Това е добре за София. И за България
Тълпи от чуждестранни туристи внезапно откриха София. За нашия автор Ясен Бояджиев това "нашествие" всъщност е една от най-добрите новини на 2017-а година. Ето защо:
Е, в това отношение, разбира се, София още е далеч от подобни на нея с мащабите
си туристически дестинации като Виена, Лисабон или Милано. Да не говорим за Рим,
Париж или Барселона... И все пак, особено на фона на постоянно заливащите ни неприятни
новини, едно от най-впечатляващите положителни събития на отминалата 2017-а година,
поне за мен, бе постоянният поток от чужденци, заливащ нашата столица.
Понеже работя в центъра на града и обикновено ходя дотам пеша, всеки ден ги виждах с очите си и чувах с ушите си: малки и големи групи хора от всички възрасти, които кръстосваха и огласяха софийските улици на всякакви езици. На моменти имах чувството, че чужденците около мен са едва ли не повече от българите. Казано на езика на експертите, българската столица се превръща в търсена дестинация за кратки градски почивки (т.н. city breaks).
Причината
Градът не е преживял някакви революционни промени в последните години, които
да обясняват този внезапен интерес. Какво тогава води тези хора насам? Може би
донякъде екзотичната атмосфера, красотите и историческите му паметници (както
и да ги оценяваме в сравнение с други европейски градове). Вероятно в някаква
степен - по-високата сигурност и спокойствието в сравнение с някои,
Главната причина обаче очевидно е друга – ударното навлизане на нискотарифните авиокомпании, които напоследък увеличиха многократно полетите си до и от София. Първата поддържа вече 32 дестинации, а от април планира да открие още 4. До края на октомври броят на превозените от нея пътници бе нараснал с 43%. От последното тримесечие на 2016-а на пълни обороти започна работа и втората нискотарифна компания – сега с над 20 линии и с планирани напролет още 10.
През цялата 2016-а през софийското летище минаха малко под 5 милиона пътници. През миналата година 5-те милиона бяха достигнати още в средата на октомври. В края на същия месец отчетеният ръст бе 36 на сто. В края на ноември потокът от пътници вече бе прехвърлил и 6-те милиона. Така през 2017-а по ръст на пасажерите софийското летище стана номер 1 в Европа.
Можеше и да са повече
Терминал 2 на летище София - вход към града
Заради новите линии и
Тази съпротива, всъщност, е част от по-общата тема за страховете от т.н. глобализация,
която през 2017-а имаше и други български пикове. Спомнете си, например, нестихващата
битка с чуждестранните търговски вериги, опитите да се „закове“ със закон делът
на българските стоки в тях, неспирното оплакване на българското производство,
Поуките
Самото съществуване и разрастването на нискотарифните авиокомпании е плод на глобализацията и пример за това, че тя прави нещата по-евтини и по-достъпни – включително самолетните билети (за тези, които не знаят – предстои тези компании да полетят и през океана).
Българската столица може да се гордее с архитектурното си и културно-историческо наследство
Това, че благодарение на конкуренцията в този бизнес все повече чужденци посещават София, е добра новина, далеч не само понеже гъделичка националното самочувствие, че твоят град заприличва на другите европейски столици. А и заради огромния си мултиплициращ икономически ефект. Попитайте, например, някой таксиметров шофьор какво се е променило – ще чуете, че за всеки от пристигащите и на двата терминала много повече (при това пълни) самолети вече не стигат по 15-20 коли както по-рано, а в пъти повече. Хотелиерският бизнес официално отчита ръст от 15% при нощувките и 20% в приходите. Като реалните числа вероятно са още по-високи, понеже статистиката едва ли лови многобройните хостели и други малки места за настаняване, притокът от хора към които се забелязва с просто око. Броят на отдаваните обекти и на сделките на платформата Аirbnb в София пък растe с 80% годишно. Постепенно цените на нощувките в София растат. През 2017-та броят на новостроящите се или реконструирани хотели е нараснал 13 пъти – задават се между 2000 и 3000 нови или цялостно ремонтирани стаи (170 хиляди квадратни метра).
Нямам точни данни, но вероятно подобен е ефектът за ресторантите, други видове услуги, транспорта, търговията (и съответните производители).
Ясен Бояджиев
Разбира се, по-голямата конкуренция на отворените пазари за някои носи и известни „несгоди“. В дългосрочен план обаче цялостният ефект от нея е силно положителен. Включително защото те принуждава да работиш по-добре. Пример за което са българските храни. За някои може да е прозвучало изненадващо, но неотдавна оповестени данни показаха, че над 90% от потреблението на млечни продукти в страната се задоволява от българското производство. При яйцата делът е 93%, при телешкото месо - 63 на сто. За миналата година има 28-процентов ръст при производството на плодове и зеленчуци. Още от 2009-та земеделието и хранителната промишленост имат положително външнотърговско салдо, което постоянно нараства. През 2016-а износът на храни и земеделски продукти превишава вноса с 1,2 млрд.евро. 75% от този износ е за страните от ЕС - най-скъпият и претенциозен пазар. Което означава, че и качеството на българските храни се повишава.
Все повече хора пътуват
И накрая – разбира се, голяма част от пълнещите самолетите на нискотарифните
компании са българи. За някои това е катастрофа –
Какво четем:
🔴 Оригинални бутикови мебели от палети създава горнооряховецът Руси Русев🔴 Стоматолог в старата столица единствен в областта предлага денонощни дентални услуги
🔴 Шкембе чорбица за мераклии
Източник: dw
Коментари
