някои от филмите, като че ли Невена играе себе си. А "Спомен за близначката", режисиран от съпруга ѝ, се доближава до собствената ѝ съдба. Героинята страда от рак на гърдата и отива на село, където прекарва последните дни от живота си. 25 години по-късно, след снимките на филма, актрисата напуска този свят, покосена от същата коварната болест.
„Отклонение” е създаден по сценарий на Блага Димитрова, писан специално за Коканова и с мотиви от едноименния романа на писателката. А музиката е на Милчо Левиев. Ленатата получава златен медал от фестивал в Москва.
Филмът „Крадецът на праскови” е по сценарий и режисура на Въльо Радев. Сниман е през 1964 година по повеста на Емилиян Станев и разказва за невъзможната любов, която се случва във времето на Първата световна война, между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович. В ролята на военопленника е Раде Маркович, който се влюбва в Невена по време на снимките.
Раде Маркович разказва: “Въльо се оказа умен човек. Остави всичко на нас двамата. Искаше да водим някакъв тайнствен, любовен разговор без думи. Така започна всичко и ...после никой не можеше да го спре. Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не говорихме нищо за това. Просто говорихме за всичко, включително за мъртвите. И вече не се върнахме от там...” Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала "Златната роза" във Варна, а Раде и Невена са отличени като най-добри актьори. "Крадецът на праскови" представя страната ни на фестивала във Венеция. Маркович също вече не е между живите, умира 2 години след участието си в документалния филм „Аз коя съм”.
По значимите награди, които получава Невена Коканова са: „Златна камера” за значителен принос в българското кино, за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура; награда за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци; голямата награда и орден „Стара планина” първа степен получава през 1999 година. Варненският конкурс за българско кино „Златна роза” през 2000-та година учреди награда на името на Невена Коканова, която се връчва за обещаващ филмов дебют на млада актриса.
"Не е нужно да пътувам надалеч,
за да търся моя рай.
Целия го имам тук, около себе си.
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата.
Точно по тази причина пътуването е особено трудно.
Изминавам целия път само в сърцето си." - Невена Коканова
Кратък откъс от филма „Аз коя съм” с участието на Раде Маркович:
Какво четем:
🔴 Тези зодии са най-верни в любовта🔴 Невероятна смес за укрепване на косата
🔴 СО иска двойно поскъпване на синята зона в столицата
Източник: artday
Коментари
Последвайте ни във facebook!
