Тони Димитрова: Българите сме шампиони да мразим и завиждаме, но анонимно


Аз съм естествена, бързо скъсявам дистанцията с публиката, но никога не съм позволила някой да ми пъхне пари в деколтето

- Тони, на 10 януари имате рожден ден. Как се чувствате?

- Годините няма да ги казваме. (Смее се.) Чувствам се добре и, общо взето, от 1 януари мързелувам, чета си книги. Последните два месеца бях много ангажирана с участия и сега мога да си го позволя. Човек трябва да разпуска, за да може да се зареди.

- А не се ли посвещавате на хобито си да редите пъзели?

- През последните години рядко редя. Не ми оставаше много време, грижех се за майка ми, която почина, сега гледам баща ми.

Не се виждам да редя пъзели от 2000 и повече части, както правех преди. Пък и като ги наредя, стават толкова големи, че не могат да влязат в асансьора. (Пъзели на Тони Димитрова красят барчето на бургаския театър “Адриана Будевска” - б.а.)

- Изнасяли сте много концерти по света. Къде мечтаете да излезете пред публика?

- Пяла съм в САЩ, Канада, Москва, Париж, Мюнхен, Брюксел, Лас Палмас, Катар. Къде ли не? Навсякъде е различно посвоему.  

В България съм пяла в много градове, но в дунавските усещането e по-различно. Може би заради близостта на реката, водата - не знам. Имах няколко концерта и с Разградската филхармония под диригентството на Левон Манукян, които ми паснаха на сърце, защото моите песни поддават за щрайх.  

Юни 2012 г. Премиерът Бойко Борисов е в Бургас, където посети пристанището и пътния възел “Детелината”. На тържество той срещна певицата Тони Димитрова и искрено се зарадва.

- Казвате, че усещането край Дунав е различно - затова ли отидохте като доброволец преди години да чистите с лопата в наводнения град Мизия?

- Той не е на Дунав, но е близо до реката. Получи се много спонтанно, след като гледах кадрите по телевизията. Естествено, че и тогава се намериха анонимни плювачи, които написаха, че съм минавала случайно в района и показно съм се включила в благотворителната акция.

А истината беше, че пропътувах разстоянието до Мизия с кола от Бургас специално за случая.

Българите сме шампиони по това са се мразим, да завиждаме, да се плюем. Особено скрити зад анонимността. Като чета понякога форумите в интернет, си казвам: “Боже господи, няма ли какво да ги зарадва тези хора, че изливат такава злоба”.  

Певицата с композитора Стефан Диомов

- В България има много певици, но най-често за вас се казва, че сте една от най-обичаните. Ласкае ли ви това, на какво го отдавате?

- Не знам дали е така, но не се лаская.

Радвам се, че хората

ме обичат, което е и

много задължаващо

Може би ме възприемат така, защото скъсявам дистанцията с публиката, което обаче не означава, че някой може да дойде да ми пъхне пари в деколтето, това никога не съм го позволявала, или да ме удари по рамото.

В никакъв случай обаче не се възприемам като “символ на Бургас”, “емблема на Бургас” и т.н. Друг е въпросът, че за нищо на света не бих заменила Бургас.

Аз съм естествена и това хората го усещат независимо къде съм. Публиката не можеш да я излъжеш. В началото на кариерата ми се притеснявах преди всеки концерт, но после си казах: “Няма страшно, те идват заради теб и всякакви притеснения са излишни”.  

Тони Димитрова у дома си

Отсега имам покани чак за 21 декември. Липсата на поза скъсява дистанцията между мен и публиката, между нас има диалог. Включително и в ежедневието извън сцената.

Гледаш, някой изпълнител си изтръгва душата на концерта, но след това става друг човек, не можеш да го познаеш.

- Като жена нормално е суетата да не ви е чужда, но не сте от певиците, които се гримират много за сцената.

- Природата ме е надарила с хубава кожа и няма смисъл да я крия с макиажи. Слагам само лек фон дьо тен и подчертавам очите с грим.

Така после не се усеща разликата както при някои певици, когато свалят “маската”. (Смее се.) Понякога даже е страшно.

- Казват, че по Коледа ентусиазмът ви за пеене секва, тъй като по това време преди 7 години почина вашият приятел Пламен Ставрев. Така ли е?

- Беше така допреди няколко години, но вече пея. Винаги посвещавам една коледна песен на него. Тъжно е да загубиш такъв приятел, но животът продължава.

- Къде ще празнувате рождения си ден?

- В Париж.

- По служебни ангажименти ли сте там?

- Не, слава богу, екскурзията ми е подарък. Ще бъда в Париж и Барселона и искам да им се отдам изцяло без никакви служебни ангажименти.  

Началото на август 2014 г. - Тони Димитрова се записва в кризисния щаб в Мизия като доброволец.

- Обичате да пътешествате - тази година кое кътче на света сте планирали да посетите?

- Сейнт Винсент и Гваделупа, някъде в Карибите.

- Кой е най-хубавият подарък, който сте получавали?

- Казала съм на моите приятели, че освен цветя подаръци не искам. Получавала съм много прекрасни неща, но само задръстват апартамента.

Мога да си купя обувки, парфюм, всичко, което ми трябва, по мой вкус. По-скоро се радвам на книга, картина.

- Изиграхте няколко роли в театъра - на Едит Пиаф, на мадам Скокли от “Веселите уиндзорки” по Шекспир, и то успешно. Каква е разликата между сцената на концерт и сцената в театъра?

- Усещането е съвсем различно. Театърът е магия от друго измерение. С най-голямо удоволствие бих приела поканата за нова роля. 

Тони Димитрова пее в дует с Орлин Горанов

Чакам само Борето Чакринов (директорът на бургаския драматичен театър “Адриана Будевска” - б.а.) да се обади и хуквам на репетиции.

Колкото и ангажименти

да имам, ще намеря

време за театъра

- За каква роля мечтаеш?

- Нямам точно определена, може би по-фриволна, но това го определя режисьорът. Във “Веселите уиндзорки” играх комичната роля на мадам Скокли, но бих приела и драматична.

- Казват, че сте изключително дисциплиниран артист - и като певица, и в ролите си в театъра. Това дължи ли се донякъде на факта, че сте израснали в семейството на военен и учителка?

- Наистина ме възпитаваха строго. Баща ми беше полковник, а майка ми волнонаемна служителка, въпреки че имаше педагогическо образование. Може би това си е казало думата в работата ми, но и осъзнавам, че без дисциплина няма как да постигнеш успехи, да се реализираш в попрището, за което си мечтал.

Може би като компенсация за сериозното възпитание се оказах на другата противоположност - усещам го по това, че често прегръщам хората.

- Дъщеря ви Маги върви ли по вашите стъпки - интересува ли се от музика, от театър?

- С музика не се занимава, но иска да става актриса. Тази година е абитуриентка. Записала съм я в школата на Албена Михова и наесен ще кандидаства в НАТФИЗ.

Пред мен не се отпуска много да играе, но от време на време показва някой етюд. Дано сбъдне мечтата си, както аз исках като малка. 

С Ваня Костова на участие в Бургас

- С кой изпълнител бихте искала да направите дует?

- Пяла съм в много дуети, но като че ли най-добре се получава със Силвия Кацарова. Имам една песен с нея и ако няма нищо против, може да я запиша. Със Стефан Илчев, който е бургазлия, също бих направила дует. Но

това да искаш да пееш

в дует с някого, не

означава, че

ще се получи

Пробвала съм с Виктор Калев, който ми е голям приятел, но не стана. Беше кавър на песента на Стефан Диомов “Идват старите приятели”, която я пееше Богдана Карадочева.

Пеехме “Навън е ден” и с Пламен Ставрев, но на него повече му импонираше. Като че ли бе написана точно за него и тогава му я подарих.

- Някога бихте ли станали отново общински съветник в Бургас? Много творци след време се изкушават да влязат в политиката.

- Никога повече не бих направила такава грешка. Преди 10 години заедно с Гого Найденов бяхме подведени от един човек (Ивайло Дражев, който бе лидер на партия “Роден край”. С него Тони Димитрова изкара само две сесии в общинския съвет на Бургас и на третата напусна - б.а.) и още не мога да си го простя.

Иначе се интересувам

от политиката - следя

новините, винаги

гласувам,

имам си предпочитанията, но не бих участвала в нея под каквато и да е форма.

- Ако се върнете години назад и трябва да избирате професия, бихте ли се посветили отново на музиката?

- Естествено, за нищо на света не бих я заменила с друго. В нея разтварям душата си, с нея живея, тя е всичко за мен. По друг начин не бих си представяла професионалния житейски път.

- Но музиката и отнема времето за близките, ангажименти, безсънни нощи, пътувания...

- Така е, но за всичко се намира време. Успявам да съчетавам и двете неща - професионалните ангажименти и задълженията от ежедневието, грижите за дъщеря ми и близките.

- Имали ли сте покани за участия в риалити предавания?

- Имала съм покани, но съм отказвала. Не искам да разголвам до такава степен душата си пред цяла България. В такива формати все едно я продавам.

А и преди, когато дъщеря ми Маги беше малка, не можех да си позволя да отсъствам от вкъщи по 2-3 месеца.

- Писна ли ви да ви сравняват с Бони Тейлър?

- Свикнала съм с това сравнение, но никога не съм имитирала. Просто гласът ми е такъв. Но като че ли през последните години спряха да ме сравняват, защото хората усещат, че не копирам някого, а съм си такава, каквато съм. Имам своите кумири в музиката, но на никого не съм се стремила да подражавам.

- Днес в България се появяват много млади таланти, но после се изгубват. Каква е причината според вас да не се реализират на голямата сцена?

- Наистина в България

има много млади

таланти и се чудя

колко много са

в тази малка

страна

Излизат на сцената и те отвяват с гласа си. Пеят обаче предимно на английски и когато минат на български, нещата не се получават. Нямам обяснение за това.

Може би причината е, че хората искат да бъдат докоснати до душата с песните, а това става най-добре на родния им език. Иначе в България има много млади със страхотни гласове и е жалко, ако не продължат на голямата сцена.

CV

Родена е в Бургас, има брат, по-голям с 4 г.

След гимназията изкарва курсове по машинопис и стенография и работи като машинописка в общинската администрация

Започва да пее по заведения от 1990 г., но на голямата сцена пробива през 1995 г. Тогава се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от “Тоника”

Председател на журито е композиторът Стефан Диомов, който я харесва и я избира за солистка на група “Горещ пясък”

Оттгава е неизменно на сцената, има издадени 9 албума

През 2015 г. е обявена за почетен гражданин на Бургас


Какво четем:

🔴 Димчо Дебелянов: Аз искам да те помня все така...

🔴 Къщата в Търговище, която се превърна в световна сензация

🔴 7 от най-мистичните места в България с необяснима енергия

Източник: 24 часа



Коментари



горе