Бъдеща акушерка сутрин поема в ръце новия живот, следобед къса автобусни билети


„Човек е голям, колкото са големи мечтите му“, казва 25-годишната Ивелина Илиева. Младата жена е студентка във филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново, а през свободното си време къса автобусни билети. Като се прибере вечер вкъщи, заляга над медицинските книги и чете, за да не отстъпва по нищо на своите колеги. Вярва, че един ден ще е част от екипа на търновското акушеро-гинeкологично отделение и ще помага на майките да раждат благополучно. Ивелина Илиева от Полски Тръмбеш преди 5 години пристига във Велико Търново, за да търси по-добри възможности за реализация. Надявала се, че в старата столица ще открие добре платена работа, която да й позволи нормално съществуване. „Тогава имах само средно образование и никакъв стаж. Никой работодател не проявяваше интерес към мен и където й да кандидатствах, ме отпращаха. Доста време бях безработна и накрая склоних да започна като кондуктор в автобус“, разказва тя. След известно време направила равносметка и се замислила, че не иска цял живот да работи в рейс. Случайно й попаднала информация за филиала на Варненския медицински университет в старата столица, специалността „Акушерка“ й се сторила особено впечатляваща и съвсем сама започнала да се подготвя за приемните изпити. „Изкарах добри оценки на кандидатстудентските изпити и ме приеха за акушерка на първо класиране. Едва тогава информирах родителите си за новия път, по който смятах да поема. Майка ми и баща ми бяха в шок от новината. Толкова щастливи никога не ги бях виждала“, спомня си с усмивка 25-годишната жена. Семейството й я уверило, че ще помага, но Ивелина не искала да я издържат и продължила работа.

Тя вече е трети курс и няма невзети изпити. Редовно ходи на лекции и практика в АГ отделението, а колегите й кондуктори не спират да я насърчават. „Успявам да си разменя смените според учебните занимания, за да не изпускам занятия. Понякога нося учебниците в автобуса и в почивките чета“, уточнява тя.

Ивелина не крие, че чувства различно отношение към нея, когато къса билети и по време на практика в родилното отделение. Пренебрежението от страна на пътниците, с което се среща често, не я обижда. „Такъв е станал животът вече, хората се озлобиха. Не поздравяват, не се усмихват. И как да е иначе, като повечето пътници си броят стотинките за билетче“, допълва тя.

Истински щастлива се чувства, когато присъства на раждания, и твърди, че усещането да поемеш в ръцете си новия живот е несравнимо.

Спомня си първото раждане, на което присъствала, и няма никога да го забрави. Признава, че й прилошало и излязла от стаята. А днес е убедена, че подобно на случая с роденото българче в самолет, може да помогне дори за акуширане на бебе в автобус.

Ивелина няма амбиции за работа в чужбина, макар специалността й зад граница да е по-скъпоплатена. Нейните родители били гурбетчии дълго време и тя израснала с баба си и дядо си.

„Знам какво чувства едно дете, когато майка му и баща му са далеч. Те заминаха, за да могат да изпращат пари за мен, но много ми липсваха. Не искам да преживяват същото моите деца. Освен това желанието ми е да стана част от колектива на АГ отделението във Велико Търново, защото всички тук са страхотни професионалисти, а условията за работа са на много високо ниво“, заявява Ивелина.

Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Изсечете всички гори в България, за да направите писти и лифтове

🔴 Мобилно приложение решава задачи по математика за секунди

🔴 От 1 януари 2018 г. детските градини и ясли в Девня ще са безплатни

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе