В Ченгенето, на уиски и кебапчета


През лятото внучките ми идват на гости. Те са малки и много се радват на лодката. Затова отивам всеки ден да ги взема от плажа и да ги повозя. После по канала се прибираме в хижата, където баба им чака. И един ден, тъкмо пърпоря с лодката – хоп, лаврак се метна направо вътре. Внучките викат от радост. После им го изпържихме за обяд“. Това разказва Желю Попов от рибарското селище Ченгене скеле, край Бургас. Историята му звучи малко невероятно като всяка рибарска, но си има свидетел. Съпругата му Тодорка клати глава и потвърждава, че това е самата истина.

В 10 часа сутринта, в Ченгенето никак не е пусто. Въпреки че на култовата им кръчма в центъра „Морски сговор“ е лепната бележка, че няма да работи до 14- ти януари, „морските“ се събират по комшийски. Рано-рано отварят бутилка уиски с кафето. Пиенето обаче не е без повод. Рибарите вече си имат свой „хелинг“ – съоръжение, по което удобно и без проблем вадят или пускат лодките си на вода. Първата лодка е на колегата им Костадин. Извадили са я за ремонт и той черпи бутилка шотландско.

В дома на Желю Попов, кацнал край канала, е уютно, съпругата му и една комшийка варят кафе и никой няма намерение през студените месеци да се прибира в Бургас, и да остави романтиката на хижите край риболовните канали на Ченгене скеле.

На покрива на съседната хижа пък е „царят на чепаретата“ – Петър Стоянов. Той се е качил горе да види няма ли пробойни и дали покривът му е здрав за зимата. Слиза и се ръкува с комшията Жельо. Бута му в ръцете кебапчета, руска салата и две бири – да се почерпят за новата година.

„Тайната на чепарето е в това, да е в различни цветове. Всичко е любов“, не се скъпи да разкрие една от тайните си Петър Стоянов. В това време, от отсрещна хижа долита поздрав към двамата: „За много години! Да ни върви на риба!“

Улиците на селището са кални, а може би заради това рибарите са си купили…велосипеди. Придвижват се с тях бързо и скоро ще молят кмета на Бургас Димитър Николов да им направи велоалея. И пак захващат лакърдии, все за лаврака.

„Наш колега стоял на терасата и пиел кафе – ей там… Изведнъж гледа – голям лаврак в канала. Свалил си светкавично панталоните и се бухнал във водата. Извадил рибата – над 6 килограма била“, обясняват „морските“.

Никой обаче не се стяга да влезе в морето в първите дни на януари. Имали си разузнавачи, които им докладвали, че в момента в морето риба няма.

Рибарите от Царево обаче стягат лодките си за цаца и барбун. „Морските“ се заканват, че няма да стоят със скръстени ръце до пролетта и ако времето е хубаво, ще запърпорят из заливите.

„През зимата понякога правим по- силен риболов, отколкото през лятото“, обясниха рибарите. Според тях, барбунът, предимно дребният, се е застоял в морето, защото водата е топла – около 11 градуса. Падне ли до 8 градуса, и той ще изчезне.

Цяла наука си е рибарлъкът, клатят глави „морските“.
И обясняват, че хване ли студът, тогава морето също не е празно. Появява се кефалът и тогава те влизат с мрежите да го ловят. Сега се е притаил в устията на реките и чака студ и мраз, за да влезе под вълните.

През зимата ловят и попчета с кошове. Слагат в коша стръв – я платерина, я цаца и го пълнят с попче. Не е ясно обаче дали тази зима ще има слука.

„През януари и изобщо през зимата са лоши времената. Времето се обръща за минути. Затова аз лично си държа лодката скрита, както се казва в гаража. Тези, които влизат, се въртят край брега. Ако духне, да могат да се приберат със скоростта на светлината“, обяснява рибар.

„Барбун и цаца има, но не е рентабилно да влизаме с рибарските кораби, след като не знаем дали са в изобилие. С една дума няма файда. Едрият барбун е на още по-топлото – в Гърция и затова не сме конкурентноспособни. Сега стоим и чакаме квотите за калкан. Щом ги спуснат, тогава влизаме“, казаха капитаните на риболовни кораби.

„Тази година квотите за калкан са с 32% повече от миналата, което означава, че ще ловят повече. В сряда ще изтече срокът за обществено обсъждане. Ще раздадем квотите по критерии, както е било досега. А през февруари-март, ще решаваме за нови критерии и как да се определят те през следващите четири години“, каза пред „Труд“ Галин Николов, директор на ИАРА в Бургас.

Калканът се лови от януари до април, следва забрана заради размножителния период, след това е отново разрешен наесен.

През зимата рибарите ловят и бяла мида. Износът и е в Италия, Испания и Гърция, където се продава на много добра цена. 9-10 лева за килограм я купуват от „морските“ в преработвателните фабрики. Те са три: в Бургас, Варна и Черноморец.

Все още обаче е Нова година и засега празникът е преди риболова, завладял е рибарските сърца край трапезата, с уиски и кебапчета, и с истории от топлите месеци – всички до една истински.


Какво четем:

🔴 Момичето, което може да вдигне на крак цяло родопско село

🔴 Мраморен портрет на Ботев за 170-годишнината му

🔴 Юруш към Албиона!

Източник: Труд



Коментари



горе