Момичето от Вакарел и момчето от крайния квартал


Елисавета и Антонио са ученици в 12 клас в София. И двамата са от ромски произход и са отличници. Тя учи в професионалната гимназия по фризьорство и козметика "Княгиня Евдокия". Всеки ден пътува с влак от Вакарел, където живее с двете си сестри и майка си, която работи като озеленител в градски парк в София. Той пък е гимназист в 149 -то училище "Иван Хаджийски". Живее близо до гимназията, в която учи, заедно с родителите си и своя брат.

"Момичето от Вакарел"

Така обикновено наричат Елисавета, когато се явява на състезания по фризьорство, на които два пъти е печелила първите места. През 2016 г. е била и на международно състезание във Верона и е стигнала до трето място. Много ѝ е харесало пътуването в Италия. Сега мечтае за екскурзия във Франция, тъй като тази страна винаги ѝ е била много интересна.

Майка ѝ я насочва към гимназията по фризьорство. Елисавета искала да учи ресторантьорство, тъй като много обича да готви. Но не съжалява, че е послушала майка си, тъй като открила, че и фризьорството ѝ се отдава и това са и най-любимите ѝ часове в училище.

Денят за Елисавета започва в 4:30 сутринта. Става, приготвя закуска за майка си и сестрите си, после взима ранния влак до София, където е на училище до обяд. После бърза да се прибере във Вакарел, тъй като към 16 ч. отива на работа в местна борса за изкупуване на шипки. С парите, които изкарва помага на майка си в отглеждането на двете ѝ по-малки сестри. Обикновено се прибира вкъщи към 21:30, но понякога се налага да остане на работа до полунощ.

Учи и пише домашните си във влака, тъй като рядко ѝ остава време вкъщи. Елисавета вече е работила и като фризьор в софийски салон през изминалата ваканция. Дори получила предложение да остане на работа, но то било несъвместимо с учебната ѝ програма.

Във Вакарел няма гимназия, но според Елисавета всеки, който има желание да учи, го прави. Казва, че пътуването от Вакарел до София е скъпо за нея и за по-малката ѝ сестра Маргарита, която също е гимназистка в София. Тя и сестра ѝ пътуват с карти, които за 3 месеца струват около 100 лева. На практика почти цялата стипендия на Елисавета за отличен успех и от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства отиват за пътуване.

Обикновено родителите са тези, които учат децата си да четат и пишат. Но при Елисавета е тъкмо обратното. Майка ѝ е без никакво образование, но вече може да чете благодарение на нея. Ходила е на училище само до 2-ри клас, тъй като съучениците й я тормозели заради етническия произход. Елисавета казва, че българите и ромите вече се разбират все по-добре и самата тя никога не се е чувствала жертва на дискриминация.

Роднините ѝ са искали да я омъжат рано, когато е била едва на 14 години. Всички на моята възраст във Вакарел вече са семейни, казва тя. Тогава просто избягала и никой повече не я е карал да се омъжва. Смята, че за да има семейство и деца, трябва да е готова за това.

Родителите на Елисавета са разделени отдавна. Тя не поддържа връзка с баща си. От него има и други братя и сестри, с които е в добри отношения. Има много вуйчовци, които работят в Англия, но предпочита да остане да живее в България. Има братовчед, който работи като следовател тук и за нея той е пример, че човек може да е добре и в България, стига да работи и да учи усърдно. Целта й е да следва "Право" и мечтае да стане адвокат.

Момчето от крайния квартал


Антонио живее близо до училището "Иван Хаджийски" в "Овча купел". Кръстен е на дядо си Антон. Родители му са млади и избрали по-модерен вариант на името. Баща му работи като мотокарист в цех за дограма. До неотдавна майка му е работила в столичен мол, а сега почиства офиси.

Самият Антонио определя семейството си като много сплотено и добро. За него и за родителите му образованието винаги е било приоритет. От малък са го карали да учи много. "Просветата отваря много възможности в живота", казва той.

Профилът в гимназията му е "Изобразително изкуство с изучаване на английски език и информационни технологии". Информационните технологии го влекат още от малък, но харесва също така часовете по "Английски език" и "История". Особено любим период от историята на България е този на Първото българско царство.

Неотдавна Антонио се е завърнал от пътуване по програмата "Еразъм" в Испания - първото му пътуване в чужбина. Бил е настанен в семейство в градче близо до Билбао. Направило му е впечатление, че местните водят много щастлив и спокоен живот. Харесало му, че били много приветливи, а семействата - сплотени. Иска му се и българите да бъдат приветливи като баските. "Много ми хареса също така испанският хамон", смее се Антонио.

Обича да пътува. Едно от хобитата му е фитнесът - "трябва да се поддържам в добра форма, все пак съм знаменосец в училище".

Никога не се е срамувал от ромския си прозход - "харесва ми, че ромите влагат страст във всичките си действия и умеят да се забавляват". Бил е на много български, и на ромски сватби. Харесва му разнообразието в традициите.

Антонио е на мнение, че "българското общество е толерантно, ако спазваш неговите порядки". Политиката не го интересува и не обръща внимание на новините, които представят ромите предимно в негативна светлина. Но все пак име мнение по въпроса. "Разделяй и владей" – така той си обяснява поведението на някои политици, които употребяват езика на омразата. В разговора Антонио казва: Няма как да правиш едно и също нещо всеки път и да искаш да получиш различен резултат.

Четенето на книги също е сред любимите занимания. Обича да гледа филми и да слуша музика. Почитател е на "Властелинът на пръстените" и "Междузвездни войни", както и на групата "AC/DC". Пикасо е любимият му художник.

Повечето приятели на Антонио са българи. "Случайно е, че е така, не съм ги подбирал". Живее близо до "Факултета", където има много роми, но само веднъж като малък е влизал във вътрешността на квартала, заедно с негови приятели.

Не иска да живее в чужбина. Според него много хора в България не са щастливи, "защото не искат да спазват правилата". Не му харесва и това, че между хората има много завист. "Вместо да се стремят да се издигат, те гледат да издърпат издигащите се долу, при тях".

Основният стремеж на Антонио сега е да бъде приет да следва "Компютърни науки" в Софийския университет. Казва, че се е насочил към тази специалност не заради това, че тя обещава добра кариера, а защото тъкмо това му допада. Определя себе си не като практичен, а като мечтател.

Антонио се вижда след 20 години като "успял човек, с хубав живот, с добро и сплотено семейство". Вярва, че след 20 години България ще бъде спокойна страна, в която всички ще спазват законите. Елисавета пък си представя България след 20 години като страна с висок стандарт на живот, в която няма да има несправедливост.


Какво четем:

🔴 Александър и Мария - родени глухи, а свирят на китара и танцуват

🔴 Двумесечни бебета и 85-годишни сред кукерите в Благоевград (снимки)

🔴 Меандрите на р. Арда

Източник: Дневник



Коментари



горе