Ромите, които не видяхте в новините
Този текст не е за ромите. Не за тези, които продават гласа си. Нападат екипи
на "Спешна помощ". Не си плащат тока. Или някой друг произволен ужас, който повърхностните
обобщения на медии, политици и случайни граждани по форумите са ви убедили, че
е характерна за всички роми.
Този текст е за ромите. За тези, които през последните години залягат над учебниците. И на които утре ще разчитаме да ни лекуват в болницата, да преследват престъпници и да разобличават лъжите на политическото задкулисие. За студентите и техните родители, които са им вдъхнали любов към образованието. За младежите, които се гордеят с произхода си и искат да бъдат полезни както на своята общност, така и на обществото.
И не, те не са изключение от правилото. Онези другите са. Само че сме още твърде късогледо и незряло общество, за да го видим. Този текст е и за другите - роми, българи, турци, сирийци - които ще прочетат историите на тези трима млади хора с мечти, по-големи от стереотипите, и ще си кажат: "И аз мога."
Студентката по право Желязка, която търси правдата
"Ако сто пъти имам възможността да се родя, в 99 от тях ще избера да съм ромка".
Двайсет и две годишната Желязка Стефанова е слънчево момиче, което се гордее с
произхода си. Вижда само положителната страна на това да бъде каквато е. А на
негативната не обръща внимание. Защото, казва Желязка, ромите са свободни, темпераментни
и толерантни. С богат душевен свят. Като самата нея.
Затова и истински се ядосва на онези роми, които крият произхода си, защото се срамуват или страхуват. Глупаво е да се преструваш, смята тя, защото общността е част от теб и ти си част от нея. "И ако нямаш смелостта да се изправиш срещу хората, които я обиждат, ти си като тях."
Още от малка майка й й казва, че винаги казва истината. И е много "устата". Според Желязка това е предопределило, че ще търси кариера в сферата на правото: "Винаги съм искала да уча това, никога не е имало друга опция. Може би заради детската мечта да сееш справедливост." Сега е студентка трети курс "Право" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и иска някой ден да стане прокурор. "Защото не е нужно да се играят роли", усмихва се Желязка. "Прокурорът е злият в цялата работа, иска да те изкара виновен, но пък търси истината. А ако си адвокат и не можеш да избираш делата си, можеш да изгубиш себе си, принципите си", разсъждава тя.
Желязка е първата, която учи висше образование в цялата фамилия. Но казва, че родителите й винаги са държали на образованието и са настоявали и трите им деца да залягат над учебниците. По-голямата й сестра е завършила икономическа гимназия, но сега не работи, защото се грижи за двете си деца. А по-малкият й брат е в шести клас и "малко го мързи, повече си пада по спорта, но е умно момче". Семейството й е от Ихтиман от групата на т.нар. десикане рома, които изповядват православието. Майка й е кранистка и вече от 30 години работи на едно и също място, а баща й е мотокарист, но в момента е на борсата.
Според Желязка средата оказва влияние на решението ти да продължиш да учиш, но до голяма степен е и индивидуален избор. "Човек иска ли да направи нещо, намира начини", казва тя. Издръжката за нейното висше образование се покрива изцяло от Ромския образователен фонд. Обяснява, че и без стипендията родителите й биха я подкрепяли да учи, но заради това е щяло цялото семейство да се подлага на лишения. За възможността да кандидатства пред фонда разбира от директорката на училището, в което учи - Иванка Пелтекова, която описва като изключителен човек. Всъщност Желязка разказва, че в СОУ "Христо Ботев" в Ихтиман тя никога не се е чувствала различна по лошия начин. "Учителите не разделяха децата според произхода им и аз никога не съм имала пречка заради моя", спомня си тя. Според студентката отпадането на ромските деца от училище не е по вина само на счупената ни образователна система, но и на самата общност, която все още е много "затворена и консервативна". Тя има съученички например, които бащите им са спирали от училище, "за да не ги откраднат". Съответно те са се омъжили млади и така и не са довършили образованието си. "А сме умни хора, не бива да разпиляваме така капацитета си", смята Желязка. Тя е стигнала и до извода, че ромите, като всички останали хора, са гладни за добри примери и модели, които да следват. Затова казва, че ромите, които учат или са успешни по някакъв начин, трябва по-често да излизат на светло, да се връщат в общността си и да разказват за живота си. И да увличат други след себе си.
Както сигурно се досещате, и Желязка не е фен на обобщенията. И често й се случва да бори стереотипите за ромската общност по своя си, усмихнат начин. Така например не всички от курса й знаят, че тя е от ромски произход. "Имам много приятели и ако някой не говори с мен, искрено се надявам да е защото нямаме допирни точки, а не защото съм от ромски произход", казва тя. Наскоро в един от часовете става дума за изборите, възниква спор и някои от колегите й почват да коментират, че за всичко са виновни "циганите, които си продават гласовете". Желязка става и казва: "Хубаво де, аз не съм си го продала." Всички млъкват. "Много от моите колеги, когато разберат, че съм от ромски произход, ми казват: ама ти си друг тип. Няма друг тип. Всички сме едно", отсича тя.
Медицинският лаборант Борислав, който иска да се грижи за другите
Борислав Борисов
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
"От шестгодишен не съм спирал да уча", усмихва се Борислав Борисов, когато го питаме защо не си е взел малко почивка между бакалавъра и магистратурата. Срещаме се с него ден след дипломирането му като медицински лаборант в Медицинския колеж "Йорданка Филаретова" и час преди един от първите му изпити в магистратура по логопедия в Нов български университет. "Банално е и предполагам, че всеки отговаря по един и същи начин, но това да се грижиш за хората е наистина призвание", обяснява Борислав желанието си да бъде медик.
Иначе е от Монтана, където опитва да започне работа по първата си специалност. Вече е правил стаж в общинската болница там и е спечелил доверието на колегите и пациентите си. Директорът на лечебното заведение обаче отказва да го наеме въпреки четирите свободни места в момента. "Не смея да гадая, но предполагам", отговаря Борислав на въпроса как си обяснява доводите на директора. И казва, че не харесва думата дискриминация, защото "много хора я използват като оправдание". Вярва, че тя е двустранен процес и се случва както от малцинствените общности, така и от преобладаващото българско население.
Борислав не се отказва от това да се реализира в Монтана, макар да знае, че професията му е много търсена в чужбина, където ще бъде и оценен подобаващо. "Но и няма смисъл да ме вземат на работа и да се държат с мен по начин, по който не искам", споделя той. И се страхува един ден децата му да не му кажат "защо да уча, ти си учил и не си се реализирал по специалността".
За квартала, в който е израснал Борислав, образованите роми не са новина. Почти всички са завършили средно образование, а много приятели на Борислав в момента са студенти благодарение на неговия пример. "Елате в Монтана и снимайте моя квартал - ще видите, че по нищо не се различава от българските", кани ни той и разказва, че чак след като започва да следи новините, разбира, че някои хора от неговия етнос живеят в изпаднали махали или пък не си плащат битовите сметки. "Тогава разбрах и че има хора, които мислят, че всички роми са такива", допълва Борислав. Странно му е, че му е лепнат етикет, без да го познават само защото някои други са такива.
Какъвто етикет лепна и здравният министър Петър Москов преди няколко седмици с изказването си, че "Спешна помощ" няма да влиза в ромските махали, докато не се гарантира сигурността на екипите й. "Не одобрявам насилието под каквато и да е форма и признавам, че има нападения над персонал на "Спешна помощ", но според статистиката 53 от нападенията са от българи, а това не се казва. Ромите са атракцията", коментира Борислав. И добавя, че е бил свидетел и на обратната агресия - лекари, които се държат със свои пациенти по "начин, който е немислим за някой, който работи хуманна професия". "Разбирам, че са напрегнати, имат тежки случаи и не са оценени добре, но начинът не е да си го изкарват на пациентите", смята Борислав. А ефектът от непремерените изказвания на политиците вижда в насаждането на омраза - не само сред българите, но и сред ромите.
"Интеграцията означава да не се различаваш по нищо от останалите", смята Борислав и е убеден, че той го е постигнал, макар "работодателите да не смятат така". Успехът му в университета е много по-висок отколкото на много други, бил е отговорник на класа си и знаменосец на випуска в колежа. Работи като доброволец с наркозависими, роми, турци, бежанци, деца в риск, защото "ние сме за това, да работим и да помагаме на всеки, който има нужда, без значение кой какъв е и колко пари има".
Студентката по журналистика Тереза, която иска да направи медиите по-обективни
Тереза Борисова
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
"Искам да покажа, че ромите са не само неграмотни", отсича Тереза Борисова (21) и вече е намерила начина да го направи. Учи трета година журналистика в Софийския университет и е убедена, че медиите имат голямо влияние за общественото мнение. Особено за представата, която хората получават за ромския етнос. Тереза иска да покаже положителните примери, които рядко ще видим по страниците на вестниците или репортажите на телевизиите. На ромите, които успешно завършват образованието си, интегрират се в обществото и го тласкат напред.
За Тереза журналистиката е детска мечта. Привлича я отговорността в това да информира хората и усещането, че благодарение на нея те ще знаят какво се случва наоколо. Избира профил телевизия, защото, както казва тя, повече говори, отколкото пише и иска да преодолее страха си от камерата. Един ден се вижда като телевизионен водещ или продуцент. Още от десети клас започва да разглежда профилите на университетите и успява да се пребори за първото си желание. С упорит труд, увереност, че може и подкрепа от родителите й.
Тереза е от Лом, но се мести в София още като малка и завършва основното и средното си образование в люлинските 96-то и 97-мо училище. Казва, че никога не е усещала дискриминация от своите учители или съученици, макар и в гимназията да е единственото дете от ромски произход в класа си. Дори сама се самоиронизира и всички го приемат на шега. За разлика от колегите й от университета, които понякога не разбират чувството й за хумор. "Родителите ни винаги са вярвали, че образованието е пътят към развитието ни", споделя Тереза, чиято по-голяма сестра също е студентка - по педагогика в Благоевград и преподава в детска градина. В момента и двете се чувстват добре в средата си, но в миналото са били обект на несправедливо отношение. "Един ден бяхме излезли с по-тъмни якета и когато ни видя, една жена си хвана чантата по-здраво", спомня си Тереза. И допълва: "Винаги съм се старала да работя двойно повече от това, което трябва, за да покажа, че мога. И е много неприятно, когато хората реагират първично." А стереотипите са навсякъде и Тереза ясно ги забелязва. Например, когато нейни колеги получават задача да пишат на тема "въшки" и първото, за което се сещат, е да отидат в ромската махала. Или пък когато репортажите за купуване на гласове по време на избори са предимно пак от там.
"Сензацията продава", така Тереза си обяснява фокусирането само върху негативните примери от ромската общност. Тя самата го е наблюдавала в свое изследване по време на мониторинг за речта на омразата в електронните медии. Изводите й са, че обществената БНТ е най-умерена, а положителни репортажи за хора от ромски произход има само по време на ромски празници. За сметка на това се наблюдава модерен расизъм и реч на омразата - дори в репортажа да не се казва изрично какъв е произходът на участника, визуалният материал го показва, например снима се ромска махала. Ефектът от едностранчивото отразяване е огромен - според скорошно изследване на институт "Отворено общество" медиите са основният говорител на речта на омразата, а нагласата на голяма част от хората е, че ромите са еквивалент на престъпност.
И обратното - показването на успешно интегриралите се може да пребори стереотипите
и да бъде вдъхновяващ пример, който други да последват. Както се е случило за
самата Тереза - на лагер преди няколко години се запознава с Огнян Исаев, който
й разказва как е завършил журналистика. "Ето, значи може", казва си тя и днес
активно работи като доброволец по проекти на неправителствени организации в общността.
Тереза не се притеснява да се върне в махалата и не крие произхода си. Опитва
се да убеди в същото и свои познати, които се притесняват да не бъдат отхвърлени
и дискриминирани заради това, че обществото поставя всички роми под общ знаменател.
Казва им, че с примера си като студенти могат да повлияят на много млади хора
да продължат напред. Защото "рецептата за интеграция е образованието, нищо повече".
Какво четем:
🔴 Най-гениалният българин, чиято история никой не е чувал (ВИДЕО)🔴 Световен успех за математик от Казанлък
🔴 Почитаме Свети Малахия и Свети Мъченик Гордий
Източник: Капитал
Коментари
Последвайте ни във facebook!
