Етрополският манастир оставя ярка следа в историята на Българското просвещение


  На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най - красивите български манастири - Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”. Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополекато важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха.

 Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. - ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата. В годините на османското владичество в българските земи се твори висока духовна култура, фактор за съхраняване на християнската вяра и българската идентичност. Изникват множество манастири, които се превръщат в непреодолими крепости на народната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската култура и просвета, средища на българската духовност. Етрополският манастир ”Света Троица” с огромната си книжовно-просветителска дейност е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

Легенди и предания за манастира

  За историята на Етрополския манастир „Св. Троица”, ням свидетел на много превратности, са съхранени легенди, грижливо предавани от поколение на поколение. За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Варовитец”.

 Съществува и друга легенда за основаването на манастира, която разказва, че преди да се съгради обителта на днешното и́ място, нейните основатели монаси обиколили височините в местността Суха Равен. Те спрели за известно време при един водопад и там кацнала врана, откъдето идва името на този водопад – „Враната вода”. Враната изграчила и литнала. Монасите тръгнали след нея и спрели на мястото, където кацнала враната – на бигоровата скала в близост до водопада „Варовитец”. За тях това било знак, че това е мястото, където трябва да се установят. Историята на манастира през ХІІІ в. – ХІV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец”. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий.

 Ценен исторически източник за миналото на манастира „Света Троица” е Етрополският поменик2, където на лист 5б игумен Хрисант е оставил приписка, в която е написал, че Етрополският манастир е основан преди 700 години, т.е. през 1858 г. При събарянето на старата средновековна църква са били намерени две плочи с надписи за основаването на манастира. Те били зазидани в основите на новия храм. Тези данни игумен Хрисант потвърждава като очевидец на събарянето на старата църква, в разговор с местния историк Александър Тацов. Някои изследователи свързват основаването на манастира с възникването на Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа в края на ХVІ в. – началото на ХVІІ в. Действително един от най - ранните ръкописи от Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 г. В малко от стотиците манастири по нашите земи в онези времена са функционирали скрипториуми – не само в годините на османското владичество, но и преди него – в епохата на Средновековната Българска държава. Преди да бъде съборена старата църква на манастира, тя е била възобновявана няколко пъти, за което са оставени приписки в поменика. На лист 79б неизвестен летописец е оставил приписка за последното възобновяване на старата църква, което е станало през есента на 1682 г. За строежа на пристройките и каменния зид в манастира през 1833 г., сочи приписка на лист 93а, оставена от игумен Йоаникий. Тогава били построени три сгради със стаи за гости от жителите на село Лопян, от колибарския център Вранащица и от самарджийския еснаф в града.

 Днешният храм „Св. Троица” е построен през 1858 г. Старата църква е била няколко метра на запад от него. Строежът на днешната църква е започнал на 15-ти април 1857 г. от брациговските майстори Иван Боянин и Георги, които изработили макет на новия храм от 7 оки чист пчелен восък. По - късно този макет бил разтопен за свещи за един от храмовите празници. Етрополският хронист хаджи Цено Христов посочва като надзирател на строежа Иванчо Даскалчето от Етрополе, а за настойници – хаджи Пейо Хаджихристов и Павел Панчов. Новата църква от 1858 г. е била построена с даренията на стотици миряни. Пръв щедър дарител бил игуменът на манастира Викентий, който дал всичките си спестявания от 16 000 гроша. Феликс Каниц съобщава, че етрополци събрали и дарили за строежа на новата църква 50 000 гроша. Куно Иванов от рода Парапанци дарил за постройката железните греди. Камбаната за храма дарил етрополецът Симеон Д. Златарев през 1894 г. Представителят   на Рилския   манастир в   града – духовникът хаджи Поликарп дарил 1000 гроша за изработването на царските двери с резба.

Манастирът „Света Троица” – най-значимият книжовен център в края на ХVІ в. до 40-те г. на ХVІІ в.
  
 През ХVІ в. – ХVІІ в. в манастира „Св. Троица” възниква и процъфтява най - продуктивната книжовна школа в българските земи през тази епоха. Манастирът функционира като деятелен скрипториум за преписване на богослужебни и библейски книги и заедно с Етрополе образуват единен книжовен център. В него се развива книжовна и калиграфско – художествена школа и иконописно ателие. В скрипториума на манастира се създават, преписват и украсяват ръкописни книги, разпространявани по цялата българска земя. В условията на османското владичество, когато българският народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт, раждането и процъфтяването на скрипториума в манастира действително изглежда истински интелектуален подвиг. Етрополската света обител се превръща в един от стожерите, съхранили ценностите на българския народ и осигурили неговото Възраждане.

 Етрополската книжовна школа се създава не само благодарение на таланта и усърдието на десетките книжовници, творили в манастира. Заможните етрополски жители, църковните и манастирски служители откупуват ръкописите, заплащат на книговезците за подвързията на книгите. Многобройните дарители, гости на манастира, идващи от всички краища на българската земя, оказват материална подкрепа на книжовниците от светата обител като откупуват и даряват книгите. През вековете ръкописната книга, създавана по българските земи е едно уникално произведение. За разлика от печатната книга, тя е била плод на продължителен труд от страна на преписвачи, калиграфи, художници и подвързачи. Ръкописната книга е носител не само на определена култура, но е и ценен предмет. През втората половина на ХV в. като най - продуктивен книжовен център се издига Рилският манастир. През ХVІ в. централно място заема дейността на Софийската книжовна школа, включваща София и софийските манастири. През ХVІІ век най - значим книжовен център става Етрополският манастир „Света Троица”.

 В края на ХVІ в. в манастира „Варовитец” започва да се събира новото монашеско братство и както личи от имената и данните, включени в Етрополския поменик от ХVІІ в., към светата обител се стичат хора не само от района, но и от други близки и далечни български краища. Онова, с което манастирът привлича младите монаси и просветените умове на епохата, е калиграфско - художествената и писарска школа. Нейният разцвет започва през 20 - те години на ХVІІ в..

 Ръкописите от Етрополската книжовна школа са издържани в духа на най-добрите постижения на българската средновековна книга. Голяма част от етрополските ръкописи са библейски и богослужебни книги. От библейските преобладават Евангелията, обикновено богато украсявани, а от богослужебните – Минеите. През първата половина на ХVІІ в. етрополските кописти, които са били истински професионалисти, създават свое типично и изискано писмо, известно в палеографията като „етрополски калиграфски полуустав”. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална украса с характерни мотиви като т.нар. „кръстен мотив” - на базата на кръста като сакрален християнски символ, птицата, змията, човешкото лице и главата с вдигната нагоре коса, които заедно с прекрасните миниатюри, поместени в медальони, изграждат една специфика на паметниците на ХVІІ век. Етрополският стил на орнаментиране през тази епоха се възприема и от много книжовници от Средна Стара планина и Средногорието. Етрополските ръкописи са били оформяни като книга. Подвързията на ръкописите е правена специално за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури и растителни мотиви.

 Един от най–старите ръкописи в Етрополския манастир е Четириевангелие от 1595 г., което се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Много от етрополските ръкописи и до днес все още не са установени поради липса на сведения за автора и скрипториума. Днес на науката са известни 76 ръкописи от Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, които се съхраняват в Националната библиотека „Св св. Кирил и Методий”, Църковно-исторически и архивен институт, Врачанската Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и др.

 Манастирът „Света Троица” и Етрополската книжовна и калиграфско - художествена школа имат голямо общонационално значение. Името му блести редом с имената на такива прославени с книжовната си дейност манастири като Зографския, Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския. Етрополският манастир е от онези свети български места, където всеки, дошъл в обителта, може да почувства величието и омаята на отминалото време, да остави своята лепта за благосъстоянието на манастира.


Какво четем:

🔴 Добротворчество - за Кирил Маринов

🔴 Грандиозни печалби за три зодии

🔴 Спомени от социализма: Софийското жителство – мечтата на соцтруженика

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе