Пловдивчанин с РАЗТЪРСВАЩ РАЗКАЗ за мъртвородената си дъщеря! Вижте смразяващата история! (СНИМКИ и ДОКУМЕНТИ)

Преди около месец с редакцията на Glas.bg се свърза наш читател. Иван Бончев е известен пловдивски DJ, който е добре познат под тепетата. Причината да се свърже с нас бе, че неговата съпруга наскоро е претърпяла неуспешно раждане. Г-н Бончев обаче тогава заяви, че все още се колебае, дали да разкаже за трагедията пред медиите. Ние естествено нямаше, как да настояваме за подобно нещо. В началото на тази седмица г-н Бончев отново се свърза с нас и заяви, че е готов да сподели с нашите читатели горчивия си опит.

Ето какво разказа той:

Съпругата ми беше бременна. Гинекологът д-р Станимир Бончев (съвпадението във фамилиите е случайна), който ни приемаше в частния си кабинет на бул. "6 септември" 76 и в кабинета си в частната болница Джимед, следеше бременността. През всичките месеци д-р Бончев твърдеше, че всичко с детето ни е нормално, че няма никакви проблеми и т.н. Съпругата ми, като всяка бъдеща майка, четеше и постоянно се информираше. Няколко пъти по време на прегледите, тя насочи вниманието на д-р Бончев към това, че коремът й е прекалено малък, че размерът на детото я притеснява и т.н. Той обаче ни успокояваше, че всичко върви нормално, че просто защото е слабичка, корема й е по-малък, че при някои жени има по-голяма коремна кухина и бременността им не им личи толкова....

И така до 8-ия месец на бременността на съпругата ми, когато отидохме да насрочваме ден за раждане. Изключително черен ден за нашето семейство, в който д-р Бончев ни заяви по време на прегледа, че не чува сърцето на детето и че плодът е мъртъв. Останахме като попарени. Веднага ни предложи да направим секцио при него и да извади плода. Друг лекар от болницата с крясъци го спря и ни разубеди. Посетихме още същия ден светило в областа на акушеро-гинекологията в Пловдив, който остана изумен. Според думите му, този плод е можело да бъде спасен или поне да се опитаме да го спасим. Според него е било видно, че размерите му не са нормални и че е можело с витамини или инжекции да се опитаме да му помогнем, или евентуално, ако преценим да прекъснем бременността на много по-ранен етап! Но не! Според нашия лекар "всичко си беше наред". Отидохме в друга частна клиника, където извадиха плода! Забележете в осмия месец тежеше 800 гр. и бе с ръст 18 сантиметра. И на това дете нашият доктор, д-р Бончев, казваше че всичко му е наред. След като извадиха плода ни казаха, че детенцето ни е мъртво от около 2 седмици и още няколко дни е можело да са фатални за съпругата ми. Органите на плода вече се били размеканали. То буквално е гниело в моята съпруга! Постоянно искахме да ходим по-честно на контролни прегледи, но нашият гинеколог постоянно или беше зает, или беше на почивка.

Рабираемо бях бесен! Започнах кореспонденция с д-р Бончев по фейсбук. Въпросния обаче много бързо си изтри профила в социалната мрежа. С най-голямата си наглост прати свои колеги да обясняват на жена ми в болничната стая, как той няма вина и как детето е имало тромб, който е спрял работата на сърцето му. Вчера нашата дъщеря трябваше да се роди, но уви! Не стигнахме до този светъл ден. Сега ни е трудно, но не сме изгубили надежда, че със съпругата ми ще имаме деца. Лекарите твърдят, че не би трябало да имаме проблеми с това. Надявам се да е така, но травмата в нас винаги ще остане. А сега, когато ми казват, че всичко това е можело да се предвиди, можело е да махнем плода, когато е бил плод, а не живо същество или че е можело да се борим и да нормализираме развитието му... Просто полудявам от факта, че сме стояли безучастни, защото нашият акушеро-гинеколог ни каваше: "Всичко е наред, просто си по-слабичка", завършва разказа си Иван!

Той донесе в редакията ни и редица документи, които публикуваме в галерията от снимки!

Етичният журналистически кодекс ни задължава при подобни случаи да потърсим и другата страна в конфликта. Свързахме с д-р Станимир Бончев, който също разказа своята версия за случая:

"Аз имам наблюдения от 2 ехографа независими един от друг и то доста модерни, че до юли месец плода се развиваше според общоприетите норми. Имам всичко това със снимков материал и точни данни. Измерванията до 27-ата седмица на бременността показваха, че плодът вървеше и се развиваше нормално. Тези хора, с които мога да кажа, че бяхме приятели, искаха да посещават частния ми кабинет. Аз обаче, понеже не съм от вчера акушеро-гинеколог ги помолих да си платят осигуровките и да дойдат в МБАЛ Джи мед, където наблюдаваме по здравна каса цялата бременност и където пускаме всеки месец задължителни изследвания. Правихме и раннен и късен стрийминг, който да покаже наличието евентуално на някакви аномалии или проблеми с плода. Имам документи, че до 27-а седмицата бебето си вървеше живо и здраво и много нормално.

Август месец аз излезнах в отпуска, но момичето си дойде на нормален плануван преглед. Тогава видяхме, че сърцето на детето не се чува. Изпратихме родилката в независима от нашата болница, дори мога да кажа конкрентна. Бебето беше загинало преди 3 седмици, въпреки, че родилката твърдеше, че предния ден го е усещала. Аутопсията доказа емболия на плацентата. Случват се такива трагедии. Това никой не може да го предвиди. Аз разбирам цялата трагедия на това семейство. Много искам това да не им се беше случвало. Няма как да се предвиди един инфаркт на бебето. Тя има наследствена обремененост. Трябва да се направят много подробни изследвания, за да се открие причината. До 27-а седмица, докато беше живо бебето то отгаваряше на всички стандарти за размер и тегло. В този срок от бременността плода трябва да тежи от 850 грама до 1 килограм. Тава разбира се са ориентиеровъчни цифри.

Основната заблуда на родителите идва от там, че бебето е загинало 10-ина дни след последния преглед във въпросната 27-а седмица. Тя го носи цял месец без да разбере, че бебето е загинало. Плодът като е загинал той се свива, тя го носи един месец мъртво, затова и колегите са го извадили с тези размери. То просто не се е развивало след 27-ата седмица. Не мога и не мога да им го обясня. Ние каква вина имаме, че сърчицето на едно дете спира. Ние имаме документи за всичко това. Има заплахи от тяхна страна към мен, че ще ме раздухат по вестници, списания. Не мога да разбера, защо е тази агресия. Единствено ги оправдавам с мъката от загубата на детенцето. Моята съвест е чиста. Детето беше с размери нормални и се развиваше до 27-ата седмица. Има заключения по случая от аутопсията и на професор от друга болница, който е много уважаван. Не знам, как решиха, че тя е стигнала до 8- мия месец. Това детенце е загинало на практика в 28-а седмица. Готов съм, ако желаете да дойдете, да ви покажа документите и всичко свързано със случая. Готов съм и със семейството да се видя отново. Аз ги търсих, но те вече не ми вдигат и нямам контакт с тях."