Пет горчиви истини за раждането в България
Подготвяйки се за своето раждане, една жена описва абсурдните практики, с които
може да се сблъскаш в българските болници. Така ли е наистина или всичко това ви звучи преувеличено?
1. Раждането е работа на лекаря/акушерката, майката само помага
„Каквото каже лекаря“, това е нагласата на много жени преди раждането. И са готови да се съобразят с всичко, без да се замислят. Друга група пък имат дълъг списък с желания и правят кастинг преди раждането, за да изберат лекар, акушерка, болница. И едните, и другите са въвлечени в един и същ проблем – масово майката се третира като уязвим субект, който няма нито потенциала, нито правото да бъде главно действащо лице в своето раждане. А всъщност нали тя ражда? Не акушерката, не доктора, а майката. Но в родилна зала се оказва, че тя помага на медицинските лица да си свършат /бързо/ работата. Май трябваше да е обратно.
Вероятно поне 80 % от всички раждания в България могат да бъдат определени като травматични. А раждането е преход, сила, вдъхновение и в центъра му стоят майката и бебето, не компетентните медицински лица, не „Такива са процедурите“.
При добра подготовка, попадайки в дружелюбна и спокойна атмосфера, голяма част от жените биха родили без допълнителна намеса. Достатъчно е родилката да има свободата да се движи, да пее, вика или мълчи, да избира позите, които я карат да се чувства добре, да бъде с близък човек, да роди в позата, която тялото й подсказва.
Ако има нужда от помощ или подкрепа, персоналът може да ги окаже без да й иззема раждането. Дори, ако се наложи секцио майката и бебето остават в центъра. В този случай жената вероятно има нужда от още повече внимание и подкрепа.
Не е ли абсурдно, че след каква да е операция болният има право на придружител по време на престоя си в болницата, а след секцио жените нямат право на такъв?! Присъствието на съпруг, майка, сестра, приятелка би се отразило оздравително на току що оперираната жена и нейното бебе, вярвам ще се съгласите.
2. Първи часове на самота
Раждането приключва. Майката се извежда в коридора, завива се с няколко одеяла
и остава сама, „под наблюдение“. Ако се влоши най-лесно ще бъде забелязана от
преминаващите напред назад лица? Бебето плаче някъде само, може би в детския блок
сред още пищящи деца. Може и да заспи, ако е почерпено със сладка вода. Майката
трепери, говори по телефона, чака да си види детето, може би се радва, че всичко
е минало „добре“.
Това е практиката. Макар, че всички изследвания са единодушни, че мястото на новороденото е до майката, на гърдите на майката. То има нужда да усети нейния аромат, биенето на сърцето й, да се сгуши в нея. То няма нужда да стои някъде само, под силни светлини, които го плашат, сред болничните миризми, които не са му познати, стресирано от неприивчни звуци – плачещи бебета, непознатите гласове на медицинския персонал.
Първите минути, първият час след раждането са време на изострена чувствителност и от страна на бебето, и от страна на майката. Това е времето на влюбването. В природата всичко има своя дълбок смисъл. Ако раждането е протекло спокойно и без медикаментозна намеса, то майката и бебето са будни и жадни за контакт. Да държиш бебето си, да го гледаш и галиш е мощен стимул, който отприщва неописуема любов. Това е първата връзка, която бебето създава или по-скоро продължава при нови условия. Психолозите са категорични, че значението й за емоционалното развитие на човека е огромно.
Този толкова скъп момент се отнема рутинно в нашите болници, защото „такива са процедурите“. И майките го приемат. Чакат по-бързо да се приберат у дома. Успокояват се, че имат цял живот време, за да изграждат връзка с детето си; че персоналът си знае работата, че бебето не разбира какво се случва и т.н. и т.н.
3. Бебето – собственост на болницата
Раздялата след раждането е първата груба намеса във връзката майка-бебе. През последващия болничен престой детето се третира като собственост на болницата. Замисляли ли сте се?
Майката трябва да моли да й го дадат, да моли да остане при нея, да моли за информация, да моли да не го хранят с адаптирано млеко, да моли да не му прилагат процедури, които не са съгласувани с нея, да моли да не го мажат със съмнителна козметика, да моли, да моли…И ако персоналът е по-отзивчив може и да се съобрази. Но може и да не се.
Без значение дали болничната практика се налага или се представя като грижа „Ти си почини, ние ще се погрижим“, тя не стимулира изграждането на връзка, не оценява психологическата и физическата роля на първите дни. По-човешко ми се струва персоналът да окуражава и подкрепя родилките да оставят децата при себе си, да им помага да се чувстват сигурни и спокойни, да ги обгрижват, без да ги разделят.
Всъщност майката не може дори да си тръгне спокойно от болницата преди да изтече регламентираният престой там, защото…НЗОК няма да изплати парите по здравна пътека. И така здрави бебета и здрави майки чакат да започнат нормално животът си заедно, заради ‘такива са процедурите’.
4. Кърменето е най-доброто за майката и бебето, но…да се оправят сами
Отделянето на майката и бебето през първите часове /а в случай на секцио и дни!/ и срещите под час след това оказват скрито влияние върху психиката на двойката и очевадно влияние върху кърменето. Макар, че всички повтарят колко е важно то, майката и бебето са оставени да се справят сами при ненормални условия – отделени един от друг за дълго, виждайки се под час, гърдата на мама е в нелоялна/!/ конкуренция с шишето, с което бебетата често се черпят.
За най-добро начало на кърменето е добре бебето да бъде оставено да засуче веднага след раждането и да суче винаги когато пожелае. Но това може да се случи само, ако то стои при майка си. Стимулиращо за бебето е да лежи до или върху нея, да чува гласа й, да усеща аромата й. Контактът кожа до кожа е нежна и ефективна грижа за новороденото, особено ако раждането не е протекло добре.
При проблеми с кърменето или нужда от съвет най-адекватна помощ биха оказали консултантите по кърмене от НАПК и ЛЛЛ.
5. Раждането е бизнес
Раждането в България е безплатно. Ако си готов да преглътнеш всички изброени абсурди и още много, за които не се сещам/не знам. Всъщност раждането струва от няколко стотин до няколко хиляди лева и включва:
Избор на екип: всъщност избираш само лекар, не акушерка, анестезиолог или неонатолог. Ако имаш допълнителни претенции, има допълнителни договорки.
Избор на акушерка, ако съществува като опция обикновено се заплаща допълнително;
ВИП родилна зала, т.е. ще раждаш сам, защото в много болници има условия жените да раждат „заедно“. Заедно?! ВИП залата е задължително условие, за да може да присъства бащата и евентуално дула.
Билет за присъствието на бащата. Билети не се раздават, естествено, просто той си плаща, за да може да посрещне своето дете. Нали си спомняте, че бебето е собственост на болницата.
Вана или басейн, ако болницата предлага водно раждане.
ВИП единична и ВИП двойна стая – в някой болници „ВИП“ означава само с баня в стаята.
Най-скъпо и в държавните, и в частните болници струва да родиш естествено, с минимална намеса от страна на медицинските лица.
Плащаш си, за да те оставят да се движиш спокойно, вместо да лежиш на легло за
запис на тоновете, плащаш си около теб да има близък човек, който да те подкрепя,
масажира, разсейва, развеселява; плащаш си, за да не те черпят с никаква медикаменти
за ускоряване на раждането; плащаш си, за да родиш в поза, удобна за теб, не за
акушерката или лекаря; плащаш си, за да гушкаш и кърмиш бебето си веднага след
раждането, а и да си спестиш евентуално двата часа в коридора; плащаш си, за да
остане то при теб по време на болничния престой и само при нужда да ангажираш
акушерките; плащаш си, за да можеш да се прибереш бързо у дома, когато и ти, и
бебето сте добре. Абсурдите в родилните отделения са безплатни. Плащаме ги всички
ние, за да може след това да платим за „естествено“ раждане. Това да са най-смислено
платените пари в живота ми.
Автор: Катерина Атиас
Какво четем:
🔴 Търкай, българино!🔴 Признание! Григор е Спортист №1 на Балканите
🔴 Васил Михайлов - Капитан Петко Войвода
Източник: roditel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
