Разпределени роли в семейството на Христо Гърбов и Иглика Трифонова: Ицо разсмива хората, а Иглика ги разплаква
След Нова година пак ще снимат “Комиците” и защо е фалшива новина написаното в жълти издания, че съпругата не харесва скечовете им. Напротив, когато са смешни, искрено се забавлява
- Иглика, защо бяхте в Сърбия?
Иглика Трифонова: С продуцента и оператора на “Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” присъствахме на прожекция на филма в Сърбия. Събитието беше организирано като официално представяне на филми на жените режисьорки в българското кино. Но работата стана по-мъжка, отколкото беше запланувано. Рядко имам случай в живота си, в който изобщо да не знам каква ще бъде реакцията на публиката.
- Как реагираха сръбските зрители?
Иглика и Христо на фестивала “Любовта е лудост” тази година.
И. Тр.: Наистина беше много вълнуващо, направо плашещо. Разговори на ракия след прожекциите, както си е по реда на Балканите, на другия ден - пак и пак. За мене беше невероятно да погледна и от тази гледна точка филма си. Той в никакъв случай
Гордият дядо Христо с прекрасната внучка Христина. Снимката е от личния архив на семейството, направена е на Коледа миналата година...
не се подмазва
Иглика Трифонова спечели специалната награда на журито и признанието на публиката за филма си “Писмо от Америка” на Варненския кинофестивал “Златна роза” през 2000 г.
на сърбите,
Христо Гърбов като Пегъзий Музовски в тв предаването “Комиците”
дори е нелицеприятен за тях на едно ниво. За интелектуалците, с които говорихме, филмът е много важен.
Христо Гърбов: Кажи за тяхната оценка за филма.
И. Тр.: Казаха, че ще им трябват доста години, за да направят такъв филм. Обяснимо е, те са много вътре в проблемите. За нас е много по-лесно да погледнем на тези проблеми отстрани.
- Христо, защо Иглика не ви взе в Сърбия?
Хр. Г.: Защото имах ангажименти, а и не играя в този филм.
- Вас какво ви събра в семейство - киното или театърът?
Хр. Г.: Любовта по-скоро ни събра...
И. Тр.: Чувството за хумор ни привлече, макар че на мене може би не ми личи. Изглеждам прекалено сериозна. Но за мене чувството за хумор е много важно нещо и това беше причината, поради която се влюбих в Ицо. Веднъж той каза, че имаме ясно разделение на труда: “Жена ми разплаква публиката, а аз я разсмивам...”. Така е.
- Къде ще бъдете по време на празниците?
И. Тр.: Коледа е много голям празник за нас заради Христо...
Хр. Г.: Имен ден на 25-и... Тук ще си бъдем, в София, семейно.
И. Тр.: От година и половина имаме нов член на семейството - внучката Христина, и празникът ни вече стана двоен за семейството.
Хр. Г.: Всичко е двойно вече - ракията, виното, храната. Всичко е по две.
- Имате ли участия по време на празниците?
- Хр. Г.: Не, и слава Богу. Коледа си е най-големият празник и от години не поемам никакви ангажименти. Радвам се на уюта в семейството и на срещите с близки хора.
- Написахте ли си писмата до Дядо Коледа какви подаръци да ви донесе?
Хр. Г.: Ами то обикновено аз играя Дядо Коледа и все едно ще пиша писмото до себе си.
И. Тр.: Пожелах си много неща, но те са съкровени. Писмо нямам...
- Имате, но до Америка.
- Да, моето писмо го написах с първия си игрален филм “Писмо до Америка”. Вече съм по-скоро от другата страна - нали съм баба. Внучката ми казва “бапа”. Искам да проумея нейните желания и да я зарадваме. Вече сме в позиция ние да получаваме писмата.
- Каква година изпращате?
Хр. Г.: Изпращаме я с много имотни проблеми. Говоря за нашата къща край морето, нашето място, което купихме там. Непрестанно го ъпгрейдваме, тоест обновяваме. Това лято за първи път се насладихме на по-дълъг престой на морето. И внучката ни беше с нас.
И. Тр.: Правя уточнения, защото Ицо казва къщата, морето, ъпгрейдваме...
Става въпрос
за едно бунгалце,
за един навес, да не помислите кой знае какво. Един приятел в село Лозенец, който има магазин за строителни материали, веднъж каза, че при него дошли някакви хора и попитали къде е хотелът на Христо Гърбов. Та и читателите да не си помислят, че имаме хотел край морето. Имаме бунгало с една стая и каравана.
Хр. Г.: В професионален план годината мина добре. Наскоро имахме премиера на нашия общ филм с Игличето - “Асансьор за пациенти”...
- Как работихте заедно?
И. Тр.: Ами как... По време на снимките веднъж казвам на Ицо, че искам да изиграе смачкан, тъжен, напълно изчерпан човек. А той: “Моля те, казвай ми ги едно по едно, защото не мога да ги запомня всичките наведнъж.” (Смях!)
- Може би сега е моментът до попитам къде изчезнаха “Комиците” . На мен ми липсва вашият смешен герой Пегъзий Музовски?
Хр. Г.: И на мен ми липсва. След Нова година започваме да ги снимаме. Ще ги бъде!
- Иглика, вие как гледате на участието на Христо в този тип предавания, които някои наричат халтура?
И. Тр.: Жълтата преса си позволява да пише неща, които никога не съм казвала.
Хр. Г.: И не само жълтата.
- Ето сега е моментът да кажете цялата истина.
И. Тр.: Според тези вестници аз не харесвам участието на Ицо в “Комиците”, защото, видите ли, правя друг тип филми... Това далеч не отговаря на истината. Много се забавлявам с добрите неща, които правят. Трудно е в такова предаване всичко да е блестящо. Имаме откровен разговор не само с Ицо, а и с продуцентите на предаването. Ние сме приятели и те ме питат какво мисля, особено като започваха. Винаги съм казвала откровено мнението си. Скечовете не са моя специалност, не мога да бъда много полезна. Но когато се получи, се смея много.
- Как се живее със съпруг, който всеки момент може да те спука от смях - с думи или с дела?
И. Тр.: Много е хубаво. Чувството му за хумор и импровизациите на сцената не го напускат и в живота. А това е нещо, което много помага. Като всяко семейство и ние понякога изживяваме трудности от всякакъв характер и това е начин да минем над тях.
Хр. Г.: Понякога съм и сериозен, за да има баланс. А и Иглика ми е нужна здрава...
И. Тр.: Едва ли хората, които през последните години го гледат предимно в комедийни изяви, знаят, че той има и тежки моменти. Работи много, понякога се уморява, минава си през негови спадове. И тогава аз се опитвам да помагам. Но истината е, че се смеем много, опитваме се да гледаме на всичко през смешното.
- Както казва Маркс, разделяте се с миналото, смеейки се...
И. Тр.: Не знам дали го е казал Маркс и в какъв контекст, но съм доволна, че
Ицо произвежда
толкова смях...
- Иглика, вие имате 4 игрални филма. В “Писмо до Америка” и “Прокурорът, защитникът...” Христо не играе. В “Разследване” е само епизодик и чак сега в “Асансьор за пациенти” е в главната роля. Защо не го използвате повече? Режисьорът Петър Василев например е снимал жена си Валентина Борисова във всичките си филми.
И. Тр.: Никак не си падам по това. Обикновено е такава конфигурацията: съпругът - режисьор, съпругата - актриса. Никога не ми е харесвало това, а и много вярвам в добрия кастинг. Като я снима във всеки филм, то е ясно, че го прави не защото е подходяща за ролята, а защото му е жена.
Това може да е израз на голяма любов. Аз също обичам Ицо немалко, при това той наистина е голям актьор - може да играе и смешно, и тъжно ,- но дълбоко съм убедена, че трябва да му се предлагат роли, които са точно за него. Не мога да го снимам в роли само за да присъства във филма ми. Това не е добре нито за мен, нито за него.
- Христо, вие като актьор не се ли чувствате пренебрегнат от режисьорката Иглика Трифонова?
Хр. Г.: Не. Дори съм насърчавал Игличето да търси и намира в кастинга най-точните актьори, защото това наистина е много важно за един филм. Нейните филми са изцяло авторски и са подчинени на нейните идеи. И трябва да е много сигурна, че това е актьорът, който може да направи дадения образ.
- Обаче в пиесата на Елин Рахнев “Фенове” сте заедно...
Хр. Г.: Тя беше въвлечена насила, ако трябва да бъдем точни.
- Как се режисира съпруг на театралната сцена, Иглика?
И. Тр.: Много трудно. Сцената не е моята територия, а по-скоро негова. И тъй като не се почувствах в свои води, повече не повторих в театъра. Ицо е много непокорен в работата. И преди, като съм чувала, че той се е сдърпал с този или онзи режисьор, се питах как могат
да се сдърпат
с най-добрия човек
на света
Обаче видях, че по време на работата всичко е различно. И за двамата не беше лесно. Свършваме репетициите и се прибираме вкъщи, където имаме наш си уют, и не е лесно да забравиш какво е било през деня - че сме се карали. Това си е направо тегоба. Освен това аз много се радвах, когато се получи нещо добро на репетиция, и инстинктът ми от киното е: “Опа, стана!”
Хр. Г.: Дубъла го имаме!
И. Тр.: Но ние го нямахме, защото на следващия ден го разваляхме. И аз много се шашках от това.
- Христо, вие как се чувствахте, когато съпругата ви режисира на сцената - като мъж под чехъл ли?
Хр. Г.: О, не! На сцената никой нищо не може да ми каже. (Иглика се смее силно.) Няма сила, която да ми каже какво да правя!
И. Тр.: Абсолютна истина...
Хр. Г.: Мисля, че така би трябвало да бъде с актьор, който добре се владее. Но там е работата, че човек с такова самочувствие много рядко добре се владее. Винаги съм се старал в работата и с Иглика, и с режисьор като Иржи Менцел, който много говореше за мярката...
- Гледал съм ви и в “Още веднъж отзад”, и във “Вечеря за тъпаци”, режисирани от Менцел в Сатирата. Много голям смях падна.
Хр. Г.: Менцел, без да знае български, промени заглавието на първата пиеса, за да е по-продаваемо. Пиесата се казваше “Шум зад кулисите”, той го направи “Още веднъж отзад”. Веднъж Менцел ме попита женен ли съм. Да. Какво работи жена ти? Кинорежисьор. Ааа, значи ти си много хитър. Похвалих се, че жена ми е заснела готин филм - “Писмо до Америка”. Снима ли те жена ти във филма си, попита Менцел. Не. Ааа, значи жена ти е много хитра!
- Буквално преди дни прочетох биографичната книга на Иржи Менцел “Капризни години”. Останах с впечатлението, че има много тънко чувство за хумор.
Хр. Г.: Да, много е готино това негово чувство. Веднъж дойде на репетиция видимо тъжен. Какво има, Ирка, защо не си в добро настроение, питам го аз. Каза, че имал някакви проблеми, но не иска да ни занимава с това. Ти за представлението ли се притесняваш? Да, и за това. Не се притеснявай, Ирка, казвам му, ние сме професионалисти. Така ли? Къде сте - казва той и започва да се оглежда на сцената... Много интелигентен и умен човек е Менцел.
- Иглика, вие участвате в два филма като актриса - “Мера според мера” и “Акатамус” на Георги Дюлгеров. Имате ли намерение пак да застанете от другата страна на камерата?
И. Тр.: Не, честно казано. Моите учители Младен Киселов и Жоро Дюлгеров ме харесваха като актриса, бог знае защо. Не мисля, че толкова ставам. Определено силата ми е зад камерата. Обичам работата с актьорите и много дължа на Ицо за това. Защото, като живееш с актьор,
научаваш колко са
чупливи, каква
нужда от любов
имат...
- Христо, вие бихте ли искали някой ден да режисирате?
Хр. Г.: Вече съм го правил. С помощта на Иглика направихме колаж от текстове по класически и съвременни руски пиеси. Казваше се “Жена по обяви”. Бях и режисьор, и актьор, и продуцент на този проект. Игра се доста време. И до днес колеги ме карат да режисирам, но усещем, че това не е моята стихия.
- А на домашната сцена кой режисира?
Хр. Г.: Ако става дума за готвене...
И. Тр.: Аз в кухнята съм голям режисьор.
Хр. Г.: Не само режисьор, но и изпълнител...
И. Тр.: ...и продуцент, и режисьор, и звукооператор... Кухнята е изцяло мое място.
- За Христо само остава да измие чиниите после...
Хр. Г.: Ами! Даже и чинии не мия... Е, не се спасявам чак толкова от домакинската работа...
И. Тр.: Всичката мъжка работа, която има в една къща, Ицо си я върши. Много работоспособен и сръчен човек е. Обича градинските занимания - да сади дървета и лози. Единият му род е от Сухиндол и сигурно му е останал някакъв лозарски ген...
- Христо, вие завършвате ВИТИЗ, играете няколко години в провинцията и изведнъж - хоп!, в Сатиричния театър. Как стават тия работи?
Хр. Г.: Ами, явих се на конкурс през 1987 г. Имаше такива конкурси веднъж и повече не се повториха. Кандидатствах в Сатирата и в театър “София”. В “София” спечелих на първия кръг, същия ден беше и изпитът в Сатирата. Трябваше да участвам в откъс от пиеса, която вече се играе в театъра. На мен се падна спектакълът “Одисей пътува към Итака” на Константин Илиев. Главните роли играеха Катя Паскалева и Славчо Пеев. Почувствах се някак си във форма и така се развихрих, че Катя не издържа и започна да се смее. Цялата комисия се разсмя, Катя ме риташе по кокалчетата... И така ме приеха в Сатирата...
И. Тр.: Аз влязох тайно в Сатирата и гледах Ицо от мястото на осветителите. Страхотно беше. Него понякога го обзема такъв бяс, че не можеш да го спреш. Катя Паскалева наистина се разсмя неудържимо и викаше “стоп, стоп”, а той продължаваше. Ние още не бяхме заедно,
само искрата
бе прехвърчала
Хр. Г. : С Иглика ме срещна Светослав Овчаров, когато кандидатствах във ВИТИЗ.
И. Тр.: Ние със Светльо бяхме в един клас и репетирахме откъси по телевизионна режисура, преподаваше ни Хачо Бояджиев. И в етюда на Овчаров играхме заедно с Ицо, беше по разказ на Чехов.
Хр. Г.: Разчитах предимно на импровизация, защото текста къде го бял чел, къде го бях недочел. То и Иглика не си знаеше текста. Аз имах един монолог - какви ли глупости не говорих!
И. Тр.: Задачата беше той да ме сваля, както седим на една пейка. Седнахме и всеки се вторачи в текста си. В един момент повдигнах очи от листа и погледнах Ицо. Много смешен човек! И когато започна етюдът, той така се вторачи в мене, че не можах да издържа, обърнах се и се засмях. Всички се разсмяха, толкова смешен беше. После Ицо отиде във ВИТИЗ да провери резултатите от поредния кръг и ние с колегите си казахме, че този младеж с пробивното лице ще влезе във ВИТИЗ.
Хр. Г.: И влязох! От четвъртия път. Преди това лекар исках да ставам, после художник, много професии ми се въртяха в главата. Артист избрах най-накрая, но усетих, че това ми се иска да правя. Колеблив бях, но накрая стана и вече няма мърдане...
Какво четем:
🔴 Рождество в Българско училище "Нов Живот"🔴 Сърце в топче кал
🔴 Парцалев спял в огромен креват, изрисуван с барокови сцени
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
