Васил Найденов: Преживях силна буря в самолет над Сибир, пържени пилета и манджи падаха върху пътниците


Първият ми полет със самолет беше през 1977 година – пътувахме за Монреал с група „Тангра“ и Богдана Карадочева. В града имаше Световно изложение – Експо, а ние пеехме в българската палата. Там бяхме няколко месеца, цялото лято изкарахме в канадския град. С Джъмбо джет е било. С Джъмбо джет – презокеански полет. Аз не припадам да пътувам със самолет – не умирам от кеф и си спомням, че бяхме някъде на опашката на самолета. В допълнение към всичко това, единият от пилотите имаше рожден ден и изведнъж ги заварихме да се разхождат зад нас и „да се поливат с вода“. Изприщихме сме, общо взето. Все пак като цяло този полет беше приятен, защото в края на краищата за първи път пътувах до Америка. Това беше едновременно първият ми полет със самолет и първият презокаенски.

Васил НайденовВсъщност заминахме в по-малък състав, не пуснаха всички от милицията. Богдана беше солистката в групата. Това беше набързо направена група – част от група „Тангра“, в която тогава бях пианист и други музиканти. Също така Християн Платов беше с нас и много ни помогна. Това е много трудна работа – трябва да свириш часове наред. Благодарение на него издържахме на напъна, защото трябва да знаеш по 150 – 200 неща на вечер. Толкова се свирят. Християн само казваше от една тетрадка на кой номер да отворим и започвахме да свирим на прима виста. Така че в първите дни Монреал ми се видя черен. Ако не можеш да свириш, си тръгваш още на следващия ден. Там изкарах дори и рождения си ден.

Васил НайденовЗаминахме в началото на пролетта и си спомням, че много смешен беше и инструктажът, който ни правеха преди да тръгнем за западна държава. И за да не застанем пред витрините и да хълцаме и да се чудим и да се блещим, трябваше да ни подготвят какво ни предстои. Имахме един барабанист Капъша (Антон Бубев – бел.ред.), той направо цвилеше като застанеше пред витрините, направо виеше. Питаме го „Защо виеш, бе?“, той ни казва „Само защото ме инструктираха, че не трябва!“

След що-годе спокойния полет до Монреал, последваха и някои силни преживявания с други полети по работа.

Васил Найденов, Лили ИвановаРаботех в международно жури в Русия на голям музикален фестивал в Клушино, родният град на Юрий Гагарин, заедно с Хелена Вондрачкова. След финала имаше коктейл, който се превърна в голям купон до 5-6 часа сутринта. Качихме се на чартър от Клушино до летище Домодедово в Москва. В делегацията бяхме заедно с целия певчески елит – Йорданка Христова, Лили Иванова. Имаше представители от Чехия, от Италия – изобщо много известни певци с нас. Спомням си, че 20 минути, след като излетяхме, се озовахме в някаква страшна въздушна дупка и пропаднахме 120 метра надолу. Преживяхме някаква убийствена турбулентност. Въпреки че имах най-силно изразена аерофобия, именно аз успокоявах всички други в самолета. Не го пожелавам на никого. Дори опитната стюардеса падна с таблата на земята, едвам изпълзя до края на самолета и се заключи отзад с колана.

Васил Найденов, Йорданка ХристоваТова беше и последният самолет, който прие летището в Москва за този злополучен ден. Всички други бяха отменени, заради лошите атмосферни условия. Тогава казах на всички, че не мърдам от Москва и останах една нощ в посолството. Андрей Баташов, лека му пръст, беше с нашата делегация и искаше да се прибира, защото имаше концерти в София и участия в драматичния театър, но аз категорично отказах и останах в посолството не, защото наистина преживяхме много труден полет. Още в момента, в който се качихме горе, изведнъж всичко притъмня, а беше сутрин – посред бял ден. За секунди всичко стана оловно сиво. Имаше изключително силна турбулентност и това беше през целия полет, почти до кацането ни в Москва.

Васил НайденовОсвен тези имам още поне 4-5 запомнящи се случки. Пак в Съветския съюз, а и едно от първите ми посещения в страната. Трябваше да летим от Москва до Сибир – полетът трае около 4 часа и половина. Първо се качиха стюардесите, махнаха си костюмите на стюардеси на Аерофлот и започнаха да готвят… пилета. Целият самолет започна да мирише на пържени пилета. И пак за капак на всичко попаднахме в някаква страшна буря по средата на полета. Самолетът беше от старите – Ту-154 – и от многото клатене, една огромна лампа се откъсна от корпуса и падна точно върху количката на стюардесата. Всичките тези манджи, пилета и безалкохолни се разхвърчаха между хората на борда.

Васил НайденовДруг случай – отлитаме в другия край на света. На турне сме в Америка, стартиращо от Лас Вегас. В този момент организаторът пристига в залата и казва, че току що нашата авиокомпания е банкрутирала. В Америка, когато има банкрут, всички гишета се затварят за секунди и самолетните билети вече на важат. Същото се отнасяше и за нашите. Веднага, заедно с организатора тръгнахме за летището да търсим варианти за полети.

На цялото това бързане, спукахме гума и не знаехме какво да правим и двамата – аз не карам кола, а той изобщо не е наясно как да постъпи. Ходихме 2 км пеша до летището да търсим помощ. Първо – помощ заради анулираните самолетни билети, защото ни чакат на концерт в Чикаго на следващия ден, и второ – да помогнат за колата, която стои 2 км преди летището. В този момент за радост попаднахме на българин – служител на летището, уреди ни и самолетни билети, помогна ни и за колата.

Васил Найденов

Същият този организатор, само за да натрупа бонуси – мили от самолетни билети – ни беше организирал полет от Чикаго до Ню Йорк с 3 прекачвания на три различни самолета и вместо за 2 часа стигнахме за 7. Като се замисля само през Куба не минахме – само там не спряхме 🙂 


Какво четем:

🔴 БГ-екзит

🔴 Истински айляк в момента на час от Пловдив (ВИДЕО)

🔴 Уникално ВИДЕО показва Пеещите фонтани преди 40 години

Източник: delo.bg



Коментари



горе