С военни маневри преди 80 години България "скъса" Ньойския договор


Страната нямала право на своя армия, но събира демонстративно 35 хиляди щика край Попово

Тази година Попово отбеляза тържествено 80-годишнината на една любопитно, показателно и малко позабравено събитие от българската история - едно от най-големите в историята на Третата българска държава военни учения, проведено в ранната есен на 1937 г. край града. С него България демонстрира на света, че повече няма да се съобразява с унизителния Ньойски договор, който й забранява да има своя армия. Заради личното участие в тях на държавния глава цар Борис Трети, учението е известно като "царските маневри".

Преди това Попово влезе в новините с това, че в началото на октомври тук с тържествен ритуал и военни почести бе открит възстановеният бюст паметникът на цар Борис Трети, който е единствен в България. Сред първите, които отдадоха почит пред монумента, бяха вицепремиерът Валери Симеонов и синът на цар Борис Трети Симеон Сакскобургготски. "Трябва да гладаме напред, но и да не забравяме миналото си", каза пред събралото се множество Симеон Сакскобургготски.

"На места в страната има барелефи на царя, но не и цял паметник". Това коментира пред "24 часа" секретарят на общината Владимир Иванов.

Между двете събития има тясна връзка. Тъкмо годишнината от маневрите стана повод да бъде възстановен бюстът на царя. В Попово не са забравили, че благодарение на това учение, за което в града идват редица министри воглаве с тогавашния министър-председател Георги Кьосеиванов и със застъпничеството на царя, тогавашната местна власт начело с кмета Петър Ламбринов успява да издейства средства за благоустрояване. Тогава държавата отпуска пари за строителството на сградите на гарата и на гимназията, както и за водопровод, центърът е павиран и са построени пътища и мостове в района, по които да мине тежката военна техника.

След смъртта на Борис Трети през август 1943 г. благодарното население на Попово издига бюст-паметник на монарха, дело на скулптура Кирил Тодоров. През 1945 г. той е премахнат от новата власт, а върху пиедестала на монумента е поставен бюст на родената тук Мара Тасева - първата жена у нас, обесена заради антифашистката си дейност през 1942 година. Бюстът на царя е изгубен безвъзвратно.

Сега той е възстановен почти 1:1 по отливка, която се пазела в двореца Врана. Изработен е с финансовата помощ на бившия "син" депутат и доказан привърженик на монархията Маргарит Мицев. "Паметникът е монтиран на площад "Трети март" върху нов пиедестал. А старият с бюста на Мара Тасева, който е в парка, няма да бъде събарян", обясни още Владимир Иванов.

Така в Попово помиряват историята.

А тя показва, че по-голямо по мащаб от царските маневри през 1937 г. е било само проведеното в Източна България учение на Варшавския договор от 1982 г. "Щит-82", в което участват над 60 хиляди бойци, включително и запасняци, 800 танка и 1100 БТР-и и бойни машини, 1000 оръдия, 508 бойни самолети и вертолети... Преди 80 години край Попово излизат около 35 хиляди щика от гарнизони в цялата страна.

Издадената през 1938 г. с изричното разрешение на Министерството на войната - Щаба на войската, книга "Царските военни маневри край Попово - 1937 г." с автори Г. Лебедев, журналист, и П. Василев, капитан о.з., общественик, разказва много подробности за събитието, но деликатно премълчава точния брой на участвалите видове и брой въоръжения, явно заради военната тайна. Но се знае, че излизат пехота, конница, бронирани машини, самолети, инженерни войски.

Любопитно съвпадение е, че и в двете учения кулминацията е в края на септември - началото на октомври.

"За първи път през 1937 г. на военни маневри у нас се придава толкова голямо обществено значение. За първи път учението се ръководи лично от министъра на войната - тогава ген.-майор Христо Луков, с помощта на началника на щаба на войската ген.-майор Йордан Пеев. До тогава висшите военни са били само наблюдатели. Пак за първи път в маневрите участват лично министър-председателят - по това време Георги Кьосеиванов, и министрите му, облечени във военни униформи. Поканени са военните аташета в София на 14 държави, сред които на Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, както и всички бивши военни министри и стари генерали", разказва пред "24 часа" директорът на музея в Попово Пламен Събев.

Попово вече имало опит в организацията на такива учения - през 1904 г. тук организирал военни маневри и княз Фердинанд. Българската войска имала свои големи маневри и през 1906 г. край Ихтиман, през 1908 г. в Стара Загора и през 1912 г. край Шумен, но те били все преди Ньойския мирен договор от 1919 г. Сега избрали Попово, защото се намира приблизително в центъра на държавата и така никой от съседите нямало да си помисли, че се готви агресия срещу него.

Учението имало строго отбранителен характер. "През 30-те години на миналия век ускореното развитие на армията се очертава като ясен приоритет на българските правителства. Бавно, но сигурно започва нейното превъоръжаване и възстановяване на предишния й облик. Липсва само най-важният елемент за нейната бойна подготовка - големите полеви учения, наричани тогава военни маневри", допълва Събев.

На маневрите край Попово войската си поставя важни цели, най-вече да се провери нивото на бойната подготовка и дисциплината на войската, но и да се повдигне духът на народа и вярата му в собствените сили, тъй като по това време мечтата за обединението на българските земи все още е жива. Военният министър Христо Луков отдавал особено голямо значение на факта, че "войската е от народа и той трябва да знае в какво положение е тя. А за войската е важно да чувства, че се грижат за нея".

Това обяснява защо на маневрите са командировани много журналисти, вдигнато е цяло отделение на радио София, което предавало наживо от мястото на събитието концертите на военната музика, мобилизирана е филмовата студия при Щаба на войската.

В местността Шабанца, на 15 км северозападно от Попово в района на селата Паламарца и Ковачевец, е изграден цял военен град, наречен стан, където е разположена главната квартира на щаба. Тук прекарали ток и вода.

Авторите на книгата за маневрите Г. Лебедев и П. Василев сравняват военния стан с... курорт. Всеки от високопоставените гости разполагал с комфортна офицерска палатка, някои дори били оборудвани с частни телефони. Военните аташета били впечатлени, защото на всеки от тях била зачислена свръзка - войник, който говорел прекрасно родния им език.

В офицерска палатка бил настанен и цар Борис Трети, но двойна - отпред бил работния му кабинет, а отзад разпънали походното му легло. Той обикалял района на "бойните действие" на кон или с автомобил. А този район бил голям - на изток по линията Разград-Търговище, на запад - по линията Бяла-Горна Оряховица. 70 км разделяли двете крайни линии. Двете "враждуващи" армии били "червени" и "сини". "Червената" дивизия командвал ген.-майор Никола Марков, началник на Шуменския гарнизон. "Синият" полк бил поверен на полковник Атанас Стефанов, началник на Русенския гарнизон.

За това кой е победил, историята мълчи. От запазените материали става ясно, че "сините" напреднали успешно и принудили "червените" да се върнат зад отбранителната си линия.

Във военния стан дари прожектирали филм, свиделстват авторите на репортажите от "бойните" действия. Избрали "Михаил Строгов". Едва ли това е случайно, защото режисьорът от Германия Рихард Айхберг бил снимал този филм по произведението на Жул Верн 2 години по-рано във Видин, като използвал в масовите сцени близо 3500 български войници от Врачанския, Плевенския и Белоградчишкия гарнизон, както и голям брой цигани, облечени като татари.

Очевидци разказват, че царят дошъл в Попово с автомобил, но всички други високопоставени гости пътували от София със специален влак. Той потеглил в 7,32 часа сутринта и спрял на поповската гара в 3,10 часа след обяд в първия ден на маневрите. Във влака било цялото правителство воглаве с премиера Георги Кьосеиванов. То било изпратено на софийската гара от единствения министър, останал в София в онзи момент - министъра на вътрешните работи и народното здраве Иван Красновски. Бил оставен може би и защото за него имало мнение, че като министър бил съвършено неподготвен, "без никакво отношение към военната психика".

Маневрите започнали на 26 септември, но за тях се знаело от рано, тъй като представители на инженерните войски започнали подготовката на терен още от лятото - строили пътища, възстановявали чешмите, тогава изградили и моста над Буюк дере в село Иванча, за да премине по него тежката военна техника от Южна България. Той се използва и до днес.

Разборът на маневрите бил в читалището в Попово на 2 октомври. Преди това, в последния ден на "бойните действия", 9 самолета имитирали бомбардировка над градчето. Макар че при подобни учения военните планират и жертви, поповските маневри се разминават само с ранени участници в тях. Според книгата за царските маневри, ранените войници били 8, като един от тях паднал от кон.

На разбора отчели техническите възможности на пехотата и на "бързите дивизии" като добри, действията на конницата - като великолепни, работата на "малките командири" - като безупречна, а духът на армията бил определен като извънредно висок. Пред участвалите в разбора офицери царят говорил около час време.

След това той държал реч и на "народния обяд" - банкет, който местната управа дала в градската градина върху маси с бели покривки сред много цветя. За обяда раздали 1800 куверта, наколо били паркирани 300 автомобила, свирили над 100 военни музиканти - така е описано събитието в книгата "Царските военни маневри край Попово - 1937 г.". Авторите дори разказват как ученичките от 2 местни училища - стопанското "Трудолюбие" и земеделското, си ушили специални униформи, в които посрещали гостите и им сервирали, но деликатно мълчат за това какво било сервирано по масите. Може би според тогавашните представи и това и минавало за военна тайна...

Но се знае със сигурност, че в речта си цар Борис Трети казал: "Аз съм щастлив да констатирам напредъка, който е постигнат в тактическо, техническо и морално отношение". И това, че хапнал само едно яйце и побързал да отиде да посрещне царица Йоанна, която пристигнала специално за заключителния военен парад на следващия ден, 3 октомври, когато чествали и 19 години от възкачването на царя на трона.

Той се провел на поляната във военния стан, за гостите изградили 2 трибуни. Запомнил се и с това, че били осветени 32 нови знамена, а 116 юнкери от Военното на негово величество училище в София получили тук първото си офицерско звание. Един от тях - морякът капитан първи ранг /полковник/ Анатоли Златаров е написал през 1995 г. в спомените си за онзи тържествен момент: "Цялата нощ срещу 3 октомври валя дъжд, но на сутринта времето беше топло и слънчево, като нашето настроение. Царят държа слово в патриотичен дух, после спря пред всеки един от нас - млади офицери в юнкерски униформи. Всеки му се представяше. Когато му казах, че съм от Сливен, той каза: "Хубав, борчески град!".

После го носили на ръце - този начин за изразяване на особена любов и уважение към началството тогава бил широко практикуван. Така правели учениците от гимназиите и студентите, пише още Златаров.

А в книгата си от 1938 г. Г. Лебеден и П. Василев твърдят: "Оная държава, която е зле въоръжена и със слаба бойна готовност, е вредна не само за себе си, но и за световния мир".

Благодарение на това, че тогава много държали царските маневри да бъдат популяризирани не само в страната, на тях били направени много снимки. Музейните работници от Попово са издирили голяма част от тях и са подредили интересна изложба в залите на градската художествена галерия "Кирил Майски", която може да бъде разгледана до края на годината. Който е пропуснал, може да се снабди със специалния фотоалбум, издаден от музея за годишнината.


Какво четем:

🔴 На всичко гледайте весело, начумерването докарва болести!

🔴 Кръстова гора - Караджов камък

🔴 Омбудсманът Мая Манолова: Имаше смисъл от натиска ми над КЕВР за цената на водата, защото в последното си решение са се съобразили с аргумен

Източник: 24 часа



Коментари



горе