Празнувайте Нова година по български!


Празнувайте тази Нова година по-различно, като се върнете към българските традиции и обичаи.

Напоследък сме свикнали новогодишните празненства да са свързани повече със заведения, бляскави тържества и празненства до сутринта. Ако копнеете за нещо различно, може да се върнете към старите български обичаи. А точно какво повеляват народните традиции може да разберете от откъса от книгата на Лилия Старева „Коледа и Нова година по български”.

Сурвакарчета от с. Гела в Родопите

1 януари

Кукери от с. Широка лъка в Родопите

Да почерпят: Васил, Василка и техните производни: Васе, Василин, Василко, Васко, Васкун, Васо, Васьо, Вася, Ватко, Вацо, Вачко, Вашко; Васа, Васила, Василена, Василина, Василиса, Васина, Васка, Вася.

Свети Василий Велики

На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики. Той е роден през 330 г. в Кесария, Кападокия, в знатно семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в Бога, правили много добрини на хората. Самият Василий (гр. “царски”) бил невероятно умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие. На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в реката Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

Празникът

Свети Василий помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Той пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. При всяка скръб и изкушение добре е да се помолим на този светец.

Ритуали

Вечерта срещу Нова година се прави втората след Бъдни вечер кадена вечеря. Прекадява се с въглен, поставен на лемежа (палешник, ралник) или на керемида.

Питата се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство. Най-добре е парата да остана за дома, иконата или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът има възможност да я откупи. Така всички се надяват, че сполуката и благополучието ще са за целия дом.

Баницата с късметите се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето, което се падне пред него. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които по една или друга причина отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клончета, като се гледа пъпките по тях да съответстват на броя съответно на овцете, козите, телетата. Често се подреждат и житни сламки, вързани с конец, за различните селскостопански култури.

Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, оставя се за праотеца стопанин. Недогорялата свещ и суровото жито се запазват, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.

Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне.

На места на Василовден раздават краваи против мечки и вълци с думите: “Аз като съм под път – тя на връх; аз като съм в просойна, тя – в усойна.”

В Родопите майките стават рано и сурвакат с дрянова пръчка децата още докато спят в завивките.

Жени и моми мият косите си с вода, в която е потопен дрян – да са здрави и блестящи.

Ако жената, която е месила питата, отиде в градината или в кошарата, или на пчелина с тестени, още неумити ръце и пипне дърво, животно или кошер, те ще раждат повече и пчелите ще се роят.

На Василовден по къщите тръгват сурвакари – деца от 4–5 до 11–12 години – със сурови дрянови клонки, сурвакници. На тяхно име наричат и празника Сурва. Сурвакарите благославят и наричат за живот, здраве и плодородие: “Пълна къща с дечица, пълна кесия с пари, пълни обори със стока.” С дрянавата пръчка удрят по гърбовете поред всеки член от семейството по старшинство и наричат.

Благословията им се нарича още “блаженка”, “слава”, “молитва”, “сорвакия” и е всъщност вербална магия – изреченото слово трябва да се сбъдне.

На места дряновите пъпки от сурвакниците се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.

Кукери

Характерни за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Некръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал – да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга.

Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява – звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещенник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази “сватба” вървят циганин, мечкар и пр., които отговарят за атракциите, докато “свещеникът” извършва “венчавката”. Разиграва се истински комедиен театър, понякога има и живи мечки. Съвременни организирани форми, като фестивала “Сурвакари и кукери” в Перник, поддържат този народен обичай.

Шествията имат посветителски характер. Когато в тях трябва да вземат участие 11–12–годишни момчета, бащата ги води при главатаря и казва: “Войводо, давам ти това сурвакарче с пилешко сърце и заяшки нозе, да го направиш с лъвско сърце и с орлови криле.”

Гадания и предсказания

На прага на къщата се коли червен петел и се гледа накъде ще тръгне птицата – навътре към дома или навън. Вярва се, че с петел, върви и късметът – или влиза, или излиза от дома. Най-добре е, ако стигне чак до огнището. Главата на петела се пази за лек против кашлица.

Ако обредната погача не е доизпечена, годината ще е тежка, ако е изпечена – здрава, а ако е препечена – на децата ще поникнат здрави зъби.

Ако парата от питката остане при изваждането й “гола”, без тесто по нея, годината ще е гладна и обратното – полепналото тесто вещае имот и сполука.

От този, който пръв дойде на гости или да сурвака, зависи късметът на къщата. Гостенинът трябва да е с добри намерения, да му върви, да е с лека ръка и добро сърце.

По ядките на орехите, наречени за всеки, се гадае за здраве.

По маслинови листа, наредени край огнището, се гадае за дълголетието и късмета на всеки.

Под стрехата в паничка вода се оставят белязани с конец листа от бръшлян и на сутринта нареченото листо на всеки показва здравето му през годината.

На входната врата се поставя дрянова клонка с пъпки. Майката нарича на всеки член от семейството пъпка от дряна, а след това се хвърля в огъня и се гледа как изгаря. Ако пъпката подскочи и пукне, този от семейството, на когото е наречена, ще бъде здрав и пъргав през годината, ако остане да тлее – ще боледува. Най-лошо е предсказанието, когато почернее и се вдигне пушек.

Добър знак е, ако някой кихне, докато семейството е на трапезата. На него му се нарича първото домашно животно, родено през пролетта.

Момите и ергените скриват първия залък от погачата под възглавницата си. Когото сънуват, за него ще се оженят.

Момите изхвърлят костите от храната на двора, на сметището, и чакат да видят кой ще дойде. Ако е сврака, през годината ще дойдат годежари, ако е куче – още ще се момува.

По кромид лук се предсказва времето през годината. В дванадесет люспи, наречени на дванадесетте месеца на годината, се слага по малко сол, изнасят се на покрива или се слагат на печката и на сутринта се гледа дали солта се е разтопила, или е останала твърда. Ако се е разтопила, през съответния месец ще е дъждовно, ако ли не – ще има суша.

Ладуване, „Пеене на пръстени”

Срещу Василовден моми носят при пълно мълчание мълчана вода от извор в бял бакърен котел. Поставят го под трендафил да пренощува под звездите. Пускат се вътре пръстените на момите, завързани с червен конец, или китки с ябълки, покриват го с червена престилка. Сутринта в ранни зори, преди изгрев слънце, хората се събират в къщата или на площада. Пред всички едно малко момиче “булка”, майчино и бащино (което означава, че си има и майка, и баща), забулено с кърпа, вади пръстените или китките наслука, а зад него моми, хванати за рамене, играят хоро и припяват. Наричат за кого ще е пръстенът, за красив и добър, за богат (“Сребърно рало, златна копраля”) или беден (“Босо зайче на пъртина”), за ковач, орач, пастир (“У, бре, де, бре, въз дъбрава”), учител (“На стол седи, перо държи”), за всичко, което пеят припевките, а те знаят много.

Ладуване. Котле с мълчана вода, китки и пръстени за гадаене Мълчаната водата тихо и вълшебно запомня и предава нареченото чрез песните и цветята в живота. Целият ритуал е магически. Мълчаната вода тайнствено освещава китките и пръстените. Оставянето є под звездите и покриването є с червено було увеличават вълшебната є сила. Поставянето под трендафил е магия за здраве. Забуленото момиченце е като гостенче от отвъдното, за миг отскочило “там” и донесло вълшебното знание.

Всички наричания много лесно могат да се превърнат днес в късмети за новогодичната баница, в благослов и пожелания.

Обредни вещи, храни и символи

На трапезата се слагат погача, варен “васильовски” петел, варено жито, баница с късмети (млин, тутманик, зелник). Поднасят се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава – сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. Трябва да има също чесън и кромид лук.

Вълна

Като апотроп (тоест средство с отблъскваща сила) тя присъства като елемент на характерни обредни вещи, например сурвакницата, маската “Лик”, червената и бялата вълна, която бабата акушерка лепи с мед на главичките на изражданите от нея деца. Против уроки се кади и се носи вълна. Мартеничките, които трябва да отблъснат всяко зло и да донесат здраве, се правят от усукан наляво бял и червен вълнен конец. Голям брой обредни практики с вълна се изпълняват при сватба, раждане, погребение. Смята се, че болестите и най-страшната между тях – чумата – спят във вълна. Болестите, както и техните побратими – демони, змейове и самодиви – могат да бъдат прогонени от вълнена къделя или хурка. Затова е добре, когато жена върви по тъмно, да носи хурка. Вълната е култово нечиста, притежава двойственост, свързва живия с неживия свят. Взета от тялото на животното, тя вече е мъртва. Принадлежи на земята, на хтоноса. Намира се в подножието на световното дърво, откъдето осъществява връзката с подземния свят. Затова и вълната се свързва с плодовитостта – ярка символика в сватбените обичаи. При погребалния обред съдейства за приобщаване на мъртвеца към подземния свят.

Маската “Лик” е украсена с огледала, разноцветни пера, мъниста, пайети, кукли и пр. Вероятно името й е свързано с някогашната функция на тези мъжки маскаради не само да сурвакат и да благославят по къщите, но и да раздават билки, лекове на болните, да лекуват дори с тайнства и заклинания.

Из „Коледа и Нова година по български”


Какво четем:

🔴 След тези редове ще помислите втори път преди да си вземете фойерверки

🔴 Метод на Джуна открива магия

🔴 Предупредете приятелите си: Върнах се вкъщи с тези неща от магазина, а когато ги отворих вътре имаше

Източник: 24 часа



Коментари



горе