Момичето, което може да вдигне на крак цяло родопско село
Има хора, които водят неравна битка с общините да спрат разрухата на къщи като
Финговата - емблеми на архитектурата, задали тона на българския град. Други се
застъпват за изчистените линии на модернизма, формирали голяма част от градската
среда, но останали в сянката на по-тържествените си предшественици и на наследството
на соца. 24-годишният архитект Кристияна Брънзалова обаче си е поставила задача
с повишена трудност: да запази архитектурното наследство на няколко родопски села,
начело с училището на село Хвойна – образец на модернизма, строен от пловдивския
архитект Боян Чинков.
Кристияна завършва магистратура по архитектура в Политехническия университет в Милано. За дипломната работа по предмета "Архитектурен дизайн и презервация" курсът й трябва да придаде нов живот на две сгради в планината – някогашни колонии на италианската фашистка младеж. По време на една от ваканциите си у нас обаче Кристияна открива предизвикателство, което истински я вдъхновява – изоставеното училище "Св. Св. Кирил и Методий" в село Хвойна. "Буквално се блъснах в него. По български тертип то е на най-красивото, високо и слънчево място в селото, заедно с църквата "Свети пророк Илия", която е на 160 години."
© Мариана Камбурова, Даскал Брънзалов
Входът на сградата на Боян Чинков
Всъщност в Хвойна има още две училища – килийно, което заедно с църквата е групов
паметник на културата от национално значение, както и второ, строено към края
на XIX в. Третото, към което е насочен интересът на Кристияна, затваря врати преди
10 г., защото в Хвойна няма достатъчно деца. Сградата е каменна, строена през
30-те години на миналия век и разширявана 40 години по-късно. "Хората често ме
питат в прав текст какво намирам в нея. А тя е пример за модернистична архитектура",
казва Кристияна. Едва когато започва да работи по проекта си за нова функция на
сградата открива, че то е проектирано от известния пловдивски архитект Боян Чинков.
Кристияна открива още, че нейният род, който е на 900 години, е свързан с него. Прапрадядо й е първият учител в селото, прадядо й също преподава, а в Хойна има хора, които още го помнят. В архива в Смолян тя намира трудовата му книжка, както и много снимки от строежа на сградата. "Училището е ценно не само от архитектурна гледна точка, но и за хората в селото. Правено е почти без никаква помощ от страна на държавата. Хората са се самооблагали, носили са пясък от реката, за да го вдигнат", разказва младият архитект.
© Архив, Даскал Брънзалов
Градежа на училището на Чинков през 30-те години - снимка от архивите, намерена
от Кристияна
В селото още помнят последния звънец в сградата, прозвучал преди 10 години. Вътре кабинетите стоят, както са били оставени – с глобусите и книгите, ползвани от децата на селото. Проектът на Кристияна е за изнесен офис в планината за IT специалисти и архитекти – идея, популярна в чужбина, а и не неосъществима предвид локацията на Хвойна - недалеч от Пловдив на главния пътя Асеновград-Смолян. Но тя не спира дотук. "Влизайки в сградите ми стана тъжно, защото вътре ситуацията е много зле." Покривът в сградата на Чинков тече, а в жълтото училище, строено през 19 век, където основно се съхраняват книги, има и дупка в покрива, и дупка в пода. "Но сградите са каменни и абсолютно спасяеми."
Затова Кристияна организира благотворителен фолклорен фестивал – "Камък върху камък ще остане" – за набиране на средства за ремонт. Спасяването на такива големи сгради в обезлюдяващо се планинско село може би изглежда непосилно за едно момиче. Но само за седмица студентката успява да събере почти всичките 500 жители на селото, че и отгоре.
Участие взимат трупата й по народни танци от Милано (Кристияна е запален танцьор), нейни приятели от Мюнхен и Париж, няколко състава от околните села и известния певец Здравко Мандаджиев. Озвучаването е осигурено от кметската управа, както и няколкостотин столчета, които не достигат за всички гости. Фестивалът силно разчувства местните хора. "Цялото село сме с нея. Опитваме се и ние да сме общественополезни. Защото малко хората като Крисито, навъдиха се сега обществено безполезни, да не кажа вредни", казва съседът й Димитър Чинов, който е на 50 години.
От дарения по време на фестивала се събират 1500 лева - далеч от 10-те хиляди, необходими за дупката в малкото училище, но достатъчно за течащия покрив на сградата на Чинков. От август се чака единствено комисия, назначена от кметството в Чепеларе, която да даде зелена светлина за ремонта ("Дневник" не успя да се свърже с кметицата за коментар). Междувременно Кристияна е учредила своя фондация - "Даскал Брънзалов", която да събира парите, но и да се грижи за други изоставени къщи в Родопите. Има и големи амбиции, и план.
© Мариана Камбурова, Даскал Брънзалов
Пейзаж от Хвойна
Засега фондацията ще се концентрира върху сградите в района на Рупчос – Хвойна
и няколко околни села. "Набелязала съм Паскалевия хан на входа на Чепеларе, тепавицата
на Чепеларе, както и ветеринарната лечебница в Хвойна – страшно красива сграда
с модернистични елементи, която за съжаление също е изоставена." Сградите не са
паметници на културата и процедурата по ремонтирането им не би трябвало да е толкова
трудна. А и не в статута според Кристияна е въпросът. Защото също до Нареченски
бани се намира прекрасното село Косово, където "90% от сградите са паметници,
но падат. Толкова е автентично, че може да се снима филм. И въпреки че има курорт
в непосредствена близост, никой не знае за него."
© Мариана Камбурова, Даскал Брънзалов
Входът на жълтото училище от XIX в. Сградата има дупка в покрива и пода, но е
абсолютно спасяема, според Кристияна
"Имам огромно желание да живея в България, да й дам нещо", казва Кристияна, която
преди Милано е учила в Манчестър и отказва предложение за работа в Италия заради
инициативата си в Хвойна. В началото на декември, когато говорим, току що е намерила
работа по специалността си след 4-месечно търсене. Кандидатства и за архитект
в община с чиновническа заплата (не я взимат), и за тройно по-добре платена работа
в колцентър, където почти започва. От дългите си занимания с народни танци е забелязала,
че повечето българи в чужбина "милеят за България - живеят обути в цървули и на
баба шушоните, но тук просто няма какво да правят." Все още обаче смята, че е на прав път. "Харесала съм си една мисъл – по-лесно
е да напуснеш потъващия кораб, отколкото да запълниш дупките в него. Да, дупките
са много, но има хора да ги запълним." Кристияна и "Даскал Брънзалов" търсят съмишленици – архитекти и майстори, както
и средства. Връзка с нея можете да направите чрез Сметката за дарения на "Даскал Брънзалов" е BIC: UNCRBGSF IBAN: BG08 UNCR70001523073653
BGN Име: Фондация Даскал Брънзалов
© Асен Шушков, Даскал Брънзалов
Запалена по народните танци от малка, Кристияна събира няколко любителски трупи
от чужбина и близо 500 души на фестивал в Хвойна
Затова другата задача на фондацията ще е второ издание на фестивала "Камък върху
камък" през лятото край Хвойна. В програмата ще има хумористична пиеса на тема
родопска сватба, написана от етнолог на автентичното местно наречие. В неформалния
екип около Кристияна, чисто по приятелска линия, има още юрист, а и фотограф –
Мариана Камбурова, която е родом от Хвойна и прави докторантурата си върху снимки от училището.
Нейната серия портрети на възпитаници на "Св. Св. Кирил и Методий" в сградата
вече гостува в Пловдив, а през тази година ще дойде благотворително и в София.
Истината е, че колкото и големи да звучат плановете на Кристияна, енергията й
и убедеността й са заразителни. Дори учениците в столичното 22-о училище, където
работи майка й, се включват в набирането на средства за Хвойна с картички на коледен
базар.
Какво четем:
🔴 Мраморен портрет на Ботев за 170-годишнината му
🔴 Юруш към Албиона!
🔴 Д-р Атанас Михайлов разкри какво помага най-бързо при грип
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
