Те се върнаха, за да станат учители
През последните години много млади хора, завършили образованието си в чужбина,
а понякога и работили известно време там, решават да се върнат в България. Доказва
го статистиката от най-големия кариерен форум за българи с опит в чужбина
Сред участниците в програма Заедно в час също има много хора, които решават да потърсят реализация в България след като са натрупали опит извън страната. За голяма част от тях предподаването в училище е начин да използват своите знания и умения в помощ на учениците, които имат най-голяма нужда от подкрепа. Но също така и да доразвият способностите си чрез работа в среда, до която в повечето случаи досега не са се докосвали. Представяме ви историите на няколко участници от най-новия випуск на Заедно в час, които са се върнали в България след години в чужбина.
Ивана Димитрова: В България нещата се случват по-лесно
“Реших, че ако ще се развивам професионално някъде, искам да е на място, където
мога да дам най-много от себе си” – така 22-годишната Ивана Димитрова отговаря
на въпроса какво я е накарало да се върне в България след три години живот в Лондон.
Там тя завършва история на изкуството в UCL (University College London) и работи
за Българския кариерен форум, където се занимава с блога и социалните медии на
организацията. Макар Лондон да й харесва много, Ивана е сигурна, че “не си подхождат
за дългосрочно съжителство”. “Исках някой ден семейството ми и животът ми да бъдат
в България и знаех, че за да ми харесва тук, трябва да допринеса с нещо”, разказва
още тя.
Начин да допринесе Ивана намира в работата като учител и в момента преподава английски език в основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Ветрен. “Реших, че това е нещото, което е полезно да направя със себе си веднага след университета”, споделя Ивана. И допълва: “За мен работата като учител е начин да надградя себе си, да изляза от балона, в който живея, и да направя нещо полезно за някой друг.”
По време на работата си в училището Ивана открива едно от предимствата на живота в България. “Изненадах се от това колко по-лесно се случват нещата тук – когато каним гости в класната стая, например, организацията се случва бързо и не е необходимо да планираме два месеца напред”, казва тя. Споделя също, че тук успява лесно да намери баланса между професионалния и социалния живот. “Очаквах тук да съм по-щастлива, по-спокойна и да се впиша по-лесно – така и се случи”, обобщава Ивана.
Вероника Тодорова: За да се промени едно общество, трябва да се започне от образованието
След бакалавър във Великобритания, магистър в Япония и още шест месеца като асистент-преподавател
в университета в Кобе, от септември тази година Вероника Тодорова има нов дом
– град Костенец в подножието на Рила. Там тя преподава в професионалната гимназия
“Георги Сава Раковски” като първа година учител по програма Заедно в час.
“В един момент реших, че е крайно време да се прибирам и да видя какво мога да направя в България така, че тук да се чувствам и живея толкова добре, колкото и в чужбина”, казва 25-годишната Вероника. След шест години и половина живот извън страната тя очаква средата тук да е по-добра от тази, в която я е оставила. Очакванията й в известна степен се оправдават – според Вероника в България днес има повече възможности за реализация и “ако човек има желание да се развива, вероятността да намери начин е голяма”.
Изненадва я обаче това, че много хора не вярват, че промяната в средата зависи от тях самите. “Вярвам, че ако всеки един човек от обществото ни допринесе с нещо за промяната, нещата има как да се случат”, споделя Вероника, но признава, че преди години и тя е имала нагласата, че щом правителството не работи, значи нещата няма как да провървят. Според нея начинът повече хора да повярват, че от тях зависи, е чрез личния пример. “Ако един учител например покаже, че нещо може да работи, след това друг го повтори, останалите ще се замислят и може би ще променят нагласата си”, дава пример тя и допълва, че това важи за всяка сфера.
За себе си Вероника е убедена, че промяната започва от образованието – защото то е “една от основните подпори, върху които обществото стъпва”.
Гергана Чобанова: Почвата е плодородна, когато се обработва с много труд и любов
Гергана Чобанова прекарва извън България седем години, повечето от които в Дания,
където учи в Copenhagen School of Design and Technology (KEA) и работи в различни
компании. Там развива уменията си за работа в екип, изгражда разбиране към различните
хора и позитивната гледна точка за света и случващото. Събира интересни истории
и опознава нови култури. Всичко това 27-годишната Гергана прилага от септември
тази година в работата си като учител по английски език в СУ „Христо Смирненски“
в Стара Загора.
“След седем години навън започнах да се чудя дали всичко, което върша има смисъл”, разказва тя. В един момент решава, че иска да опита и в България и намира смисъла – в обявата за нови участници по програма Заедно в час. “Вярвам, че почвата е плодородна, когато се обработва с много труд и любов. А след толкова години опит навън сметнах, че имам достатъчно сила и вдъхновение да опитам да “обработвам почвата”, споделя Гергана причините, които я насочват към това да бъде учител.
Преди да се върне в България тя очаква да намери тук повече негативизъм и малко възможности. Срещата й с още много мотивирани хора, които имат желание да работят за положителна промяна обаче опровергава очакванията й. Днес Гергана е сигурна, че “България се движи в правилната посока” и именно тези хора могат да направят така, че това да продължи.
Пламен Маргаритов: Искам да работя в България за България
“Искам да работя в България за България и да видя как се случват промените в нашето общество, като допринеса и аз самият за тях”, убеден е 25-годишният Пламен Маргаритов. След близо шест години в чужбина той преподава от септември в Средно училище „Неофит Рилски“ в гр. Долна баня.
Пламен учи международни отношения във Великобритания, а след това – политически анализ в Япония. След като завършва образованието си работи като асистент-преподавател в университета в Кобе. Още тогава развива интерес към работата с ученици и вижда в участието си в програма Заедно в час възможност за “един плавен преход от теория към практика”. “Както и начин да видя как работата ми може да повлияе – на учениците, на родителите, на общността”, допълва Пламен. В работата си той използва част от подходите, които е срещал във висшето си образование, като например игровизацията на учебния материал. Учениците му влизат в ролята на адвокати, които защитават аргументи, на мениджъри, които управляват ресурси, на интервюирани и интервюиращи.
В България Пламен очаква да срещне много предразсъдъци, някои от които и негови собствени – като това, че “системата тук е корумпирана и всичко е обречено на провал”. Преподаването в Долна баня, обаче, както и работата в местната общност там, му помагат да докаже и на себе си, и на другите, че тези предразсъдъци могат да бъдат преборени. “Изненада ме това колко много млади хора са решили да направят избора да се върнат и работят тук – дори понякога не по специалността си”, споделя Пламен.
До 20 януари 2018 г. можете да кандидатствате за участие в програма „Заедно в
час“ на
Какво четем:
🔴 Баба ме светна на тази закуска и аз каквато съм мързелива супер много се зарадвах – става за 5 минути🔴 Често се срамувам, че съм българка
🔴 Ей това сега е сланина! Тя била полезна за черния дроб и сърцето!
Източник: zaednovchas
Коментари
Последвайте ни във facebook!
