Историята на един морски вълк: Обиколка на Земята, приказни острови и... на косъм от пиратите


Днес  ще ви разкажем историята за стареца и морето. В българския, модерен вариант той е на 80 години и обиколи света в двугодишно самотно пътешествие. Истинският морски вълк се казва Васил Куртев. И стана носител на престижния „Златен глобус „Кор Кароли“-2017, който му бе връчен на 20 декември във Варна.

По професия е стоматолог, но голямата му страст са морето, ветроходството и строителството на яхти. Д-р Куртев станал зъболекар на кораб, за да овладее азбуката на ветроходството и "свалянето на звезди" със секстант, плава две години с кораб на "Океански риболов". Заедно със своя брат Неделчо Куртев отдава няколко години от живота си, за да построят първата си яхта "Норд", с която участва в Трансатлантическата регата за самотни мореплаватели "ОСТАР-84". Това е първото му пресичане на Атлантическия океан. И казва, че сега вече иска само да има повече дни, в които да се радва на слънцето. Категоричен е, че всички трябва да се стремят да бъдат пълноценни ежедневно. Д-р Куртев вече е носител на четири награди "Златен глобус" на Фондация "Кор Кароли" и е най-възрастният българин, обиколил света сам с яхта.

„Роден съм ето тук, край морето и то ме изпълва с живот, споделя каварненецът. Като хоби цял живот съм се занимавал със строителство на лодки и съм плавал с тях. Така мина един живот. Два пъти съм чувал най-страшната диагноза – рак, и не се предадох на болестта. Изпълних 80 години. Отпразнувах този юбилей в Индийския океан - сам. Не съм искал да поставям рекорди или да имам екстремни преживявания, просто исках да обиколя Земята като едно последно дълго плаване.

Като дете моето виждане за живота беше изпълнено с любовта към морето и желанието да имам една малка лодка. Да плавам с нея, да ходя на риболов, насам-нататък. По-късно, когато започнах да чета книги за големи мореплаватели, приключения и просто романчета, хоризонтът ми се разшири. Винаги съм обичал морето, но специално тази идея в мен се зароди малко донкихотовски, чрез книгите, и не ме остави цял живот. Постепенно в мен израсна като мечта и аз някога да мога да плавам свободен. Да видя друг, по-широк свят, чудни красиви брегове, да посрещам изгреви и да изпращам залези в океана. Е, тогава, по времето на комунистическия режим, това бе химера.

Най-далечното плаване беше позволено, при това със специално разрешение, до Съветския съюз

и задължително трябваше да бъдеш придружен... Не беше позволено нито да имаш яхта, нито да плаваш свободно сам където си искаш. Но плавахме тук край брега, много излизахме в морето. Трябваше да познаваш навигация, това знание също не беше достъпно. Плаването не беше разрешено, пък за яхта можеше само да се мечтае или да си построиш сам. И аз заедно с брат ми, който е инженер, и с помощта на приятели - любители на морето, се захванахме да строим яхта. Първата ми лодка беше една рибарска саферка. От нея се опитах да измайсторя тримаран, но допуснах грешка - двата му странични поплавъка ги направих като малки лодки и не можеше да развива хубава скорост.

По-късно на екскурзия на остров Бали видях как полинезийците са правили старите тримарани - просто един бамбук, по-дълъг от лодката и свързан с въжета. Виж какво нещо е опитът от поколенията! Отначало, като започнах, не бяха много успешни начинанията ми. Човек се учи. Събрах много книги и списания на тази тема.

Трудничка беше тази работа, наложи се например да извадя специално разрешение, за да купя един ъглошлайф. Така беше по времето на комунизма,

спомня си днес морският вълк.

Демокрацията ги сварила без пари, както всички останали българи. Ентусиастите не се отказали, отнело им 10 години, започнали през далечната 1986 г., желязото си набавяли от напоителните системи за полето, тръбите огъвали в завода за тръбни мебели, а дефицитните части си набавяли от приятели и съмишленици.

„Дойде му времето, както се казва. Не съм мислил да поставям рекорди, просто исках да обиколя Земята и да видя свят. Пък и да сложа, както се казва, венеца на целия ми живот, минал все в мечти за плавания. Съпругата ми, като разбра, че няма да се откажа, просто замълча...

Потеглих от Каварна на 5 август 2015 г. Спрях на Канарските острови, за да изчакам да мине сезонът на ураганите в Карибския басейн, и в началото на декември продължих да пресичам Атлантика. Между другото, синът ми взе много присърце моето плаване. Той ми купи сателитен телефон, който монтирахме заедно с племенника ми на тръгване. Научи ме да влизам в интернет, да вземам прогнози. Но накрая така стана, че всъщност синът ми изпращаше прогнозите за времето в района, където плавах. През цялото време беше моят гуру, водач, даваше ми всякаква полезна информация, например за приливите и отливите. Спрях

във Френска Полинезия, минах петте обитаеми Маркизки острови, много зелени, с приятен климат през цялата година. Красота!

Обиколих всичките, спирах да разглеждам. Ненапразно тази част от Полинезия наричат Дружествени острови, защото хората са много дружелюбни. Имах много интересни запознанства с местни хора, които ме каниха на гости.

Както съм застанал на яхтата с носа към понтона на кея, изведнъж чувам да говорят на български. Вдигам глава, не мога да повярвам, две много симпатични българки. С тях прекарах много приятно в Тахити Нуй (Таити). Случихме ежегодното им голямо представление от музика и танци. Беше такава продукция, каквато няма дори в Холивуд. Накрая около 300 души танцуваха на сцената. На Източен Тимор пък отивам да си оформя документите за пред граничните и портови власти. Стоя пред гишето и служителят ме пита откъде съм. Казвам: ”България”. И той така се развълнува: „А, България, България!”. Зачудих се, толкова хора изобщо не знаят къде е България, а този много го развълнува. По едно време той се обръща и след малко идва и води за ръка една жена - оказа се българка. Тя пък ме запозна с нейна приятелка. След всички тези чудесни преживявания дойдоха и големите изпитания на моето плаване. Продължих през Тихия океан с много трудни места.

Протокът Торес между Австралия и Папуа-Нова Гвинея се оказа едно от най-тежките изпитания

Цялото място - плитчини, много лъкатушения, силни течения. Навремето, когато още нямало джипиеси, минаването му било рисковано. За късмет, случих, когато има отливно течение, то ме носеше и посред нощ излязох от този много труден участък. После другият труден момент беше в края на Индийския океан, където се навлиза в Аденския залив и там трябва да пропътуваш 600 мили (колкото ширината на Черно море).

От южна страна е Сомалия, където са пиратите. Много се притесних и гледах да карам по средата. Извадих късмет!

Бях изчакал в Индонезия сезона на мусоните, защото и в книгите пише, че е много приятно да плаваш с тях. При мен обаче не се получи. Имаше случаи през нощта да измина 12 мили, течението ме връщаше и реално правех само две мили за ден. Бях със стари ветрила, купени втора ръка. И трите основни ветрила се скъсаха от силните ветрове. Един шквал сцепи голямото ветрило (генуа), което много се използва. Чудя се как да издържа, яхтата не слуша вече автопилота, държа руля с едната ръка, с другата се опитвам да навия предното ветрило, но не ми стигат силите. Пак за мой късмет това беше вече към края на шквала, който ми направи белята. Много ми се спеше след изминалите две много тежки денонощия, през които не бях мигнал. Вятърът слаб, яхтата правеше едва два възела и си казах, ще легна за малко.

Беше 10 ч. вечерта, заспал съм много яко и без да усетя, съм заседнал. Събуждам се някъде към 2 ч. през нощта и чувам странен шум. Какво стана?

Не мога да се ориентирам, спал съм твърде дълго и още съм замаян, поглеждам - брегът до мен. Заседнал съм в корали пред един плаж. Веднага паля двигателя и се опитвам да развъртя яхтата, за да я снема от коралите, не се получава. Опитвах още няколко пъти и накрая се отказах. На сутринта пуснах дингито (малка работна лодка), пуснах и котвата надалече, опитах се с нея да се изтегля. Уви! Обадих се по укавето за помощ. Оказа се, че съм попаднал в полето на една мощна нефтена компания (там има много такива). Дойдоха двама нейни хора на брега, огледаха как съм заседнал. Само на три метра от мен беше дълбоко, трябваше само да ме дръпнат. За нещастие, точно тогава дойде голямо поле от разлят суров нефт. Голям ужас беше! Не успяхме нищо да направим, само се изцапахме целите, също и лодката. Ама кой да ти мисли за това! Хубаво, че не се вдигна вълна, защото иначе бях загубен. Щеше да я разбие за нула време. Отново късмет. Дойде влекач и ме изтегли. Бях изкарал две ужасни нощи.

Ако дойдеше вълна, загубвах яхтата и бях почнал да се подготвям психически да си грабна багажа и да замина

Успях да мина Суецкия канал и като излязох в Средиземно море, ми олекна. Спрях в Мармарис, Турция, за да купя резервна част за двигателя. И оттам - направо в България. Бях много щастлив. Когато дълго време си бил далеко, много мили са ти всички - и близки, и приятели, и познати. Когато пристигнах, от все сърце го казах: „Прегръщам ви всички!”. Наистина съм много доволен, на 80-годишна възраст осъществих мечтата на живота си. Питат ме за друга мечта оттук нататък. Да съм жив и здрав и да се радвам на внуци. Нищо повече!”.
Паулина БОЯНОВА/вестник "Над 55"


Какво четем:

🔴 От последните минути: Водят изверга Мехмед в окървавения апартамент на Дамла! (СНИМКА)

🔴 Климатологът Георги Рачев с шокираща прогноза за времето на Коледа заради циклона "Карина"!

🔴 Глобиха Мтел с над 80 хиляди за нелоялна конкуренция

Източник: Блиц



Коментари



горе