Джоко Росич: Никога няма да забравя тези думи! (ВИДЕО)
"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една
жена до него, която да му каже:
– Браво, страшен си!"
"Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора...”, това е толкова смешно,
отвратително, нихилистично. Страната се пука по шевовете от добри хора! Кофти
е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката,
правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така..."
„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби,
които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава
само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш
– умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“
„Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”.
Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме
питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално
свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.“
„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка "Човек
може и с 2, и с 200". Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите
си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.“
„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция”,
питам „Що?”. Отговарят „Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно
хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави,
и при нас ще стане хубаво.”
„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична
българска дума ‘Трябва да се…’, а никой не казва това кой, с какви средства и
кога трябва да направи това нещо.”
„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала
с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията
и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим
компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“
„Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата
земя не се обработва.”
“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”
„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи.”
Джоко Росич
Джоко Росич е роден в Крупан, бивша Югославия, в семейството на майка - българка
и баща - сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини.
Завършва икономика и школата по радиожурналистика, след което работи 17 години
като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми
Какво четем:
🔴 Български роми в Германия помагат на бедни деца от Видин🔴 Убийствена Ивет показа българската красота
🔴 Невероятна история: Българско семейство отглежда изоставено в джунглата момиченце
Източник: highviewart
Коментари
