Радостта да присъстваме на „Вечерята”, поднесена от Исус в живота ни.
Тази неделя (16/12/2012) всички, които проследихме православната литургия, чухме
в църквите следното евангелие, в което Евангелистът Лука ни описва една случка
от притчите, които са извадка от учението на Исус. Става дума т.е. за онези кратки
истории, като приказки, чрез които самият Христос е разпространявал философията
на новата религия, на християнството, която Той създал.
И рече Господ тази притча, според Евангелието от Лука (14:16-24): „Един човек
приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си
да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички
като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да
отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и
отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не
мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът
на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците
на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата:
господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на
слугата: излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат,
за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси
от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.”
На какво ни учи Христос с тази притча? На това, което срещаме всеки ден около
себе си в контакта си с нашия Спасител Христос. Когато Той ни призовава да отидем
в Църквата и да получим даровете на християнската ни вяра - мира, спокойствието,
хармонията в душата ни, чрез нашата връзка с Бога, ние много пъти се оправдаваме,
че имаме работа или семейни задължения, за да не влезем в контакт с Бога за няколкото
часа, през които Той ни призовава да бъдем до него. И така се лишаваме от даровете
на Любовта, които Той непрекъснато ни предлага. Христос кани всички нас в прегръдката
си и във вечерята на неговата Любов и ние обикновено отговаряме с „не” с едно
или друго оправдание, с които е пълно ежедневието ни. Но на тази покана, обаче,
не отвръщат с „не” хората, които виждаме около себе си и често презираме, недъгавите,
слепите, безсилните, които търсят помощта ни, за да могат да преживеят и да оцелеят
в своето много трудно всекидневие. И Бог ги възнаграждава винаги с първите места
в Рая, а всички останали, които имаме пари, успехи и винаги готово и лесно оправдание,
за да забравим любовта на Бога, ще трябва да преосмислим позицията си и да поискаме
прошката Му.
Вечерята на Любовта ще бъде винаги богата и няма да прави разлика между бедния
и богатия, между способния и неспособния. Портата на Любовта Му е отворена за
всички нас. Само, че ние ще трябва да приемем поканата Му и да бъдем там близо
до Него, когато Той ни покани. Да се черкуваме всяка неделя и всеки празничен
ден, да се покаем чрез изповедта и Светото причастие и да приемем най-големия
дар на Христос, които са неговата Плът и Кръв, чрез тайнството на Евхаристията.
Православният християнски живот не е сложен и не изисква от нас да правим много
и излишни жертви. Иска само дейното ни участие в учението на Христос с каквото
и с колкото може всеки един от нас. Иска от нас да демонстрираме Любов към ближния
си, за да приемаме Любовта на Бога, който ни води към едно непрекъснато спокойствие,
топлина и духовен комфорт. Това е дарът на Бога, както негов дар също е всеки
добър резултат, който се случва в земния ни живот.
Нека приемем поканата Му за вечерята на Неговата любов, която е винаги богата
и ни предлага само радост и шанса да се порадваме на един щастлив земен живот
и възможността да изберем пътя към Рая в следващия ни живот след смъртта.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
